Гл. ас. д-р Вяра Ганчева е хоноруван преподавател от 20 години във Факултета по журналистика в Софийския университет в специалност „Комуникации и устойчиво развитие“. Тя също така е социолог и от 30 години работи в Българска академия на науките (БАН). Разговаряхме с нея по темите за устойчиво развитие, за целите, които Европа си поставя, и пътят към едно по-добро бъдеще за нас и следващите поколения.
Вяра, Вие започвате да се интересувате от темата за устойчиво развитие, много преди тя да стане актуална? Какво породи този интерес?
Интересът ми към темата за устойчиво развитие възникна веднага след като чух този термин. Още в първия момент, той се превърна за мен в жизнена философия. Едно от определенията за устойчиво развитие е да увеличаваме шансовете на нашето поколение, без да подлагаме на компромис шансовете на следващото поколение да задоволяват собствените ни потребности. Бих добавила, че не само за следващото, но и за по-следващото поколение нуждите и потребностите трябва да бъдат адресирани, за да можем да говорим за устойчиво развитие.
Нека първо разясним какво се крие зад термина „устойчиво развитие“?
Това е термин, който навлезе в България преди 25 години и в началото бе много трудно смилаем. По принцип той означава хармония между екология, икономика и общество и преди 25 години започна съставянето и редактирането на първия доклад за човешко развитие, изготвен от програмата на ООН за развитие. Тогава и аз бях част от екипа от учени от БАН, което за мен бе голяма чест.
Въпреки че имаше големи препятствия по пътя, устойчивото развитие успя да навлезе в ежедневието ни. В началото се смяташе, че това са ненаучни идеи, но както знаете, времето е най-добрият съдник. Днес устойчивото развитие е модерен термин, който си проби път.
През последните години тази тема стана изключително важна. Смятате ли, че закъсняхме с мерките, които да противодействат на изменението на климата?
Мерките за противодействие на изменението на климата са само част от мерките за устойчиво развитие. Както казах, то включва трите сфери – екология, икономика и общество. Европейската комисия добави културата като четвърти стълб на развитие.
Нищо не може да бъде управлявано, ако не може да бъде измервано. Точно затова учените и академичната общност са много сериозна част от измерванията на устойчивото развитие. Има различни индекси. Един от възможните измерители е доклада за човешко развитие на ООН, според който България е на 68-мо място. През последната година паднахме с четири места заради пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна. В световен мащаб ООН отчита, че сме върнали пет години назад във връзка с устойчивото развитие.
Вече има идентифицирани 17 цели за устойчиво развитие и 169 подцели и това е една друга класация, в която се измерва напредъка по тези 17 цели. Там България е на 42-ро място. Най-критично звено в тези 17 подцели е изоставането в намаляване на неравенствата, които се увеличават и това е една критична точка.
Когато имаме някакво неравенство, свързано примерно с етническа принадлежност, възраст, пол или населено място – примерно жена от ромски произход, живееща на село над 50 години. Ако тя е имала работа и изведнъж остане безработна, тя остава не просто без доходи, но и без социални връзки. На другия полюс пък нарастват предимствата – ако един човек има първа и втора работа, много лесно може да има трета и четвърта. Доходите му се увеличават. Ние виждаме свръхбогати хора и на другия полюс все повече обедняващи слоеве. Това води до големи социални напрежения.
Според Вас какви мерки могат да бъдат ефективни в тази посока?
Напоследък много дълго говорихме за енергийната бедност. Тя съществува и много дълго време не можеше да се достигне до дефиниция за това кои са енергийно бедните хора. Най-после тя е факт. Сега остава да се подкрепят хората в нужда. Тази година зимата бе по-мека и това облекчи до известна степен положението на енергийно бедните. Всички индикатори – здраве, бедност, образование – са свързани по между си. Трябва да се подпомагат по-бедните и да се образоват. Това е най-сигурният начин човек да излезе от бедността. Важно е да бъде овластен и да може да участва във взимането на решения, които засягат него, семейството му и бъдещето му.
Вътрешната мотивация е изключително важна в тази връзка. Но ако я няма, най-добрият вариант е хората да бъдат самооовластени, за да имат вътрешна мотивация да се развиват и да допринасят за собственото си устойчиво развитие, за развитието на тяхната общност и след това вече по-големите общности могат да се развиват.
Ние трябва да си даваме сметка за това, което може да намали неравенства или ги увеличава, и да правим всичко възможно да има по-малко неравенства. Защото свят, който е несправедлив, не може да бъде устойчив!
Целият разговор с гл. ас. Вяра Ганчева можете да чуете в прикачения файл!
