Д-р Марина Стефанова е доцент в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е директор на магистърската програма „Отговорно и устойчиво управление“ и управител на ESG Lab и ESG Academy. Председател е на Асоциацията на специалистите по устойчивост.
Член на Консултативния съвет по корпоративна социална отговорност към Министерството на труда и социалната политика и изпълнителен директор на Фондация „ФЕБ“, чиито основни цели са свързани с подпомагане развитието на Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и утвърждаване и разпространение на идеята за „устойчивото развитие“ и нейното обогатяване.
Член на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите Стопански факултет на СУ, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България и Българската хранителна банка. Създател и директор на мултимедийната информационно-образователна програма „CSR AdviceBox“ на Фондация „Каузи“.
Марина, наскоро Асоциацията на специалистите по устойчивост (АСУ) обяви Пътна карта за утвърждаване на професиите на специалистите по устойчивост и включването им в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България. Защо е важна тази карта?
Ние съществуваме от 5 години като асоциация, а от тази година вече сме в голямото обществено пространство. В началото за нас бе по-важно да споделяме добри практики, да обменяме опит по между си, да приемем собствен етичен кодекс. Но днес вече това не е достатъчно, поради простата причина, че обществото и пазарът имат изключително голяма и спешна нужда от нашата експертиза и нашите умения, за да можем да бъдем онези двигатели (аз ни наричам „агент на промяната“), които да помогнат на предприятията да станат нисковъглеродни, да внедрят кръгови модели, да имат възможността да балансират и доразвият служителите си. Бизнесът има спешна нужда от нас.
Оказа се, че две трети от нашите колеги работят и още нещо в компаниите си, освен специалист по устойчивост. Така че имаше спешна нужда да утвърдим тази професия, да сложим граници и изисквания, как да подберем правилния човек в компанията. Това е от полза за всички.
Какви са компетенциите, които трябва да притежава един специалист по устойчивост?
Както стана ясно, ние не сме обучени от средно образование да работим тази професия. Голяма част от нашите колеги винаги са имали малко по-различен бекграунд. Някои са инженери, други юристи, икономисти, специалисти по връзки с обществеността, а други са на типична офис мениджмънт позиция. За да можем да покрием цялата палитра от знания и умения за това къде стига нашата обща експертиза, имаме тази втора позиция, за която ще стане дума по-късно. Тя дава възможност за тясно профилиране.
Ролята на специалиста по устойчивост, особено на ниво “мениджмънт”, не е само да изпълнява задачи, свързани със стратегическите планове за управление и посока за развитие на компанията. Това е човек, който наистина има за задача да покаже перспективата за развитие –да разгърне сценариите, да опише нефинансовите рискове за компанията, но и да илюстрира финансовото им изражение и да покаже кой от теззи сценарии ще бъде най-печелившият, и с най-малко съпротивление, както и най-актуалният спрямо външния контекст и съответно най-мотивиращият за колегите. Този специалист има място на масата на директорите, особено когато става дума за по-големите компании.
Смяташ ли, че в България компаниите са достатъчно отворени за такъв човек и осъзнават нуждата от такъв тип специалист?
Всъщност, този специалист влиза по покана на предприятията. Част от функциите неизбежно са разпределени вътре в самата компания, независимо дали в отдел „Маркетинг“, „Иновации“ и т.н. До момента, до който устойчивостта не бъде разпозната като най-силния инструмент за идентифициране на управление на рисковете и възможностите пред една компания за развитие, дотогава този специалист ще седи във функциите на отделите по човешки ресурси, ПР, маркетинг специалист и т.н. В момента, в който обаче рисковете и възможностите са тези, които се търсят от мениджмънта, неизбежно е да се намеси в по-големите стратегически процеси, да се чуе неговото име, да направи още един анализ на съществените теми за компанията.
Друга тема, която не засегнахме до момента, а е изключително важна, са функциите на специалистите по устойчивост за поддържане на постоянен диалог и ангажиране на заинтересованите страни. Досега имахме само клиентите, служителите и държавата. И това бяха трите много важни партньори с отделни функции, с които ние работехме. Днес обаче, предизвикателствата, пред които са изправени компаниите от бизнеса и в изследователската дейност, и по веригата с доставки, са толкова сложни, че всъщност те не могат без партньорите. Хората са ключът към новите възможности – техните нужди, техните потребности. И ако ти ги чуеш първи, и ако не си създал система, която да отговори на такава нужда, ти не можеш да използваш пълния потенциал на темата устойчивост като пазарна възможност. Тогава всичко, което трябва да се докладва, ще изглежда като една досадна задача, не като възможност за компанията.
Могат ли лесно хора от други отдели да се преквалифицират в специалисти по устойчивост и какви знания са им необходими, за да се случи това?
Нашата професия е с дългосрочна перспектива. Знанията се наваксват във времето, а в България вече има достатъчно добри образователни инструменти, които обхващат цялостно тематиката, не само в рамките на тясното разбиране за устойчивост, или да се гледа само частта устойчива отчетност. Днес имаме възможността тези хора да получат едно холистично знание и да започнат да движат процесите вътре в компанията. Ние не очакваме един човек да знае всичко през цялото време на всяка цена и по всяка тема. Това не е възможно.
Но да знаеш, че на масата са ти сложени едни приоритети, които са различни по характер, но водят до обща промяна и за да се стигне до нея, е необходимо познание, което се ръководи като процес от специалистите по устойчивост. Всичко останало те го намират при другите колеги и отдели в компанията.
ESG Академията на Стопанския факултет е един пример за това как може да се стигне до това познание, за което говорим. Разкажи ни малко повече за нея.
Аз съм изключително щастлива, че намерихме начин, по който да привлечем най-добрите експерти в България и едни от най-добрите експерти в Европа. Академията се води на два езика – български и английски език. Имаме участници от повече от десет страни в Европа, които при целия този международен пазар, се обръщат към нас за обучение.
Предлагаме и двата формата на обучение – онлайн и присъствено. Като изключим факта, че Академията е един много интензивен курс, в който предаваме огромно познание за кратко време и понякога хората се изморяват, но след това имат доста въпроси. Това дава възможност на участниците да “си подредят къщичката”, както се казва.
Тази година актуализирахме първите издания. Голяма част от хората се връщат отново при нас, за да допълнят знанията си, тъй като нашата професия в момента е доста динамична от гледна точка на нормативна уредба. Ние имаме какво да ги научим, минавайки в малко по-сложна конструкция, каквато е одитирането, отчетността, инвестициите и т.н. Компаниите трябва да се научат да печелят въз основа на устойчивостта, което изисква наистина фундаментални знания и ежедневно приложение след това.
Участниците в Академията са разнообразни – за повече от 80% от колегите устойчивостта е нещо, което за първи път се появява. Но те са утвърдени мениджъри и добри специалисти в своята област и в рамките на много кратко време са разбрали, че това е нещо, което е много важно и учат с голямо настървение. Голяма част от тях успяват да превърнат устойчивостта от нещо, с което са се занимавали допълнително, в ежедневна работа. Това много ме радва, ние се нуждаем толкова много от тези специалисти. Имаме стотици хиляди предприятия, които трябва да се трансформират и трябва да им дадем тази възможност тук в България.
Как се случва трансформацията при малките и средните предприятия?
Малките и средните предприятия са живата сила, онзи бълбукащият слой от креативност, гъвкавост и поемане на рискове. По-умните и по-бързите компании успяват да хванат вълната и осъзнават, че големите предприятия до една година ще искат от тях реални цифри, за да бъдат част от тяхната верига за доставки. Те трябва да оповестяват тази информация и да докажат, че те влагат същите усилия във веригата за доставки, каквито и големите компании. Ако те не са готови, а до 3-4 години това ще стане норма, има риск те да изостанат спрямо своите конкуренти и да изгубят важни клиенти.
Искрено се надявам МСП да не чакат този момент, а да започнат по-рано да отчитат тези данни. В момента има достатъчно благоприятно финансиране по различни оперативни програми, а по-късно ще стане много по-трудно, по-бавно, понякога по-скъпо и няма да могат да си го позволят, а това води до риск от отпадане от пазара.
Каква част от МСП в България оповестяват такива данни?
За съжаление в България все още не го правят. МСП много инициативи, които подпомагат местната общност, особено в сферите образование и здравеопазване, грижат се за служителите си, осъзнавайки напълно, че това е техният ресурс. В момента, в който стане дума за оповестяване, те имат нужда от методика – едно текущо състояние на отвореност на компанията, което води до прозрачност. Тази прозрачност ще доведе до доверие, ако компанията го прави както трябва.
Събирането и оповестяването на нефинансова информация ще бъде подпомагано от същите консултантски малки или други компании, които ще допълнят своето портфолио от услуги за компаниите, с които работят и по тази тема. Когато някой има необходимия софтуер, познава различните стандарти, може да ти помогне и да подбере кои са важните данни и не е задължително една малка фирма да го прави. Но е задължително когато го има този анализ, мениджърът да го види. В момента, в който един човек може да прочете този доклад с разбиране, той веднага ще види възможностите и ще разбере смисъла. До момента, в който неговата фирма не му е представена през призмата на нефинансовата информация, през призмата на т.н. празни и бели петна, в които може да се инвестира и да се допълнят като рискове, за които той ще прецени, но това е много голям инструмент. Заслужава си една такава подобна инвестиция. Освен че ще е задължително, тя ще помогне на компанията да продължи да има перспектива за развитие.
Нашата работа е толкова предизвикателна, че много рядко съм срещала колеги, които твърдят, че разбират от всичко и всичко могат да направят. Дори да разбираш от всичко, не би могъл да свършиш работата на всеки един отдел в компанията. Това е причина да имаш един добър партньор, дори и външна фирма, която на някаква разумна цена да може да ти направи един хубав анализ на компанията и да ти предостави данни, които да можеш да измерваш правилно и да показваш към външните аудитории.
В Стопанския факултет има и магистърска програма “Отговорно и устойчиво управление”, една от първите в България. Разкажи ни малко за нея.
С гордост мога да кажа, че нашата програма е една от най-добрите в България. Ние намерихме баланс между професионалисти от практиката и вътрешен състав на представители на Академията. Всичко е толкова динамично в тази сфера, а в нашата научна литература няма нищо по темата, което е преди 2015 г. Това е страхотно, защото работим с актуална информация. Съдържанието на магистратурата е наистина MBA.
Чудесно е, че можем да тестваме нещата, които учим на практика, и то в работна среда. Много съм щастлива, че при нас идват хора от индустрията. Това е много ценно, те се учат едни от други и в крайна сметка това са хората, които веднага правят промяната.
Благодарна съм, че ESGnews.bg отваря вратите си за нашите студенти на всяко едно свое събитие и при всяка една своя инициатива и популяризира нашите кампании.
Как виждаш зелените професии през следващото десетилетие?
Уверена съм, че ще премахнем думичката „зелени“, защото всички ще бъдат такива. Тази дума мен лично много ме провокира последните 2-3 месеца. „Зелен“ вече е етикет, не е прилагателно. Хората, които трябва да имат този набор от умения, за да вършат ежедневната си работа, ще извършват дейности, свързани с устойчиво потребление, устойчиво пътуване, устойчивия начин на живот.
Не всички ще станем специалисти по устойчивост, а и няма нужда. Ежедневният ни начин на живот, обаче, ще се промени и по естествен начин ще започнем да добавяме това отношение в нашата професия. Ние няма да изчезнем като професия. Този процес е толкова голям, че винаги има нужда от някой, който трябва да задава посоката, да разбира смисъла, взаимовръзките и да води до повече пари за предприятията. Нашата професия няма да е вече „зелена“, а сякаш ще си бъде нашата професия, която можем да правим по един приемлив начин.
За мен наистина е лична мисия и предмет на ежедневната ми дейност, всеки един от нас да може да погледне през този филтър и да разбере, че не е важен само отговор на въпроса „Какво правим“, а и защо го правим. Защото каузата, зад която заставаме, е каквато вашето заглавие на подкаста „Планената ни е важна“ – тя е голяма и обединяваща. Знам, че е тежко, но е много по-леко от всяко едно друго нещо, за което е трябвало да се трансформираме в еволюцията, защото го знаем предварително и имаме време!
