Битката срещу замърсяването с пластмаси достигна забележителна точка през юни, когато повече от 170 държави се съгласиха да създадат първи проект на международен договор, който трябва да контролира потока от пластмаси, пише Евронюз.
С международния договор на ООН за пластмасите, който навлиза в своя трети кръг от дискусии този месец, разговорите сега се насочват към това как участващите нации ще се справят с широко разпространения материал.
Въпреки нарастващата обществена осведоменост, 11 милиона тона пластмаса навлизат в нашите океани всяка година. Приблизително 75 до 199 милиона тона пластмаса вече са достигнали морските среди, според Програмата на ООН за околната среда. Премахването на толкова много пластмаса от околната среда ще бъде монументална задача, чието разрешаване може да изисква комбинация от публични и частни източници за набиране на необходимите средства.
Едно потенциално решение, произлизащо от частния сектор, са пластмасовите кредити. Като оползотворяват парите, инвестирани от компаниите в проекти за събиране на отпадъци, пластмасовите кредити помагат за финансиране на инфраструктурата за управление на отпадъците в райони с недостатъчно обслужване. Но някои остават скептични към пластмасовите кредити, особено като се има предвид използването на противоречивия модел на компенсиране, наблюдаван на пазара на въглеродни кредити.
Как работят пластмасовите кредити?
За да разберем пластмасовите кредити, първо трябва да мислим за отпадъците като стойност.
Някои отпадъци, ако са в достатъчно количество, могат да се превърнат в ресурс. Например пластмасовите бутилки, които са направени от PET – от тях можете да направите блузи или нови бутилки, така че това е продукт, който можете да продавате“, казва Джоел Таш, изпълнителен директор на Cleanhub – стартъп, който улеснява събирането на отпадъци по света с инвестиции от бизнеса.
Но някои отпадъци не могат да бъдат рециклирани, което означава, че събирането и обработката им струва повече, отколкото биха могли да бъдат възстановени.
Перфектният пример за „пластмаса с ниска стойност“ е торбичката за чипс. Лесно е да разпознаете пластмаса с ниска стойност, защото тя винаги е съставен материал – имате пластмаса и алуминий, например“, обяснява Таш.
Пластмасата с ниска стойност обаче също трябва да се събира, а това изисква някой да плати сметката.
В страни като Германия и Обединеното кралство това се финансира предимно от пари от данъци. Но в световен мащаб това не е достъпно за 2 милиарда души“, казва Таш.
Cleanhub отпуска пластмасови кредити, свързани с проекти в отдалечени общности, като Андаманските острови в Индийския океан, където по-дългите и по-скъпи логистични вериги възпрепятстват събирането на отпадъци.
Компаниите се насърчават да измерват колко пластмасови отпадъци генерират техните операции, след което да купуват пластмасови кредити, като плащат за еквивалентно количество, което трябва да бъде премахнато от околната среда.
Приличат ли си пластмасовите кредити и компенсирането на въглеродните емисии?
Едно предимство на пластмасовите кредити пред въглеродните е видът отпадъци, с които се борави.
Голямата разлика между пластмасата и CO2 е, че единият е твърд материал, а другият е в газова форма. Много е трудно да се докаже, че един тон въглеродни емисии действително е премахнат, докато с пластмасови отпадъци събирате физически стоки, които можете да поставите на кантар“, казва Таш.
Но идеята за компенсиране ще срещне отпор след многото случаи на грийнуошинг на пазара на въглеродни кредити. WWF предупреждава, че пластмасовите кредити биха могли да насърчат обичайните бизнес практики, при които компаниите твърдят, че са „пластмасово неутрални“, без да намаляват пластмасата във веригите си за доставки.
Кристина Ягер, съосновател на екологичната консултантска компания Yunus, се съмнява дали „пластмасовата неутралност“ изобщо е постижима.
Ако говорим за големи играчи, за тях ще бъде невъзможно да постигнат неутралност чрез пластмасови кредити. Освен това, пластмасовата неутралност пренебрегва наследените отпадъци, които вече замърсяват околната среда. Трябва да погледнем и назад в историята“, смята тя.
Ягер отбелязва сложността на измерването на въздействието на компенсирането на пластмаса – докато се смята, че един тон CO2 има еднакви последствия за целия свят, ефектите от замърсяването с пластмаса са локализирани.
Би било контрапродуктивно за една компания да инвестира в събиране на отпадъци в една област, ако нейните дейности създават пластмасово замърсяване другаде.
Поради това приликата между пластмасата и въглеродните кредити е погрешно название. Въглеродният пазар и базираният на пластмаса пазар са две напълно различни неща. Това е един основен проблем, който често се приема за даденост – че двата процеса ще функционират по същия начин“, казва още Ягер.
Как биха могли да се регулират пластмасовите кредити?
Кредитите за пластмаса биха могли да осигурят финансиране на онези, които се борят на първа линия с елиминирането на замърсяването с този материал.
Кредитът за пластмаса се оценява на около един тон пластмасови отпадъци и по този начин той получава достатъчно висока изкуствена стойност, така че предприемач на място да види стойността в събирането на тези отпадъци“, обяснява Таш.
Проблемът, според Ягер, е, че пластмасовите кредити в момента не са регулирани и няма глобален стандарт за това на какво се равнява един кредит, независимо дали е една найлонова торбичка или един тон пластмаса. Органите, които определят тази стойност, често са тези, които издават кредити.
Това трябва да са отделни роли. Трябва да имате одитори от трета страна“, твърди тя.
Допълнителен проблем е, че претоварване с регулации може да навреди на самите работници, на които кредитите за пластмаса трябва да помогнат.
90 процента от събирачите на отпадъци в световен мащаб работят в неформалния сектор, което означава, че няма трудов договор или бизнес регистрация, където може да плащат данъци, така че тези хора работят за себе си. Повечето от тях са застрашени от бедност – в някои случаи крайна бедност“, обяснява Ягер.
Ако разпространителите на пластмасови кредити настояват за официални договорености за наемане на работа, които биха им позволили да наблюдават условията на труд, това може да изключи по-голямата част от тази работна сила.
Особено уязвими от строги разпоредби са събирачите на отпадъци от „първата миля“, които продават отпадъците на други събирачи на отпадъци или магазини за скрап.
Изхвърляне на пластмаса с ниска стойност
Тъй като няма начин да рециклират пластмаса с ниска стойност, компаниите са изправени пред две възможности – депа за отпадъци или изгарянето им за гориво.
Това е изборът на по-малкото зло. Според нас по-малкото зло е използването на пластмасата с ниска стойност за производство на енергия“, казва Таш.
За Cleanhub циментовата индустрия се превърна в неочаквано добър партньор. Пещите, изгарящи при поне 900°C, представляват идеален инсинератор.
Положителното в работата с циментовата индустрия е, че заменяте съществуващ вид гориво. Вие заменяте въглищата, които имат по-висок емисионен фактор от пластмасата“, казва Таш.
Такива високи температури намаляват раковите токсини, които пластмасата отделя, ако бъде оставена да гори в открити сметища.
Все още се произвежда CO2, в това няма тайна. Но няма токсична пепел“, обяснява Таш.
Пластмасовите кредити не са панацея
Разширената отговорност на производителя (EPR) е политика, която прехвърля отговорността за края на живота на продукта от потребителите и събирачите на отпадъци към неговия производител. Само 20 предприятия са отговорни за 55 процента от световното производство на пластмаса. Съгласно EPR тези компании ще бъдат отговорни за целия живот на тази пластмаса, включително нейното изхвърляне.
Но Ягер предупреждава, че компаниите, склонни към разходи, едва ли ще поемат тази отговорност по собствено желание.
Във всяка доброволна система всеки се опитва да се измъкне с възможно най-малко разходи. Ако това се движи от частния сектор, то се движи от замърсителя. Това трябва да се ръководи от някой, който има неутрална позиция“, казва Ягер.
Дори и с регулиране, пластмасовите кредити сами по себе си не могат да преодолеят кризата с отпадъците. Първият приоритет е да се ограничи производството на пластмаса. Трябва драстично да се отдалечим от еднократната употреба към нови бизнес модели, които налагат ремонт, повторна употреба, обновяване, повторно производство“, добавя тя.
Само компенсацията не е отговорът. Трябва да стигнем до повратната точка, когато на годишна база събираме повече пластмаса, отколкото се пуска на пазара. В крайна сметка пластмасовите кредити не са панацея, а един поток за набиране на средства, който допълва премахването на пластмаса“, съгласен е и Таш.
Прочетете още:
Токсичният прах от гуми може да е най-опасният източник на замърсяване с микропластмаса
