Светът се приближава опасно близо до целта на затопляне от 1,5°C, фиксирана на Парижкото споразумение, като предизвиканото от човека затопляне ще достигне 1,37°C през 2025 г., предупреждава нов важен доклад, предава Евронюз. Ако емисиите продължат на сегашните нива, границата от 1,5°C ще бъде премината около 2030 г., според анализа на повече от 70 учени от 56 институции в 17 държави.
Четвъртото издание на Индикаторите за глобалното изменение на климата (IGCC), публикувано днес (11 юни), проследява ключовите измервания, които ни казват колко бързо се променя климатът и защо. Той рисува ясна картина – Земята се затопля с ускоряваща се скорост, движена почти изцяло от човешката дейност.
„Нашето проучване показва, че емисиите на парникови газове са най-високи за всички времена, главно заради изгарянето на изкопаеми горива. Добрата новина е, че решенията вече са налични. Чрез инвестиране във възобновяеми енергийни източници и електрификация, правителствата могат да намалят емисиите, като същевременно изградят по-чисти, по-надеждни и по-сигурни енергийни системи“, казва д-р Уилям Ламб, старши изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата (PIK), Германия.
Световният въглероден бюджет ще бъде изчерпан след три години
Въглеродният бюджет – общото количество CO2, което все още може да бъде емитирано, като същевременно се поддържа затопляне под 1,5°C над прединдустриалните нива – сега е само 130 милиарда тона от началото на 2026 г. При сегашните нива на емисиите, това количество ще бъде изчерпано след около три години.
Ограничението от 1,5 градуса е крайъгълният камък на Парижкото споразумение от 2015 г., международен договор, предназначен да предотврати най-катастрофалните последици от климатичната криза.
Глобалните емисии на парникови газове достигнаха рекордните 56,8 милиарда тона CO2 еквивалент през 2024 г., главно поради изгарянето на изкопаеми горива. Концентрациите на трите основни парникови газа – въглероден диоксид, метан и диазотен оксид – са се увеличили от 2019 г. насам, като CO2 сега е 425,6 части на милион.
„Всичко се свежда до един прост принцип – ние отделяме повече емисии от всякога, което води до повишаване на нивата на парникови газове, които задържат все повече топлина в атмосферата и изтласкват света от равновесие“, казва д-р Мат Палмър, научен сътрудник в Метеорологичната служба на Обединеното кралство.
Докладът също така установява, че енергийният дисбаланс на Земята – разликата между топлината, влизаща в планетата, и топлината, която излиза от нея – се е увеличил повече от два пъти през последните десетилетия и сега е на рекордно високо ниво. Това означава, че планетата съхранява топлина по-бързо от всякога в съвременните измервания.
„Енергийният дисбаланс на Земята нараства бързо, което води до промени във всеки компонент на климатичната система, включително затопляне на океаните и континентите, размразяване на вечната замръзналост, загуба на лед и покачване на морското равнище“, казва д-р Карина фон Шукман от френския изследователски институт Mercator Ocean International.
Морето се покачва и затопля
Глобалното морско ниво достигна нов рекорд през 2025 г. – 23 см покачване от 1901 г. насам, а темпът се ускорява. Океаните абсорбират голяма част от излишната топлина, като средните температури на морската повърхност достигнаха второто си най-високо ниво в историята миналата година.
Новодобавен индикатор в тазгодишния доклад отразява мащаба на морските горещи вълни – броят на засегнатите дни се е утроил в световен мащаб между 1991 г. и 2025 г. Само през 2025 г. светът преживя 65 дни с морски горещи вълни, които увреждат екосистемите, заплашват рибните запаси и нарушават океанско-атмосферните системи, които регулират климата на Земята.
На сушата картината е също толкова мрачна. Средните максимални температури на сушата през последното десетилетие бяха с близо половин градус по-високи от предходното десетилетие – промяна, която тласка екстремните горещини до нови нива по целия свят.
„Почти цялото затопляне през последното десетилетие се дължи на човешките дейности. Въздействието върху препитанието и екосистемите вече се усеща в световен мащаб и ще се ускори с продължаващото повишаване на температурите“, казва д-р Саманта Бърджис от Службата за изменение на климата на ЕС „Коперник“.
