Екологичен расизъм
Oтровна чешмяна вода във Флинт, щата Мичиган. Депа за токсични отпадъци в Долната долина Рио Гранде. Това е малка част от многото примери за екологичен расизъм.
Цветнокожите общности са обременени чрез неправомерни политики и практики, които ги принуждават да живеят в близост до източници на токсични отпадъци като мини, сметиа, електроцентрали или източници на прахови частици във въздуха. В резултат на това те са изложени на риск от здравословни проблеми.
Активистката, която продължава да разкрива екологичния расизъм в САЩ
Д-р Бевърли Райт е един от основателите на National Black Environmental Justice Network . Тя е отдала десетилетия в овластяване на общности, които са уязвими към токсични химикали.
Мрежата National Black Environmental Justice Network обединява общностни групи, водени от чернокожи, от цялата страна. Мрежата обхваща историческия расизъм и прилага наученото в замърсените общности.
,,Алеята на рака”
Райт е се бори с екологичните различия, след като научава за клъстера от химически заводи в Луизиана, познат на американското общество като ,,Алеята на рака’’ преди няколко десетилетия. През 80-те години тя е професор по социология и си сътрудничи с Робърт Булард, пионер в областта на екологичната справедливост. Двамата работят върху проучвания, които доказват, че много от опасните индустриални съоражения в страната са близо до квартали на малцинствата.
Създаването на Националната мрежа за екологично правосъдие
През 90-те години на миналия век Бевърли Райт работи с Грийнпийс, за да помогне на чернокожите общности да се борят с химическите заводи в Луизиана, вкючително комплекс, управляван от Shell, който в продължение на десетилетия замърсява квартала на Даймънд с вредни за здравето токсини. Дългогодишната борба с екологичното неравенство я сближава с легендарния активист на Грийнпийс Даму Смит, с когото създават Националната мрежа за екологично правосъдие в началото на 21-ви век.
Чернокожите в Бронкс са по-предразположени към астма
Въпреки целия напредък, постигнат през последните четири или повече десетилетия, чернокожите в Бронкс все още имат по-високи от средните проценти на астма. Това се дължи на съоръженията за токсични отпадъци. Разширяването на складовете за опасни отпадъци все още се одобрява въпреки възраженията на активистите в югозападен Детройт.
Екологичната справедливост е важна, защото е основно човешко право.
Това позволява на всеки да има някакво ниво на свобода на избор върху решенията, които влияят на живота му. Без екологична справедливост много хора стават жертви на плановете и амбициите на другите.
