Много вероятно е всеки човек да чуе в ежедневието си коментар или шега, която е накарала някого да се почувства неудобно. Понякога хората стават свидетели на такива поведения, но не взимат отношение към чутото. Понякога пък те са тези, които изричат шегата без да си дават сметка колко обидна може да бъде за някой друг. Тези думи или жестове са неволно невключващи.
Какво представляват?
Микроагресията е термин, използван за обичайни ежедневни вербални или поведенчески обиди, независимо дали са умишлени или несъзнателни, които създават усещането за враждебно, пренебрежително или негативно отношение към стигматизирани или културно маргинализирани групи.
Микроагресията може да е насочена срещу етническа принадлежност, сексуална ориентация, възраст, физическа трудоспособност или други характеристики, които правят хората различни.
За да бъде ясно, частта „микро“ в микроагресията не означава, че тези действия не могат да имат големи, дори променящи живота въздействия. Те могат да заболят почти толкова, колкото причинена физическа болка, което е още една добра причина човек да ги адресира, когато ги види.
Най-често срещаните примери
Коментари като „Справяте се отлично за човек на вашата възраст“ или „Изглеждате добре за човек на толкова години“ са обиди, прикрити с комплименти, които са често срещани микроагресии. Такъв тип подмятания са изпъстрени с негативни нюанси, макар често този, който ги изрича, да не си дава сметка за това. Тези микроагресии са класически пример за ейджизъм, дискриминация на един човек спрямо другите или себе си въз основа на възрастта.
Понякога въпроси могат да бъдат възприети като обидни. „От къде си всъщност?“ подсказва, че питащият не допуска, че отговарящия наистина е част от това общество. Често в САЩ хора от азиатски произход получават въпроси как се казва нещо на техния език, а всъщност те са родени в САЩ и английски е техният роден език. Да се направи комплимент на човек, чийто роден език е английския, че говори много добре английски, също е обидно и кара хората да се чувстват като чужденци в собствената си страна.
Когато става въпрос за раса, ако човек направи изказване като „Аз не виждам расата ти когато те погледна“ или „Аз не съм расист, имам няколко приятели от други раси“, това е микроагресия. Непризнаването на различните раси или отричане на расизма се смятат за расови микроагресии.
Предположения за позицията на някого спрямо външния вид е също често срещана микроагресия. В САЩ хората с латиноамерикански произход се случва да бъдат объркани за помощен персонал заради начина по който изглеждат.
Използване на прякори, мръщене или други изражения на лицето като отговор за неразбиране също могат да се счетат като поведения на микроагресия.
Как да реагира човек когато е свидетел на микроагресия
Когато колега прави неуместна шега, която включва обиден стереотип, по време на среща, важна е моменталната реакция. Човек на мениджърска позиция би могъл да реагира с фразата „В нашия екип не се шегуваме по този начин“. Човек от същия екип може да попита „Какво искаш да кажеш с това?“ или веднага да коментира „Това беше обидно/грубо“.
Ако не се вземе отношение на момента, това означава, че се заема позицията на този, който дискриминира. Ако все пак моментът не е уместен, удачно е скоро след инцидента, но на четири очи с този, който е изказал шегата, да се разясни, че е била неуместна и не бива да се повтаря повече.