ESG News

Aerial shot of the clear sea at Varna, Bulgaria beach
Aerial shot of the clear sea at Varna, Bulgaria beach

Кaкво поражда катастрофата в Черно море?

Свръхулова е част от практиките, които имат пряко отношение към нарушаването на екосистемите във водния басейн

Споделяне:

Черно море е жизненоважно за околната среда, туризма и местните общности. Поради липсата на контрол върху свръхулова, който нанася натиск върху водния басейн, екосистемите му са изложени на риск. Същевременно напредването на климатичната криза, породена от човешката дейност, изисква спешни мерки в посока устойчивост.

Разминаване между обещания и действия

Липсата на парламентарно мнозинство възпрепятства поетите към природата ангажименти, целите за Черно море не правят изключение. На въпроса как се разминават обещанията и действията, отговаря пред esgnews.bg Меглена Антонова – ръководител на екипа и кампаниите в Greenpeace.

По времето на предишното правителство, с Борислав Сандов начело на МОСВ, бяха стартирани дискусии и обявени намерения за създаване на Национален парк „Черно море“ или Българско Черноморие, който да включва съществуващи защитени територии на сушата и новосъздадени защитени акватории в една мрежа с общо управление. В следствие от тази инициатива, в началото на юли 2021 г. беше обявена за третата защитена морска територия у нас – „Залив Корал”.

Същият въпрос коментира за esgnews.bg и бившият министър по екологията, Борислав Сандов:

Сегашното правителство, което управлява вече половин година, не е предприело почти нищо в зашита на Черно море. А предвид факта, че капацитетът на държавата е доста нисък в тази посока, означава че на практика няма никакъв напредък .”

Той уточнява, че така се уязвяват както екосистемите в Черно море, така и поминъкът на местните общности по крайбрежието, които се занимават с риболов.

Ние предприехме стъпки и обявихме трета защитена акватория, а именно заливът Корал и това беше една от стъпките, които предстоят да бъдат направени, за обявяване на нови защитени зони и на нови защитени територии. Отделно разширихме обхвата и мерките на района Камчия в район Черно море, за да напреднем и в тази посока. Цялата концепция на национален парк “Българско Черноморие” идва от това да бъде направена една мрежа за свързани или не винаги свързани съществуващи и защитени територии и акватории с нови такива, както и общо управление, с повишаване на капацитета за контрол на определени дейности. В момента държавата почти няма такъв. “

Борислав Сандов акцентира, че за тях поетият ангажимент е особено важен за устойчивото развитие и посочи, че туризмът не е само бетон по крайбрежието.

Той е свързан и с чисто Черно море, а чисто Черно море идва от съхранени екосистеми.“

Мерки за опазване на Черно море

Цитирайки изявление на МОСВ, Меглена Антонова посочва, че в началото на 2023 г. служебният министър на околната среда и водите издава заповеди за обявяване на още три защитени зони, попадащи изцяло в българските морски пространства на България. А те са: – Защитена зона BG0001500 „Аладжа банка“, Защитена зона BG0001501 „Емона“ и Защитена зона BG0001502 „Отманли“ .

Тези стъпки са необходими, за да може да увеличим значително броя на защитените територии по смисъла на закона – с 10 % до 2030 г. Според МОСВ защитените територии са едва около 5%.“

Меглена Антонова акцентира, че за опазването на Черно море, са предвидени изграждания и доизграждания на канализационната мрежа и Пречиствателните станции за отпадни води. Въпреки това за тях не е постигнато съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕИО. Населените места, селищните и курортните образувания до 2000 местни жители пренатоварват Черно море и оказват негативно въздействие върху състоянието на водния басейн.

Европейските страни и особено институциите на ЕС се позиционират като световни лидери в действията срещу климатичната криза и загубата на биоразнообразие. Европейските институции имат добри умения в определянето на цели, писането на цели и обсъждането на проблема, но досега не успяват да постигнат никакви съществени цели за спиране на загубата на биологично разнообразие дори у дома.“

Тя подкрепя тезата си като посочва, че „цялото законодателство в областта на околната среда разчита на правилно прилагане и правоприлагане. През последните 30 години ЕС създаде солидна законодателна рамка за защита и възстановяване на своя природен капитал. Въпреки това последните оценки показват, че въпреки че законодателството е подходящо за целта, прилагането на място изостава.

Казусът е актуален и в България, а налагането на по-амбициозни мерки за опазване на биоразнообразието в Черно море придобива спешност.

Защо екосистемите на Черно море са в риск?

Заглавията от най-изчерпателната научна оценка на глобалното биоразнообразие – тази на Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) – са мрачни: шестото масово изчезване на видове е в ход и то се движи от човешки действия. Около 1 милион вида са изправени пред изчезване, много в рамките на десетилетия. Изследванията идентифицират девет планетарни граници  в рамките на които човечеството може безопасно да съществува и функционира здравословно. Към началото на 2022 г. шест от деветте граници са преминати“, казва Меглена Антонова.

Тя посочва, че много от превишените граници; нови образувания, целостта на биосферата, промяната на предназначението и използването на земята, биогеохимичните потоци, промяната на сладката вода и промяната на климата са пряко свързани със загубата на биоразнообразие. Изследователите предупреждават от много години, че загубата на биоразнообразие е толкова сериозна и извънредна ситуация, колкото климатичната криза. Въпреки това глобално разбиране, унищожаването на биоразнообразието се наблюдава в световен мащаб. Екосистемите на Черно море до голяма степен също се влияят от това развитие, в зависимост от спецификите им.

Човешката дейност и унищожаването на екосистемите в Черно море

Меглена посочва, че прекомерният риболов, замърсяването и еутрофикацията оказват най-силен натиск върху Черно море. Промишленият риболов има осезаем негативен ефект върху морския живот. Голямото търсене на популярни храни като рапани и миди е фактор за по-мащабен промишлен улов в района. Безразборното използване на риболовни съоръжения или бийм тралове, които влизат в приложение за улов на рапани, е последвано от унищожаване на големи площи от морското дъно.

Отпадъците и екосистемите в Черно море

Морските отпадъци са често срещан и скъпо струващ проблем, пред който са изправени крайбрежните общности. Черно море получава притоци вода по дължината на целия си басейн, но една от най-значимите реки, Дунав се зауства в българските крайбрежни води. Тя носи градски отпадъци по течението и поток от замърсители, причинени от селското стопанство и други промишлени сектори. Тези отпадъци, особено пластмасовите, излагат на риск живите същества. Повече от милион птици и 100 000 морски бозайници умират всяка година от поглъщане на морски отпадъци или биват заловени в капан от тях“, посочва Меглена Антонова. 

Според проучване на „Грийнпийс“ през 2017, замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северно Западното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в световен мащаб.

Последици от необратимата деградация

Според учените от Междуправителствения панел по климатичните промени, изменението на климата вече е нанесло необратими загуби на всички видове, в това число и хората. Много от природните системи са достигнали или са близо до границата на способността си да се справят с ефектите от глобалното затопляне.

Световните океани и морета вече са абсорбирали и продължават да абсорбират огромни количества въглероден диоксид от атмосферата, тъй като емисиите настват, но това е с цената на промяна на химичния състав на водата – окисляване – което вреди на морския живот. Затоплянето е свързано и с нарастващ брой мощни морски топлинни вълни, които предизвикват вреден цъфтеж на водорасли, намалява количеството кислород във водата и това предизвиква още повече смъртност при рибата в морето,“ казва Меглена Антонова.

Нагряването на водата в плитките крайбрежни райони може да бъде последвано от образуването на зони на „мъртва вода“, където ниската концентрация на кислород възпрепятства дишането на риби, раци и миди, които загиват масово от задушаване.

Меглена уточнява, че това е част от причините, поради които е важно да бъдат изменени и дори напълно спрени процесите на човешката дейност, които водят до изпускането на парникови газове и климатични промени. Така ще бъдат минимизирани ефектите от кризата върху екологичното разнообразие в Черно море.

Какъв е ангажиментът на България спрямо Черно море?

В качеството си на член на ЕС България е поела ангажименти по Зелената сделка – до 2030 г. да достигне целта 30% от територията да е в защитени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга защита. Същевременно, в продължение на глобалните преговори за опазване на биологичното разнообразие, е важно България да се включи в изпълнение на целта за 30 % защитени морски зони и защитени територии до 2030 г. в бъдещата глобална стратегическа рамка за биологичното разнообразие, идваща от 15-тата среща на страните на Конвенцията за биологичното разнообразие.

Освен да бъдат обявени тези цели, е важно те да бъдат изпълнявани на практика – внедрявайки достатъчно капацитет в контролните органи, които да следят за изпълнение на мерките и да контролират за спазване на екологичното законодателство, казва Меглена Антонова“

Борислав Сандов, адресира, че важен аспект, който има отношение към разминаването между обещания и действия е липсата на комуникация между институциите.

Проведох една среща във Варна, докато бях министър събрах всички ресорни институции и разбрах, че няма почти никаква координация между бреговата охрана, морска администрация, военните, регионалната инспекция по околната среда, басейнова дирекция, която е Черноморския регион, началниците на Националния институт по метеорология и хидрология.”

Той допълва, че всяка една институция има своя ангажимент, спрямо Черно море, но почти няма обмен на информация, кординация или съвместни действия. Това би се подобрило с наличието на национален парк, който да има съответната дирекция и да осъществява именно тази кординация.

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ