Ново проучване на Европейската комисия разглежда настроенията във връзка с променящия се климат и отношението към зеления преход в различните държави. Според данните, средно 60% от гражданите на ЕС лично са предприели мерки за борба с климатичните промени през последните шест месеца.
Проучването поставя фокуса и върху България, като ние сме държавата с втория най-нисък резултат в тази категория (35%) след Румъния (29%). За сравнение, в другия край на класацията се намират Люксембург (82%), Финландия (81%) и Швеция (81%).
Повечето българи дори не смятат, че глобалното затопляне е сред най-сериозните проблеми в света на този етап (78%). Данните, обаче, показват и друга тенденция –зеленият преход в България се разглежда от перспективата на икономията и спестяването.
Същевременно, темата за енергията от ВЕИ, особено соларната – най-евтината енергия на киловат час, остава далечна за запитаните ни сънародници.
Данните разказват за България
Според проучването, като най-сериоюен световен проблем българите определят военните конфликти – 62%, сравнено с 52% в ЕС. След това класират глад, бедност и липса на питейна вода (51%). На трето място застава икономическата ситуация (48%).
Едва 22% посочват климатичните промени, докато в ЕС този показател е 46%. Междувременно, в много от категориите, тенденциите в България повтарят европейските, с известна доза скептицизъм.
82% у нас и 84% в ЕС смятат, че подобряването на климата и околната среда ще доведат до подобрения в здравето на хората, например. Адаптацията към глобалното затопляне, пък, е идея, която се ползва с подкрепата на 61% от европейци и 61% у нас.
Разликите
На въпроса „Вие лично предприемали ли сте действия за борба с климатичните промени през последните шест месеца?“, 63% от гражданите на ЕС отговарят с “да”. В България, обаче, се наблюдава обратната тенденция – 62% от запитаните отговарят с “не”.
70% в ЕС казват, че са се опитали да намалят отпадъците си или да рециклират повече, в сравнение с 26% у нас. За сметка на това, повече българи (39%) са взели в предвид енергийната консумация, когато са закупували нов електроуред. За ЕС този показател е 37%.
32% българи към 17% в ЕС пък твърдят, че са сложили изолация на домовете си, за да ги направят по-енергоефективни. 58% от гражданите на ЕС смятат още, че след като Русия спря доставките на природен газ след старта на войната, държавите членки трябва да ускорят зеления преход на енергетиката, за да постигнем енергийна независимост. Едва 25% смятат, че трябва да продължим със същата скорост.
В България, обаче, тези две групи са разделени по равно с 34% за ускоряване и 34% за поддържане на същата скорост. 17% смятат, че трябва да забавим енергийния преход.
За да се намали икономическото напрежение върху домакинствата, половината българи са привърженици на идеята да се таксуват енергийните компании. Тези данъци биха били върху печалбите им от високите цени на тока.
Близо половината смятат, че най-уязвимите в обществото имат нужда от правителствена финансова помощ, а 40 на 100 искат повече инвестиции в енергийна ефективност, като изолация. Едва 33% подкрепят ускореното развитие на ВЕИ, сравнено с 52% в ЕС.
Още по темата:
Honeywell: Над 85% от компаниите планират увеличение на инвестициите в енергийна ефективност
