Ейджизм, все по-често срещан феномен, е дефиниран като предразсъдък, който се проявява на работното място, и който подсказва склонността човек да демонстрира враждебно, пренебрежително или негативно отношение към друг човек въз основа на възрастта му. Това се подхранва от погрешното схващане, че качеството на работата се влошава и капацитетът намалява с напредването на възрастта на хората.
Ейджизмът до скоро се приемаше като дискриминационно поведение, насочено към по-възрастните служители. С все по-разнообразна работна сила, съставена от служители от различни поколения, възрастовите пристрастия вече се появяват през целия жизнен цикъл на кариерата – особено при жените. Според Harvard Business Review, полов ейджизъм се наблюдава когато има пристрастия и към възрастта, и към пола. В тази ситуация просто няма „подходяща възраст“ за професионални жени.
„Янгизм“ в началото на кариерата
Този нов термин се появява наскоро и подсказва за предразсъдък, че на младите хора им липсва компетентност заради липсата на дълъг житейски опит. В началото на професионалния си път, когато младите хора са пълни с енергия, идеи и желание, те често срещат недоверие и прояви на дискриминация. Чуват фрази като „Не си ли прекалено млад да предлагаш такива идеи“ или получават прякори от по-възрастните си колеги като „дете“, „младеж“.
На моменти, млади жени биват обърквани, тъй като не изглеждат на достатъчно години да бъдат на позицията, която заемат. Например когато млада дама е управител на ресторант, а клиент от фирма-доставчик мисли, че срещата за преговори ще бъде с бармана.
Младите дами са обект на дискриминация когато са във възраст, в която могат да имат деца. Когато се разглеждат кандидати за повишение, наскоро омъжените дами могат да бъдат пропуснати при етапа на подбор, защото има предразсъдък, че те могат да излязат за дълъг период в майчинство и да не довършат започнатите работни задачи до край.
„Полов ейджизъм“ на средната възраст
Ако преди да навършат 40 години, жените са обект на предразсъдъци, че са прекалено млади да имат отговорностите, които позицията им изисква, проучването доказва, че след 40 годишна възраст те се сблъскват с друг казус. Дамите между 40 и 60 години понякога не получават заслужено повишение, тъй като в процеса на подбор стават жертва на други неосъзнати предразсъдъци.
Оценяващите ги могат да решат, че дамите имат прекалено много ангажименти със семейството си, за да поемат необходимата отговорност на работното си място. Други жени, участвали в проучването, са посочили коментари за начина, по който изглеждат, и за притеснения от ефектите на менопаузата върху качеството на работата им.
„Олдизм“ в края на стажа
Дамите над 60 години често въобще не са разглеждани за нови позиции, тъй като се смята, че вече наближават възрастта за пенсиониране. Това ги кара да се чувстват игнорирани и демотивирани. Обратното се наблюдава за мъжете на и над 60 години, които се смятат за „извор на познанието“ и често са ангажирани с това да учат и наставляват по-млади колеги. Така се оказва, че няма „правилна“ възраст, на която дамите са смятани нито за прекалено млади, нито за твърде стари за задачите си.
Справяне с предразсъдъците
Първата стъпка е признаването, че описаните по-горе стереотипи съществуват. Това се постига чрез усилия в посока разнообразие, включване и приобщаване, като например обучения и споделяне на добри практики. Фокусът следва да бъде върху уменията, а не кой ги притежава.
Създаването на менторски двойки между най-младите и най-възрастните служители в компанията може да донесе облаги и на двамата.
Прочетете още:
