“Управлението на водите се превръща в една изключително важна цел. В София имаме много водни ресурси, които имат нужда от цялостна визия, както в контекста на климатичните промени, така и в посока кръгова икономика”. Това заяви зам.-кметът на София Надежда Бобчева, която откри конференцията “Рискът от наводнения в София и природно-базирани решения”, организирана от WWF, Колективът и Екипът на София.
Бобчева обясни, че Общинският Съвет на София ще кандидатства по програма LIFE в две направления. В едното ще бъде в партньорство с Унгария, а другото е разработване на Стратегия за управление на водите на територията на София.
“Това ще бъде първата такава стратегия, която ще даде насока за развитие, следвайки планове за действие”, поясни Бобчева.
Устойчиво управление на реките
Иво Анев от Екипът на София разказа, че преди 101 години е имало наводнение, което е убило 200 души в София.
“Зелените решения са важни, защото ангажират местното население с темата за водите и опасностите. Поддържайки и развивайки инфраструктурата, ние можем да направим така, че да нямаме жертви и да противодействаме на тези събития.”, поясни той.
Според инж. Владимир Кукурин от УАСГ не трябва да чакаме плановете за управления да решат всичките ни въпроси, а трябва да действаме проактивно.
Той обясни, че Европейска директива за наводненията е транспонирана в Закона за водите. Според директивата управлението на риска трябва да се извършва периодично – на 6 години. Прави се предварителна оценка на райони със значителен потенциален риск. На територията на страната са установени 127 такива и София попада сред тези райони. След това се правят карти на заплахата и риска от наводнения. Кукурин заяви, че общите годишни икономически щети от наводнения за София възлизат на 114 млн. лв годишно, а 137 000 са засегнатите жители.
“Всички райони се класират според нивото на риск и София е начело. Централната част на София е силно повлияна от дъждовни наводнения. В момента сме във фаза към изпълнение на мерки, насочени към по-добро управление на реките и решаване на проблемите, свързани с тях.”, каза още той.
Проблеми, свързани с градското планиране
Симеон Малинов от Екипът на София обясни, че проблемът с липсата на данни е голямо предизвикателство в Столична община.
“Някои речни корита нямат имена и това също се оказва съществен проблем. Той може да се преодолее чрез теренни проучвания, чрез които се установява обхватът на реката и проблемите, свързани с нея. Това ще позволи планиране и поемане на отговорност и грижа за реките”, подчерта той.
Доц. д-р Ангел Буров разказа, че Планът за действие на Столична община е създаден преди 4 години и вече може да се каже, че е остарял.
“Планът се занимава не само със смекчаване, но и с адаптация на климата. Важно в да работим сериозно върху превенцията и реконструкцията, не само върху щетите. В плана има групи от мерки за адаптация. В България много често планирането се разглежда като дългосрочна дейност, а то трябва да бъде ежедневна дейност. Този план за действие трябваше поне веднъж досега да бъде актуализиран, но това не се е случило до този момент”, коментира Ангел Буров.
Как може да се подобри координацията при управление на риска от наводнения?
Станислав Станев от Веолия заяви, че планирането е много важно при темата с наводненията.
“София е атрактивно място за развитие на бизнес и изграждане на къщи. Това подлага на стрес системите на града. Имаме голямо желание да следваме европейските практики за изграждане на разделна канализация, но в София се изгражда смесена канализация, което създава съответните проблеми. Няма централизирано планиране и виждаме как много поляни около София вече се застрояват. Когато няма необходими предвиждания и планове за тези терени, въпрос на време е да възникнат проблеми. Трябва да се мисли как в най-лошия сценарий трябва да сме подготвени, а не да действаме компромисно и да се надяваме, че няма да ни се случи най-лошото”. , поясни той.
Станев подчерта, че “живеем в изключително зелен град и трябва да полагаме огромни усилия, за да го запазим такъв. Повторната употреба на вода е важна стъпка в тази посока”, каза той.
Според Станимира Николова от Софияплан диалогът между заинтересованите страни е изключително важен за подобряване на превенцията.
“София има богата зелена система, но тя не е свързана. Между отделните паркове няма връзка, а има голяма нужда от нея, за да се постигне този баланс и да се повиши качеството ни на живот. Запечатването на почвата създава рискове от наводнения, а много инвеститори, които строят сгради, го правят, тъй като нямат достатъчно информация за терените, на които строят. Трябва да се говори повече за рисковете” категорична е тя.
