Единадесетото издание на „Базар на професиите”, организирано от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, се проведе в София Тех Парк под надслов „Мечтаната професия и връзката с реалността“.
„На базара на професиите младите хора могат да видят различни щандове с компании от най-различен характер – технологии, киберсигурност, електроенергия и банкиране. Могат да посетят и най-различни работилници и лекции, за да чуят в детайли какво представляват професиите от коренно разнородни сектори – например химия или медии. Целта ни е след 12-и клас младите хора да могат да изберат посока, която отразява техните вътрешни стремежи и да могат да намерят по-лесно професионалната си реализация“. Това заяви при откриването на събитието изпълнителният директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН Дарина Георгиева.
ESGnews.bg бе медиен партньор на „Базар на Професиите“ 2025.
Професии на бъдещето
В рамките на събитието се проведе и панел, озаглавен „Професии на бъдещето – Устойчиво развитие“. В дискусията участие взеха Божидара Живкова, главен редактор на ESGnews.bg, Биляна Младенова-Милева (Уникредит Булбанк), Мартин Минковски (ОББ), Саша Василева (СоларПро). Модератор на разговора беше Ивана Цветкова от Българската мрежа на Глобалния договор.
„Устойчивото развитие е модел, който задоволява нуждите на настоящето, без да нарушаваме възможностите на бъдещите поколения да задоволят своите нужди. В последните години все повече се говори за устойчиво развитие и трите стълба, на които е основано – ESG (Environmental, Social, and Governance – околна среда, социални въпроси и управление). Бизнесът вече усилено работи, съобразявайки се с тези три стълба и ще продължава да работи, независимо от развитието на регулациите. Това е бъдещето и бизнесът е разбрал тази тенденция. И съответно търси и кадри, което означава, че има и възможности за кариерно развитие“, заяви в началото Ивана Цветкова.
След това панелистите споделиха опита си от работата в сферата на ESG.
„Много е важно и трите стълба от ESG да се развиват заедно и да има баланс между тях. Какви са важните елементи от всяка отделна сфера. В екологично направление това са неща като енергийна ефективност, кръгова икономика, по-малко разхищение на ресурси. В социалната сфера направленията са навътре и навън. В първия случай се има предвид условията на труд в една организация, какви обучения се организират, какви добавки се осигуряват. Във втория случай става въпрос основно за влиянието на даден бизнес върху местните общности. При корпоративната отговорност важно е каква е визията на мениджърите на компанията. Реално банките нямат кой знае какъв пряк отпечатък от всекидневната си дейност, основно става въпрос за използването на електричество. Но при финансиране на даден бизнес ние участваме в замърсяването, което той извършва. Ето защо ние се опитваме да стимулираме компаниите да инвестират в зелени програми, които имат устойчив характер и имат смисъл напред във времето“, посочи Биляна Младенова-Милева.
Думите ѝ потвърди и Мартин Минковски:
„ESG наистина получи главна роля в последното десетилетие във финансовия сектор. Това стана факт особено след стартирането на зелената сделка на Европейската комисия. Банките вече променят дейността си в съответствие с изискванията за устойчивост. Например, те се договарят и внедряват гаранционни инструменти, чиято цел е да направят така, че компаниите в България да могат да получат финансиране при по-добри финансови параметри. Това става, ако са спазени правилата за устойчивост – бизнесите не трябва да замърсяват околната среда, не трябва да бъдат особено енергоемки, да нямат негативен отпечатък. Също така банките имат вече конкретни зелени продукти, които целят да стимулират зелени инвестиции.“
Саша Василева обърна внимание на значението на местното законодателство при изпълнението на проекти.
„За бизнеса е много важна ESG насочеността на банките. За да има такива продукти е необходимо да има и подходящи клиенти и тук в картината се появява компания като СоларПро. За да се изпълни един проект обаче трябва да се имат предвид не само изискванията на банките за финансиране, общоевропейските стандарти за опазване на околната среда, но също и местното законодателство, особено в частта, която осигурява правата на местните общности. Имали сме проекти в Англия, в Ирландия и мога да ви кажа, че националното законодателство много често има по-тежки изисквания“, заяви тя.
Главният редактор на ESGnews.bg Божидара Живкова пък разказа пред участниците в дискусията за особеностите в журналистическата професия.
„Журналистиката е една изключително интересна и обогатяваща сфера. Журналистът има лукса всеки ден да научава нови неща. Ние никога не пишем два пъти една и съща новина. Ето защо спокойно мога да кажа, че тази професия дава много. Но и нещо повече – журналистите непрекъснато се срещат с нови, различни и интересни хора, а също и посещават много любопитни събития. Българските медии не обръщат особено внимание на сферата на устойчивото развитие. Ето защо сайтът ESGnews.bg доста бързо стана водещ в областта. Стремим се да предаваме сложната терминология, свързана с различните компоненти на ESG и най-вече с регулациите, на достъпен и разбираем език“, заяви тя.
След това Живкова обърна внимание на влиянието на изкуствения интелект и дезинформацията в предаването на ESG новини:
„В началото на съществуването на ESGnews.bg имахме рубрика, в която статии изготвяше ChatGPT. Задавахме му темата и основните въпроси по нея, след което публикувахме материала на изкуствения интелект, като изрично упоменавахме, че дописката е писана от ChatGPT. С течение на времето обаче започнахме да получаваме сигнали за невярна информация, изкуственият интелект дори си измисли европейски закон, който все още не е приет. Причината за тези сериозни разминавания е, че Интернет е препълнен с дезинформация по темата ESG, а ChatGPT ползва информация от всякакви източници, без да преценява достоверността им. Ето защо в работата с AI трябва да се подхожда отговорно. И тук не става въпрос само за предаване на информация. Наскоро изпълнителният директор на OpenAI Сам Олтман, компанията, която разработи ChatGPT, сподели, че излишните любезности, като „Здравей“, „Моля“ и „Благодаря“, струват на компанията десетки милиони долари, генерирайки огромно количество енергия.
Главният редактор на ESGnews.bg призова за по-отговорно използване на изкуствения интелект и благодари на младите хора, че са отговорни и отворени към темата за устойчивостта.
Накрая панелистите отправиха съвет към присъстващите на дискусията ученици да не избягват предизвикателствата, да държат хоризонтите си отворени и да не изпускат от поглед ESG сферата, тъй като възможностите, които тя ще предлага ще стават все повече и все по-атрактивни.
