Една от тенденциите на глобалния пазар на труда през 2023 е служителите да имат опит в областта на устойчивостта. Макар в България „специалистите по устойчивост“ все още да не фигурират в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България, предстои включването им.
В началото, когато ESG тепърва навлизаше в речника на много компании, ролята „мениджър устойчиво развитие“ често бе комбинирана с дейности в областта на корпоративните комуникации. Това е така, защото се изисква много комуникация относно устойчивите практики на компанията и споделяне на добрите примери.
Развиваща се роля
Тъй като компаниите бързо осъзнаха, че ESG не е само комуникация, а много повече, ролята се трансформира. За да бъде ефективна и изпълнима стратегията за ESG, трябва хора от всички функции и нива в компанията да бъдат включени в процеса. В един идеален свят в бъдеще няма да е необходимо въобще да има човек с роля „мениджър устойчиво развитие“, тъй като екологичните, социални и управленски фактори някой ден ще бъдат интегрирани във всички корпоративни операции. До тогава, ролите в областта на устойчивостта ще продължат да се развиват.
Трансформация в действие
Освен комуникация, ролята на „специалистите по устойчивост“ изисква създаване на стратегия, която компанията да следва. Тази основна промяна изисква тясно сътрудничество с членове на висшия ръководен екип и активно ангажиране с инвеститорите.
През 2018 година, когато е направено проучване за бариерите пред заетите в областта на устойчивостта, то открива значителни пречки, включително огромна разлика между отговорностите на ролите в различните сектори. Друг проблем е липса на яснота къде в корпоративната йерархия попада ролята и съответно кои служители от други структури могат да бъдат ангажирани в изпълнението на ESG задачите и целите.
Не на последно място, недостатъчен достъп до власт и ресурси са бариера в развитието. Тези пречки с времето изчезват, тъй като компаниите идентифицират и насочат вниманието към проблемите на ESG, които имат значително въздействие върху финансовите резултати и рисковия профил на организацията. Този подход е в съответствие с по-широкото създаване на корпоративна стратегия, тъй като помага на организациите да се съсредоточат върху това, което е най-важно за създаването на дългосрочна стойност.
Прочетете още:
