Успехът на всяка организация се дължи пряко на лидерството, а то може да се научи. Спектърът на влияние е в основата на лидерството, независимо от това на колко хора влияе един човек. Може да влияе на много или само на един, това влияние също изисква човек да бъде способен и да има добър характер. Работата и авторитета се основават на комбинация от характер и компетентност.
Заблуждаващи теории за лидерството
Съществуват множество митове за лидерството, които са отхвърлени от изследванията на учените, но въпреки това продължават да бъдат повтаряни. Такива например са, че за да бъде човек лидер, трябва да излъчва харизма или да бъде на определена възраст. Мит е също, че човек трябва да е на мениджърска позиция или да разполага с голям бюджет, за да финансира идеите си, за да бъде признат като лидер. Заблуда е, че за да е лидер, човек трябва още да е добър оратор и да има множество академични титли.
В действителност, хората могат да отговарят на всички предполагаеми, конвенционални изисквания за лидер и въпреки това да не успяват да ръководят. От друга страна, един велик лидер може да не отговаря на нито едно от тези предполагаеми изисквания.
Категории на лидерството
Лидерите не трябва да плашат другите или да се възползват от тях, за да им повлияят. Те могат да ръководят, защото хората уважават техния характер и компетентност – основните елементи на лидерството.
В книгата си „Водене с характер и компетентност: Отвъд титлата, позицията и властта“, Тимъти Р. Кларк съветва читателите, че за да повишат способността си да ръководят, трябва да изградят характера си така, че да вдъхновяват другите, както и да увеличат компетентността си, за да могат да работят ефективно. Авторът очертава няколко типа лидерство, които произтичат от различни комбинации на характер и компетентност.
Велики лидери са тези, които имат високи нива на компетентност и характер. Овладяването на двете качества им позволява да оказват съществено влияние върху хората около тях. Те обогатяват вдъхновението и насоките, които могат да предложат на другите. Вродената сила на характера им ги предпазва от това да саботират себе си, като се преструват, прекаляват в стремежа си към ранг и позиция или твърде много обичат властта и контрола.
Неефективни лидери притежават висок характер, но ниска компетентност. Такива лидери се опитват да отлагат сложните задачи. Обхваща ги страх и се притесняват да положат усилия, затова избират само това, което им е удобно да правят. Някои неефективни лидери, които се стремят към по-високи постижения, са склонни да станат по-ефективни, дори и да се усъвършенстват бавно.
Неуспешните лидери нямат нито характер, нито компетентност. Те не поемат отговорност за действията си и отказват да приемат възприятията на другите хора за тяхното представяне. Опасните лидери са високо компетентни, но им липсва характер. Човек с голям интелект, който не е честен, притежава чертите на опасен лидер. Тези лидери не поставят граници на това, което искат за себе си, и жертват морала си, за да постигнат материални цели.
Четирите основни елемента на характера
Според Тимъти Кларк, четирите основни елемента на характера са почтеност, смирение, кураж и отговорност. Почтеността зависи от това дали човек е приел набор от ценности, които никога няма да наруши, независимо от изкушението. Смирение е приемането на границите на познанията. Лидерите се нуждаят от смелост, защото се сблъскват с опасности, които усложняват избора им и могат да ги принудят да правят грешки. Добрите лидери поемат отговорността за лошите си решения и с готовност променят курса, дори ако другите не посочват грешките им.
Приобщаващо лидерство
Приобщаващото лидерство е стил на лидерство, който набляга на организационна култура, при която всеки се чувства ценен, уважаван и овластен да допринесе за успеха на организацията. Приобщаващите лидери са тези, които карат хората да се чувстват, че са на правилното място и имат усещането за принадлежност. Тези лидери ценят разнообразието от опит и гледни точки на своя екип, като насърчават сътрудничеството.
