Известните канали на Венеция са изправени пред нарастващ проблем със замърсяването. След като пластмасовите отпадъци попаднат във водата, премахването им става невероятно трудно. Защо тази пластмаса е толкова опасна и какво може да се направи по въпроса?
Всяка минута еквивалентът на един пластмасов камион за боклук навлиза в нашите океани. Учените предупреждават, че до 2040 г. пластмасовите отпадъци в нашите морета може да се утроят, заплашвайки морския живот и потенциално здравето на хората. Скорошни проучвания откриха микропластмаса в човешката кръв, кърма и жизненоважни органи. Това поражда сериозни опасения относно дългосрочните последици за здравето, предава Евронюз.
Невидимият проблем с пластмасата
Проблемът е по-дълбок от това, което виждаме на повърхността – буквално. Голяма част от тази пластмаса потъва на морското дъно, образувайки подводни петна от боклук, скрити от погледа. На места като историческите канали и лагуни на Венеция стари гуми, риболовни мрежи и пластмасови каси се натрупват в тревожни количества, като бавно се разпадат на вредна микропластмаса.
Почистването на подводни отпадъци не е лесна задача. Професионалните водолази, работещи в мътни води, са изправени пред значителни рискове и техните операции са скъпи, докато драгирането на морското дъно – друг често срещан метод – може сериозно да увреди крехките морски екосистеми, като често причинява повече вреда, отколкото полза.
Високотехнологичен подход
Точно тук се намесва Maelstrom. Този иновативен европейски проект тества по-интелигентни решения за нарастващата пластмасова криза. Изследователи от италианския Институт за морски науки CNR-ISMAR използваха модерна сонарна технология, за да картографират подводните „горещи“ точки със замърсяване от пластмаса в Канале Гранде на Венеция.
Тези подробни карти са решаваща първа стъпка към полуавтоматизираното отстраняване на големи отпадъци от крайбрежните води. Проектът Maelstrom разработи усъвършенстван робот, способен да работи на дълбочина до 20 метра, прецизно извличайки големи отпадъци, като същевременно оставя морския живот необезпокояван.
Роботизираната платформа съчетава AI експертиза от Tecnalia (Испания) с усъвършенствана механика от CNRS-LIRMM (Франция). По време на публични демонстрации във Венеция роботът успешно премахна гуми, мрежи и дори алуминиеви листове, доказвайки своята ефективност в реални условия.
„Много е важно да имаме този вид технология не само тук във Венеция, но и в крайбрежните райони и пристанищните градове като цяло. Много отпадъци са изоставени или изгубени в близост до градове и пристанища – трудно се виждат и още по-трудно се възстановяват. Изпращането на водолази може да бъде опасно. Един робот може да направи процеса по-бърз и по-безопасен“, обяснява д-р Фантина Мадрикардо, координатор на проекта Maelstrom.
„Балонна бариера“
Реките пренасят пластмасови отпадъци от градовете във вътрешността чак до морето, което прави замърсяването на океана проблем на всички. Ето защо крайбрежният град Вила до Конде в Северна Португалия реши да обедини усилията си с учени от проекта Maelstrom, за да инсталира иновативно решение: „балонна бариера“ в река Аве. Тази сравнително проста система създава завеса от въздушни мехурчета, улавяйки пластмасовите отпадъци, преди да достигнат Атлантическия океан, като същевременно позволява на рибите и лодките да преминават безопасно. Учени от Центъра за изследване на морето и околната среда на университета в Порто (CIIMAR) сега анализират ефективността на бариерата и нейното въздействие върху екосистемата на устието.
„Ние събираме всякакви отпадъци и голяма част от тях са пластмаса. И ние изучаваме това, което откриваме, за да знаем откъде идва боклукът. След това правим оценка на екосистемата – подобрява ли се? Знаем, че получава по-малко боклук, но се нуждаем от повече време, преди цялата екосистема да се възстанови и преди да можем да кажем дали се е подобрила поради тази бариера, която все още анализираме“, казва Изабел Суза Пинто, професор в FCUP и ръководител на групата за крайбрежно биоразнообразие в CIIMAR.
Ключът към трайна промяна
Екипът на Maelstrom подчертава, че почистването на пластмасовите отпадъци е само част от решението. Първоначалното предотвратяване на навлизането на пластмасата в околната среда може да бъде още по-решаващо. Изследователите сътрудничат с индустриите, за да намалят пластмасовите отпадъци при техния източник и да разработят по-устойчиви практики. Чрез кампания за почистване на плажовете и образователни програми те също така дават възможност на местните общности да предприемат действия за защита на нашите океани. Според изследователя на CIIMAR Луис Р. Вилейра, справянето с морските отпадъци не означава само използването на нова технология за почистването им, а са необходими споделени усилия за намаляване на осведомеността, поемане на изплащането и ограничаване на отпадъците до достигане на океана на първо място. Само тогава можем да се надяваме на бъдещето, в което нашите океани вече не са обременени от пластмасови отпадъци.
