Физическата активност има много ползи и въздейства положително на цялостното здраве на хората. Но дали съветите за повече движение са съобразени с реалната градска среда, в която концентрацията на мръсен въздух е неизменна част от живота ни. Според проучване, направено през 2020, е трудно да се даде категоричен отговор, дали продължителната физическа активност в замърсена околна среда може да минимизира положителното въздействие на любимите за нас дейности: бягане, разходки, карането на колело и други.
От една страна физическата активност допринася към превенцията на множество хронични заболявания, както и намалява депресивните състояния, спомага за подобряване на социални контакти и създава чувството за принадлежност към определен спорт, танци, плуване или друга физическа активност. От друга страна, според Световната здравна организация ( СЗО) замърсяването на въздуха води до здравословни проблеми в цял свят, независимо от доходите на страните, и е причинител на преждевременна смърт на около 4,2 милиона души, живеещи в градовете и селските райони.
Основен причинител на смъртност е излагането на фини прахови частици, които могат да причинят ракови, респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Според СЗО, за 2019 г. 37% от преждевременните смъртни случаи се дължат на исхемична болест на сърцето и инсулт, между 18% – 23% от случаите се дължат на болести, свързани с дихателните пътища, а около 11 % са резултат от ракови заболявания на дихателните пътища.
Заплаха за човешкото здраве
Макар и повечето случаи на преждевременна смърт да се регистрират в страни с по-ниски от средните доходи, намиращи се Югоизточна Азия и Западен Тихи Океан, замърсяването на въздуха допринася за нездравословна околна среда със значително въздействие върху човешкото здраве. СЗО констатира, че “замърсяването на въздуха днес се признава за най-голямата екологична заплаха за човешкото здраве “.
Според актуализираните насоки и препоръки на СЗО от 2021 г. за качеството на въздуха, здравословното количество на фини прахови частици ФПЧ2.5 е 5μg/m3 (микрограм на кубичен метър), докато за ЕС стандарта е 25 μg/m3. По отношение на фини прахови частици ФПЧ 10 препоръчителното количество е 15 μg/m3, като стандарта за ЕС е 40 μg/m3. Важно е да се подчертае, че няма здравословно ниво на замърсяване, но препоръките на СЗО служат като показател за здравословни граници и стандарти.
Спазването на здравословни стандарти е приоритетно за ЕС и затова са взети нови мерки, обхващащи намаляването на смъртните случаи причинени от фини прахови частици (ФПЧ2.5), с над 75 % за следващите десет години и намаляване на заболяванията, причинени от замърсяване на въздуха. Основни дейности са свързани успоредно с целите на ЕС за постигне неутралност по отношение на климата до 2050 и извършване на преглед и преоценка на стандартите за чист въздух, като се промени допустимата стойност на фини прахови частици от сегашните 25 µg/m³ на 10 µg/m³ до 2030 г.
Тази промяна би удължила живота на хората в ЕС средно с 8.4 месеца, като за България, в територията с най-високи стойности на замърсяване – Асеновград, това се равнява на допълнителни 1.9 години, 693 дни или 16 655.4 часа. В България средната стойност на праховите частици е 19 μg/m3, което е в допустимите стойности на ЕС, но е почти 4 пъти завишение от стойностите, препоръчани от СЗО.
Интегриран подход One Health
Съществуват достатъчно доказателства, които посочват, че голяма част от инфекциозни заболявания имат животински произход, като произходът им е в дивата природа. Възникващите инфекциозни заболявания като COVID-19, произхождащи от диви животни, показват не само завишените рисковете върху уязвимото население, но и мащаба на пандемиите, водещи до загуба на живот и отрицателното въздействие върху икономиката. Затова и Световната банка застава зад инициативата One Health, включваща цялостна промяна в отношението и взаимодействието с природата, изискваща разработка и прилагане на цялостни подходи за постигане на оптимален здравен резултат.
Инициативата комбинира нуждата от ангажиране на мултисекторни и многостранни инициативи, включващи Цел 3 Добро здраве и благосъстояние, Цел 13 Борба с климатичните промени и Цел 17 Партньорства за целите от Целите за устойчиво развитие, които са подкрепени от стабилни структури и финансиране. Подходът на One Health представлява интегриране на здравето на хората, животните, земеделието и екосистемите с цел подобряване и справяне с тройната планетарна криза. Целта му е да предотврати болести и да спаси човешки животи, да намали разходите в здравната система, и да подобри безопасността и сигурността на храните.
Ние сме вид в опасност, живеем на планета в опасност. Но ако действаме спешно по отношение на тройната планетарна криза, можем да спасим животи и да намалим тежестта върху здравните системи. Това означава декарбонизация. Това означава подкрепа за решения, които работят с природата. Това означава финансиране на адаптацията в развиващите се нации. Това означава преминаване към устойчиво потребление и производство. И това означава бързо преминаване към One Health“.
Ролята на технологичните решения
Свидетели сме на различни технологични решения, които компаниите използват за подобряване на практиките при отделяне на въглероден отпечатък и устойчиво развитие на ресурси. Съществуват и сензори, които измерват микроклимата и различните показатели в сградите, в които работим, учим и живеем, с цел подобряване на здравето ни и продуктивността ни.
В България има много инициативи свързани с измерването и подобряване на качеството на въздуха, сред които са: „Lifeipcleanair“, „INNOAIR“, както и инициативи за насърчаване на по-здравословен начин на живот и превенция „Лекарска мрежа въздух за здраве“.
Подобряването на здравето е свързано с мащабен и глобален проблем – замърсяването на въздуха и климатичните промени, пред който се чувстваме безсилни. Но и природата и всичко случващо се около нас показва нуждата от това да сме обединени и да работим заедно, да развиваме общото благосъстояние, а това което можем да направим на индивидуално ниво, е да намалим потреблението, да се храним здравословно и да намалим екологичния си отпечатък. Здравето е една екосистема, в която всички сме свързани – хората, природата, въздух, биоразнообразието!
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
Младите хора и участието им в борбата с климатичните промени
