Пактът за чиста промишленост не може да бъде разглеждан извън голямата рамка на Зелената сделка, тъй като това е едно естествено продължение и до голяма степен би следвало да бъде естествена корекция на събитията около ковид пандемията. Това заяви евродепутатът Радан Кънев по време на дискусията „Пактът за чиста промишленост: баланс между стремежа на Европа към устойчивост и пазарните реалности“, която се проведе в хотел Hyatt Regency Sofia.
„В резултат на събитията около непредвидената пандемия Зелената сделка изгуби първоначалния си смисъл, тъй като по същество е трябваше да представлява мащабен план за публични инвестиции, който залага на чистите технологии като двигател на един нов растеж“, заяви Кънев.
Според него мащабните публични инвестиции не са се случили, тъй като парите са отишли не в индустрията, а в правителствата.
„В крайна сметка сделката придоби доста особен вид – на индустрията бяха поставени много тежки условия за декарбонизация, бих казал някои от тях нереалистично тежки, а парите бяха дадени не на индустрията, а на правителствата. В резултат на тези събития най-големите европейски компании поискаха от Европейската комисия четири основни неща – опростени административни процедури и разрешителни, публични инвестиции, политика за защита на европейската индустрия в рамките на международната търговия и достъпни цени на енергията“, обясни Кънев.
Освен Пакта за чиста промишленост той вижда като продължение на Зелената сделка и други политика на Европейската комисия като Компаса за конкурентоспособност и Плана за действие за достъпна енергия. По думите на Кънев обаче тези документи подсказват, че мащабните публични инвестиции навярно няма да се състоят.
Политиката да не се използва публичния дълг е погрешна
Политиката на България да не използва публичен дълг за инвестиции в посока развитие и модернизация на индустрията е грешна, посочи още Кънев. По думите му в контекста на Зелената сделка на Европейския съюз на национално ниво България е трябвало още в периода 2019-2020 година активно да работи за технологични иновации чрез мащабни инвестиции в изследвания и технологии.
„Нарастването на българския публичен дълг, който все още е на много ниско ниво, няма инвестиционнен заряд в себе си. Аз не смятам, че поддържането на външен дълг в рамките на 15% или 18% е някакво вселенско благо. Ако видим как се развиха държавите, които през последните 20 години имат икономически ръст – те именно инвестираха публичния си дълг. Към момента България категорично се въздържа от това и смятам че това е погрешна политика“, посочи Кънев.
Ролята на България за енергийната свързаност на ЕС
В Европа има свободни налични пари, които трябва да се инвестират в икономиката и хората, заяви по време на разговора евродепутатът Цветелина Пенкова, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент. Според нея всяка една държава членка трябва много ясно да постави стратегическите си предимства по отношение на суровини, на индустриален потенциал, на квалифицирани кадри и традиции в познаването на съответните индустрии.
„Основната цел беше изпълнена – да се създаде рамка за това какъв да бъде енергийният микс на ЕС, като се заложат сериозни инвестиции и инфраструктура за изграждането на ВЕИ във всички краища на ЕС и континента“, заяви Пенкова.
Вторият етап е изграждането на производствена база.
„Това, което липсва по средата в момента и е една от големите теми, които обсъждаме, е енергийната свързаност – една поредна стратегия и законодателство, което очакваме в края на тази година. Вече са създадени множество клъстери на ВЕИ, включително и на ядрената енергия като част от бъдещия енергиен микс в рамките на ЕС“, коментира Пенкова.
Според нея се е оказало, че когато се говори за конкурентоспособност и за изграждане на работеща индустрия, отново липсва свързващото звено, тъй като цените на електроенергията в рамките на ЕС варират прекалено много, за да може да се говори обективно за изграждане на европейска конкурентоспособност. Пенкова даде пример, че когато цените на електроенергията в държави като Швеция и Дания са между 5 и 10 пъти по-ниски в сравнение с тези в България, няма как да се убеди никой в Централна и Източна Европа, че ще се гради европейска конкурентоспособност. Именно поради тази причина трябва да се изгради тази свързаност.
„За да се изградят мрежата и електропроводите, ЕС трябва да има работеща индустрия, която да произведе необходимите компоненти. България има стратегическа роля в този процес, като за това има три основни причини. На първо място – наличието на някои от критичните суровини в нашата страна. България е на шесто място по износ на цветни метали в рамките на ЕС – олово, цинк и мед. Това са компоненти, които се използват именно за изграждането на тази свързана електропреносна мрежа и необходимата инфраструктура. На второ място все още разполагаме със специалисти и експерти в тези сфери, което не е за пренебрегване, тъй като основният ресурсен проблем на Европа в момента не е свързан с финансите, а с липсата на човешки капитал. Третият стратегически важен аспект за страната ни е географското ни положение. Нашето географско положение предполага възможности за диверсификация на доставките на енергийни източници“, изтъкна Пенкова.
Поставянето на секторни цели не е разумно
В рамките на дискусията икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочи, че поставянето на секторни цели в рамките на ЕС, като забрана на автомобилите с вътрешно горене например, не изглежда разумна. Според него търговията с въглеродни емисии е добър механизъм, който може да помогне на ЕС да постигне целите си за въглеродна неутралност, тъй като поставя обща рамка и правила за всички, за разлика от някои секторни цели. По думите му, ако бъдат забранени автомобилите с вътрешно горене, тези емисии ще се пренесат в други сектори, тъй като заложената цел за декарбонизация остава същата. Икономистът изрази мнение, че се наблюдава същият подход при определянето на бъдещето на енергетиката, тъй като, ако чисто регулаторно се посочи, че е необходимо производство на повече слънчева или вятърна енергия, то директно се посочват победителите и губещите.
Транспортът остава на заден план
Електрификацията в транспорта е недостатъчна и няма да се осъществи, ако не се предприемат целенасочени действия за подпомагане на енергийния преход. Това заяви по време на дискусията председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев
„Преходът към по-чиста енергия трябва да бъде социално приемлив. Ако не е такъв, той просто няма да се случи. Транспортният сектор изцяло отсъства от дневния ред на политиките за декарбонизация. Ако Европейската комисия и парламент не обърнат внимание на това, енергийният преход ще остане нереализиран. Необходимо е тази тема да бъде разглеждана на европейско ниво, като Асоциацията вече е представила своята визия за енергийния преход пред българските институции“, заяви Бенчев.
