ESG News

Кръгова икономика и Зелената сделка

Европейски стандарти, устойчиви решения и приложения в българския контекст

Споделяне:

Какво е кръгова икономика?

Кръговата икономика е устойчив модел на производство и консумация, в който отпадъците се третират като ресурси. Стандартният линеен модел в икономиката следва схемата производство-продажба-употреба-изхвърляне, при който освен че се губят ценни ресурси, се корени и причината за прекомерното замърсяване в световен мащаб. Алтернативният модел на кръговата икономика затваря в оптимален цикъл ресурсите от производството и потреблението с цел извличане на максимална полза и намаляване до минимум отпадните материали.

Чрез прилагане на кръговия модел жизненият цикъл на продуктите се удължава възможно най-много, а за това спомагат практиките на споделяне, лизинг, повторна употреба, ремонт, обновяване и рециклиране.

Според Световния икономически форум кръговата икономика е „промишлена система, която е възстановителна или регенеративна по намерение и дизайн“.

Как работи?

  • Дизайн без замърсяване: Кръговата икономика отхвърля дейности, които оказват отрицателно въздействие върху човешкото здраве и природните системи, като отделянето на парникови газове и всички други видове замърсяване
  • Продукти и материали в употреба: Кръговата икономика насърчава дизайна на продукти по начин, позволяващ повторна употреба, повторно производство и рециклиране, както и проектира за издръжливост. Така материалите циркулират възможно най-дълго и се използват по много и най-различни начини, за да останат в потребление
  • Регенерация на живите системи: Кръговата икономика се основава на решения, които не само не вредят, но и подобряват околната среда. Избягва се използването на изкопаеми горива и невъзобновяема енергия, запазват се и се подобряват възобновяемите ресурси. Цикълът връща ценни хранителни вещества в почвата и така регенерира цялата екосистема.

Какви са ползите за бизнеса?

Преизползването на материали спестява пари на компаниите по няколко начина:

  1. Чрез предотвратяване образуването на отпадъци и съответно спестяване от такси за изхвърляне на тези отпадъци
  2. Повторната употреба спестява от закупуването на допълнителни суровини и прави бизнеса по-малко зависим от добивната индустрия
  3. Екодизайнът позволява по-лесното отделяне на компонентите, което прави възможно ремонтирането, подмяната и преизползването на всяка част, а това спестява допълнителни разходи
  4. Всички тези мерки спомагат за намаляването на общите годишни емисии на парникови газове, което в дългосрочен план ще означава по-малко санкции (или пари за закупуване на въглеродни кредити)

По данни на Европейския парламент, в момента производството на материали, които използваме всеки ден, представлява 45% от емисиите на CO2.

В по-широк план преминаването към модела на кръговата икономика ще:

  • осигури едно по-добро въздействие околната среда,
  • подобри сигурността на доставките на суровини
  • повиши конкурентоспособността
  • стимулира иновациите
  • подсили икономическия растеж (с допълнителни 0,5% от брутния вътрешен продукт, според ЕС)
  • създаде нови работни места (още 700 000 работни места само в ЕС до 2030 г.)
  • въздейства върху търсенето на нови услуги (като отдаване под наем за определен период)
  • предостави възможности за опознаване на клиентите и засилване на лоялността
  • повиши качеството на живот чрез по-трайни и иновативни продукти, което също ще спести пари на потребителите в дългосрочен план

Едва 8.6% от световната икономика е кръгова.

България се нарежда на 27-мо място място по прилагане на кръговата икономика в ЕС, но е сред първите десет страни в света с най-малък въглероден отпечатък в областта на храните.

Тази притеснителна статистика сподели Ася Гекова от фондация „Нет Зиро – Международна мрежа за климата“ на конференция на тема „Кръгова икономика – развитие на кръгова икономика в България и актуални практики от бизнеса“, която се проведе на 29 септември в София.

Зелената сделка

Европейският зелен пакт или т.нар. Зелена сделка е нова стратегия за растеж, представена през 2019 г. от Европейската комисия като „пътна карта за постигане на устойчивост на икономиката на ЕС, чрез превръщане на предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности във всички области на политиката, като се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ за всички“.

Кръговата икономика играе ключова роля в постигането на целите, заложени от Зелената сделка, тъй като задава работещ модел за обновяване на икономиката по устойчив начин, което от своя страна ще намали значително парниковите емисии в ЕС.

Стъпки на ЕС към кръговата икономика

2015 г.

Европейската комисия приема план за действие за кръгова икономика, който установява конкретна и амбициозна програма с мерки, обхващащи целия цикъл на производство и потребление чак до управлението на отпадъците.

2018 г.

Влиза в сила ревизираната законодателна рамка относно отпадъците, включваща цели за намаляване на отпадъците, отговорното им управление и рециклиране:

  • рециклиране на 65% от битовите отпадъци до 2035 г.
  • рециклиране на 70% от отпадъците от опаковки до 2030 г.
  • рециклиране на специфични опаковъчни материали: Хартия и картон: 85 %; Черни метали: 80 %; Алуминий: 60 %; Стъкло: 75 %; Пластмаса: 55 %; Дърво: 30 %
  • намаляване на депонирането до максимум 10% от битовите отпадъци до 2035 г.;
  • засилено разделно събиране на опасни битови отпадъци – до края на 2022 г., биологични отпадъци – до края на 2023 г. и текстил – до края на 2025 г.

2019 г.

Европейската комисия излиза с изчерпателен доклад за изпълнението на Плана за действие за кръгова икономика, маркиращ основните постижения в рамките на плана и бъдещите предизвикателства пред оформянето икономиката като кръгова и неутрална по отношение на климата. Пакетът е представен по време на Конференцията на заинтересованите страни в кръговата икономика на 6-7 март, организирана от Европейската комисия и Европейския икономически и социален комитет.

2020 г.

Европейската комисия представя плана за действие за кръгова икономика с акцент върху ресурсоемките сектори, като електроника и ИКТ, пластмаси, текстил и строителство.

2021 г.

Парламентът приема резолюция относно новия план за действие, която изисква допълнителни мерки за постигане на „въглеродно неутрална, екологично устойчива, без токсични и напълно кръгова икономика до 2050 г.“; към нововъведенията се включват и по-строги правила за рециклиране, както и обвързващи цели за използване на материали и консумация до 2030 г.

2022 г.

Комисията публикува първия пакет от мерки за ускоряване на прехода към кръгова икономика като част от Плана за действие за кръгова икономика. Предложенията включват насърчаване на устойчиви продукти, овластяване на потребителите за зелен преход, преразглеждане на регулациите за строителни продукти и създаване на стратегия за устойчив текстил.

Като част от презентацията си по време на конференцията „Кръгова икономика“ Ася Гекова изведе ключовите инициативи на Европейския съюз за превръщане на устойчивите продукти в норма:

  • Нов регламент за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR)
  • Работен план за екодизайн и енергийно етикетиране 2022-2024
  • Изменения на директивата за правата на потребителите, според които търговците са задължени да предоставят информация за издръжливост, поправка и актуализации
  • Директивата за нелоялни търговски практики – измененията имат за цел да намалят грийнуошинга и ранното остаряване на продукцията (напр. продукти с изкуствено ограничен живот)

България по пътя към кръговостта

Като част от Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 Министерството на околната среда и водите поставя нови цели за 2035 г., които залага в Закона за управление на отпадъците. Те включват повишаване на повторната употреба и рециклиране на битови отпадъци до 65%, както и ограничаване на депонирането до 10%.

Министерството подготви Национална стратегия за преход към кръгова икономика 2022-2027, която се очаква до края на месеца да бъде внесена в Министерски съвет и да бъде окончателно одобрена.

Какво е необходимо да се въведе в България за насърчаване на кръговия икономически модел и по-масовото въвеждане на кръговите практики?

С този въпрос ESGnews.bg се обърна към експертите от Институт Кръгова Икономика и от фондация „Нет Зиро – Международна мрежа за климата“.

Светослав Стойков, съосновател на Институт Кръгова Икономика:

„В България на първо място е нужно и бизнеса, и образованието, и медиите да си изяснят базови концепции като устойчивост, рециклиране, линейност, кръговост, и редица други, преди да си говорим за въвеждане на кръгови практики. Замествайки термина устойчивост с кръгова икономика би трябвало да е много повече от преминаване в леко по-тъмна гама на зеленото в брандинга на организациите.

Според нас е нужно реално изграждане на капацитет, започващ от промяна в образователната система и ценностите, които тя проповядва, преминава през ограмотяване по темите на ангажираните в местната и държавната власт, и стига до въвеждане на истински устойчиви кръгови практики в МСП.“

Ася Гекова, член на фондация „Нет Зиро – Международна мрежа за климата“:

„Публичен сектор:

  1. Механизми за стимулиране
  • Държавна подкрепа – регионална и междусекторно стимулиране, и връзка с фискалната политика
  • Координиране – синхрон между публични и частни инициативи, нефинансови стимули, напр. екологични обществени поръчки)
  • Фокус върху чувствителни сектори – напр. сектори с най-сериозен въглероден отпечатък: енергия, транспорт, храна, строителство
  • Гъвкавост – осигуряване на гъвкаво и отзивчиво проектиране и създаване на политики. За да разпознае развиващите се нужди на бизнеса за преодоляване на първоначалните пречки, като опростяване на регулациите и премахване на бариерите (например дефиниране на „край на отпадъците“ и използването на вторични суровини), могат да се прилагат политики за кръгова икономика на поетапни фази, с паралелен непрекъснат диалог и ангажираност с бизнеса. Те могат също така да създават краткосрочни пътни карти с етапи и механизми за преразглеждане и подобряване на съществуващите политики.
  1. Организиране на платформи и мрежа за обмен на знания и иновации

Създаването на центрове за споделяне на знания улеснява обмена между традиционно несвързани сектори и насърчава трансфера на знания от потенциалния експертен опит, към зараждащото се кръгово изграждане на политики.

  1. Измерване на резултатите и ефективността на политиките за кръгова икономика

Организациите често оценяват въздействията и потенциала на кръговата икономика в икономическо и екологично отношение, особено в рамките на ЕС. Такава оценка на въздействието трябва да се прилага към кръгови политики чрез добавяне на социално измерение с помощта на рамки като Целите за устойчиво развитие. Качествените и количествените доказателства за социалните, икономическите и екологичните ползи от кръговите политики не само помагат при разработването на бъдеща политика, но също така спомагат за мотивирането на по-широко приемане и усилия в секторите и регионите.

  1. Работа с неправителствени организации, които целят популяризиране на принципите на кръговата икономика сред гражданите.

Частен сектор:

  1. Могат да дефинират ангажимент за цялата компания към кръговата икономика

Ясната отдаденост на кръговите действия, не само помага на политиците да разпознаят нуждите и желанието на бизнеса да разшири мащаба на кръговата икономика; също така помага да се предостави силен сигнал на персонала на компанията. Ясният ангажимент може също да се разпространи по цялата верига на стойността, отключвайки допълнителни потенциални бизнес възможности за бизнеса.

  1. Създават партньорства и участват в пилотни проекти с политици и други заинтересовани страни (като неправителствени организации), за да проучат начини за отключване на потенциала на кръговата икономика
  2. Проактивно да проучват нови средства за прилагане и финансиране на решения за кръгова икономика“

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ