В световен мащаб сме свидетели на най-многобройното поколение младежи в историята – 1.8 милиарда. Младите хора са на възраст между 15 и 29 г., като броят им в ЕС достига около 73 млн. Според генералния секретар на ООН Антониу Гутериш “всички наши надежди за по-добър свят се крепят на младите хорa”. Tой добавя, че младите хора имат всичко необходимо да предотвратяват военните конфликти, да зачитат човешките права и да допринесат към постигане на Целите за устойчиво развитие 2030.
За да постигнат тези цели, младежите имат нужда от развитие на умения и достъп до качествено образование. Младежката стратегия на ООН 2030 и инициативата на „Generation Unlimited” представляват ангажимент на различни заинтересовани страни за предприемане на спешни мерки за справянето с нуждата от развитие на основни умения на 60% от младежите, които са в риск да не живеят пълноценно живота си. Кризата от липса на основни умения води до дългосрочно въздействие в развитието на икономиката, в общността, задълбочава неравенствата и лимитира възможностите за достъп до по-добър живот, и развитието на младите хора.
Предизвикателства пред младите хора
Въпреки потенциала, който младите хора представляват, често те са изправени пред множество предизвикателства: трудност за реализация в пазара на труда, дискриминация, липса на качествено образование, липса на достъп в процеси, свързани с вземане на решения, неактивно гражданско участие и нужда от психосоциална подкрепа. Родители, които са нагърбени с безброй отговорности, сякаш са откъснати от младите хора, които живеят в дигиталния свят, който макар и да дава усещане за свързаност, всъщност носи усещането за самота и неразбиране и липса на подкрепяща среда.
Наблюдава се откъсване и неразбиране напълно на нуждите на младежите в дома, училището, на работното място и в обществото. Резултатът е липса на ангажираност и участие в обществения живот, показателно чрез броя младежи, които не работят или учат, като най-често момчетата, са тези, които напускат училище и само около 40% от младите хора работят.
В България, броят на безработните младежи намалява за 2023 г, но е висок процентът на младежите извън системите на заетост, образование или обучение– NEETs – около 18 %, който за ЕС е 13%., като процентът на младите жени в тази група е по-висок с около 2.6 % или 13.1% за 2022. Процентът е сравнително висок, което може да доведе до липса на работна ръка в бъдеще, със застрашителни последици за обществото.
Какво може да се направи?
Част от решенията включват комбинирани мерки и ангажиране на различни заинтересовани страни, като по отношение на държавна подкрепа най-често се наблюдават програми и мерки за насърчаване на заетостта, сред които „Ново начало“, „Първа работа“, „Ново работно място“, както и програми за обучение и развитие на умения и стратегия за развитие на младежта 2021 – 2030.
Друг подход, предложен в доклад на ОИСР „Достигане и активиране на неактивни и безработни лица в България“ 2022, е ангажирането на местни активатори и ментори, съвместно с бюрата по труда. Сред останалите мерки, адаптирани в ЕС, са: насърчаване на раждаемостта, подобряване на обучението в училищата, развиване на предприемаческите умения на младите хора, подобряване на дигиталните умения. Едно от най-важните решения е ангажиране на младежите в обществения живот и участие във взимането на решения.
В проучване на Уницеф за „Въздействието на бизнеса върху правата на детето“ 2020, младите хора споделят нужда от допълнителни стимули за компаниите, които инвестират в програми за деца и младежи, както и нужда от подобряване на възприятията между бизнеса и младите хора, и нужда от младежки програми, стажове и стипендии. Младите хора са важна заинтересован страна за публичните институции и бизнеса, затова стимулирането на иновативни подходи за участие чрез дигитални решения, могат да са ключът към ангажиране на младежите и тяхното активно участие.
Участието на младежите в борбата с климатичните промени
Постигането на Целите за устойчиво развитие e показателно за ангажираността на младите хора да бъдат важна част от изграждането на своето бъдеще. Затова участието им в ключови младежки инициативи към ООН и постигане на Целите за устойчиво развитие акцентират върху въздействието, което те могат да постигнат в ролите им на: критично мислещи, двигатели на промяната, иноватори, комуникатори, лидери.
Младите хора са и в центъра на енергийната революция и смятат, че са „…огромен неизползван потенциал за енергиен преход“ според Шероп Сой от SDG7 Youth Constituency. Част от предложенията на младежите за постигане на Цел 7 Чиста енергия е нуждата от ангажиране на всички хора в борбата с климатичните промени, в това число и младежите с техните иновативни и свежи идеи, инвестиции във възобновяеми енергийни източници и развитие на умения за работа в този сектор и подкрепа за кариерно развитие.
Младежите, като лидери на промяната, са моста между местните общности за възприемане на новите технологични решения и намаляване на резистентността на населението в регионите, силно зависими от производство на въглища. Младежите допринасят към постигане на Целите за устойчиво развитие и различните проблеми чрез участието си в социално предприемачество, менторски програми и социални иновации, чрез обучение на лидери от цял свят, имплементиращи устойчиви и практични решения за справяне с водната криза.
В България срещаме голям брой активни младежи, мотивирани да бъдат следващите лидери на промяната и да направят страната ни по-добро и чисто място за живеене. Всеки един от нас може да ги подкрепи: родителите, започвайки разговори за околната среда и тяхната роля; в училище могат да развият умения и критично мислене; в социалното пространство – могат да развият дигитални умения и да споделят добри примери; на работното място – могат да бъдат мотивирани в устойчиви практики.
Младежите са бъдещото лидерско поколение, но за да развиват нужните умения, те трябва да бъдат поканени на масата, там където се взимат решения, свързани с тяхното бъдеще, да бъдат изслушани и чути, да имат усещането, че мястото им е заслужено, защото те са тези, които ще имплементират промяната, която ние днес градим.
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още:
