Образованието е най-ценната инвестиция за всеки един човек. Натрупаните знания през живота или в резултат на различните обучителни дейности, през които преминаваме, ни правят по-добри и по-осъзнати личности. Така можем да допринесем както към развитието на общността, в която живеем и работим, така и към цялото общество. Всеки от нас може да бъде учител, споделяйки наученото и мотивирайки останалите. Но ние оставаме ученици за цял живот, защото обучението не само поддържа функцията на мозъка, но и поддържа искрата, която всеки от нас таи – да научим повече за света, който ни заобикаля и как можем да го подобрим.
Замисляли ли сме се, обаче, какво се случва в образованието, какви са тенденциите, какви са пречките за достъп до него и какви решения предлагат правителствата в техните образователни политики, както и компаниите, които търсят начини да привлекат и задържат младите служители.
Неравенства между половете
Уницеф посочва, че приблизително 129 милиона момичета по света не посещават училище, като 67 милиона от тях са в гимназиален клас. Причините са комплексни и различни спрямо регионите, но най-често са свързани с бедност, грижа за семейството, детски труд, насилие, основано на пола, ранни бракове, лоши санитарни условия в училищата, липса на адаптирани за момичета образователни програми и практики, водещи до изключване от образователната система; липса на технологични решения за деца със специфични потребности или липса на достъп до технологии.
Най-засегнати от неравенствата в образованието са момичета и младите жени с увреждания и тези, живеещи в бедност. Затова не е случайно, че според Юнеско две трети от неграмотните хора по света са жени, което е свързано с факта, че три четвърти от момичетата, никога няма да започнат училище.
Стремежът за намаляване на неравенствата
Той е видим във всички сфери на обществения живот. В доклад на Международния научен съвет се посочват доказателства за ролята на образованието и продължаващото обучение за положителното въздействие и промяна, и за приноса към екологичното и социалното развитие. Достъпът до образование на жените и момичета води до подобряване на здравето, включително и на репродуктивното здраве, намаляване на смъртността, социално включване, политическа стабилност, икономическо участие, намаляване на бедността, активно участие в справянето с климатичните промени.
Връзката между качествено образование и устойчиво развитие е заложена в Цел 4 на Целите за устойчиво развитие 2030 и включва няколко индикатора, свързани с равен достъп до образование на момичета и момчетата, както и достъп на жените и мъжете до качествено висше образование.
За ЕС един от най-значителните проблеми е високият процент на младежи на възраст между 15 -29, които не участват в никаква форма на заетост, образование или заетост (NEET), като България е сред водещите държави по този показател. Проблемът с младежката безработица е глобален със сериозни последици за обществото. Макар и да съществува разлика между страните в ЕС, тенденцията показва, че делът на неактивни жени e по-голям. Сред причините затова са ролята на жените в домакинската работа, грижата за членове на семейството и нуждата от по-добри политики за интеграция на неработещи жени.
Интересен факт е, че процентът на жените във висшето образование е по-висок, но по-голяма част от тях или една трета, не са активни. Връзката между младежката безработица и липса на ангажираност е показателна за нужда от реформи в образователната система, която задържа децата и младежите, взима под внимание различни уязвимости и развива практически умения, приложими в работна среда.
Какво може да се направи?
Решенията на тези предизвикателства са насочени към равен достъп на момичета и момчета до качествено образование, развитие на политики за противодействие на дискриминацията, координация между различни институции за по-добро идентифициране на специфичните нужди на младежите, инвестиции в програми за активиране на младежите, насърчаване на бизнеса да наема младежи чрез облекчаване на административните процеси и стимули, прилагане на отделен подход за интегриране на неактивните жени.
Бизнесите, които развиват ESG стратегии, или имат желание да привлекат и задържат млади служители, трябва да разбират техните специфични нужди и най-вече да се ангажират с тях в отворена и прозрачна комуникация.
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
Прочетете още: