Според ново изследване дънното тралене (б.р. – траленето е метод за промишлен риболов, състоящ се в активното теглене на специална риболовна мрежа – трал – от една или няколко лодки, наречени траулери) отделя до 370 милиона тона CO2 годишно, което увеличава натиска върху законодателите на ЕС да обмислят регулиране на индустрията.
Промишленият риболов често е критикуван от еколозите. Като влачат масивните си мрежи по морското дъно, за да уловят определени видове риба, те често причиняват значителни и продължителни щети на околната среда.
Рузелтати от проучването – реакции и критики
Ново проучване, публикувано в подкрепеното от ЕС списание „Frontiers in Marine Science“, предполага, че освен „обикновените“ екологични щети, дейностите по дънното тралене допринасят значително за изменението на климата, съобщава Euractiv.
Проучването, съставено предимно от изследователи от САЩ, установява, че от 1996 г. насам траленето е отделяло до 370 милиона тона CO2 годишно. Това е повече от половината от емисиите на Германия, около половината от глобалните авиационни емисии или просто 1% от световните емисии на CO2.
Проучването отбелязва, че управлението на усилията за дънно тралене може да бъде важно решение за климата. Седиментите, събрани на морското дъно, всъщност представляват вековни растителни и животински останки, които бавно се натрупват, съхранявайки въглерод за почти неограничен период от време.
Смущенията на морското дъно от човешка дейност заплашват трайността на този морски въглерод“, твърдят авторите.
Когато бъде обезпокоен от риболовни дейности, въглеродът се издига на повърхността, освобождавайки се в атмосферата.
Използвайки сателитни изображения на риболовна дейност и модели на въглероден цикъл, проучването установява, че процентът на материята, която достига до водната повърхност, е от около 55 до 60%.
Изследването обаче не остава без критики. Ян Хидинк, професор в Уелския университет в Бангор, който специализира в екосистемните въздействия на траленето, смята, че проучването надценява отделянето на въглерод на морското дъно. Според него както на рецензентите, така и на редакторите на списанието е „липсвал опит“ в моделите, като тези, използвани в проучването.
Каква е позицията на ЕС?
Ако резултатите от проучването бъдат потвърдени в бъдещи изследвания, това може да даде основание за действия на противниците на траленето, които до голяма степен не успяха да убедят законодателите на ЕС – някои от най-прогресивните в света – в своите аргументи.
На 18 януари Европейският парламент гласува цялостна промяна на общата политика в областта на рибарството на блока, премахвайки ограниченията върху сектора, наложени поради опасения за околната среда. Вотът е демонстрация на намерение и не е правно обвързващ.
Към днешна дата регулирането на риболова по екологични и климатични причини се оказва предизвикателство. Секторът беше изключен от реформата на схемата за ценообразуване на въглеродните емисии в ЕС и е една от многото пречки пред реформата на правилата за енергийно данъчно облагане на блока.
Въпреки че секторът трябва да се стреми да бъде устойчив, риболовът не трябва да бъде жертван на олтара на околната среда“, заяви десноцентристкият депутат Габриел Мато.
Тъй като Европа се е ангажирала с постигане на нетна нула най-късно до 2050 г., остава въпросът колко дълго рибарите могат да останат извън регулаторната мрежа.
Прочетете още: