Все повече служители са ставали свидетели или дори са използвали миркообиди. Те най-често са насочени срещу етническа принадлежност, сексуална ориентация, възраст, физическа трудоспособност или други характеристики, които правят хората различни.
Микроагресията е термин, използван за обичайни ежедневни вербални или поведенчески обиди, независимо дали са умишлени или несъзнателни, които създават усещането за враждебно, пренебрежително или негативно отношение към стигматизирани или културно маргинализирани групи.
Техният антипод са микроутвържденията, наричани също микро-жестове, които на пръв поглед може да изглеждат маловажни, но дават мощни резултати.
Какво представляват?
Микроутвържденията включват кимане в подкрепа на казаното от събеседника, проявяване на интерес чрез задаване на въпроси, изслушване без прекъсване и търсене на зрителен контакт по време на разговор. Други примери са изслушване на различни мнения без осъждане, признание на различните гледни точки, търсене приноса на другите за проект по време на среща и избор на думи и тонове на гласа, които предават усещане за приобщаване и грижа.
Научните доказателства
Д-р Мери П. Роу, помощник-професор в Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт, изучава недостатъчното представяне на работните места от 1973 г. Тя идентифицира огромната роля, която малките, често неумишлени действия имат в дискриминацията. Несъзнателното пристрастие може да възникне в моменти, в които хората се възприемат като различни.
Примери за това са объркване на човек от определена раса с друг човек от същата раса или ръкостискане само при поздрав към мъже. Това са фини поведения, които изпращат сигнал за неуважение. Докато противопоставянето на тези микронеравенства чрез образование и осведоменост е полезно, д-р Роу открива в свое проучване от 2008 година, че най-ефективният начин за промяна на тези практики е да се заменят с по-добри поведения – микроутвърждения.
Приложение на работното място
Микроутвържденията са неслучайни прояви на доброта, които могат да бъдат използвани в борбата срещу несъзнателните пристрастия на работното място.
Прекарването на време в анализиране на това какви думи и действия карат човек да се чувства забелязан и ценен, както и какво създава усещането за неуважение и пренебрежение, без значение колко незначителни може да изглеждат.
Когато бъдат идентифицирани начините, по които чрез думи или жестове човек може да се почувства забелязан или пренебрегнат, може да се направи умишлен опит да се използват повече жестове на доброта и утвърждение в ежедневието.
Прочетете още:
Какви възможности и рискове има изкуствения интелект за DEI на работното място?
