Властите в цяла Европа са в повишена готовност след като първата гореща вълна за лятото повиши температурите до 42°C, предава Гардиън. Испанската държавна метеорологична служба Aemet издаде през уикенда специално предупреждение за горещини, заявявайки, че температурите могат да достигнат 42°C в някои южни райони на страната през следващите няколко дни.
„Очакват се много високи и устойчиви температури, както през деня, така и през нощта, което може да представлява риск за изложените на слънце и/или уязвими хора“, се посочва в предупреждението на Aemet.
Министерството на здравеопазването на Испания също предупреди хората да бъдат особено внимателни в жегата, напомняйки им да стоят далеч от слънцето, да се хидратират и да обръщат особено внимание на възрастните хора, бременните жени или тези с хронични здравословни проблеми.
Две трети от Португалия бяха в повишена готовност в неделя за екстремни горещини и горски пожари, тъй като в Лисабон също се очакваха температури до 42°C.
Във Франция пожарникарите бяха мобилизирани за справяне с пожарите от началото на лятото, тъй като 84 от 101-те административни области на страната бяха обявени в режим на тревога за гореща вълна.
Горски пожари избухнаха в района на Корбиер в Од в югозападната част на страната, където температурите надхвърлиха 40°C, което наложи евакуацията на къмпинг и абатство като предпазна мярка.
Тъй като температурите в Марсилия наближиха 40°C, властите във втория по големина град във Франция наредиха обществените плувни басейни да станат безплатни, за да помогнат на жителите да се справят със средиземноморската жега.
С очаквани пикове от 39°C в Неапол и Палермо, Сицилия забрани работата на открито в най-горещите часове на деня. Същото направи и управата на регион Лигурия в Северна Италия. Профсъюзите в страната водят кампания за разширяване на мярката до други региони.
Екстремни жеги и на Балканите
Първата за сезона гореща вълна на Балканите донесе температурни рекорди и повиши риска от пожари. Все пак според метеоролозите екстремните жеги вече приключват с очакваните на много места дъждове и разхлаждане.
Термометрите в редица райони в балканските страни показваха над 40 градуса през изминалите дни. В Турция температурите на въздуха са с между 5 и 8 градуса над обичайните за този период на годината.
В мегаполиса Истанбул термометрите достигнаха близо 40 градуса на места. Горски пожари се разразиха в западната турска провинция Измир. Пет квартала в област Сеферихисар бяха евакуирани, след като огънят се приближи до жилищни райони заради ветрове със скорост до 170 км/ч.
Кратка, но интензивна гореща вълна, както я описват метеоролозите, обхвана и Гърция през миналата седмица. Заради значителното повишение на температурите в Атина бяха отворени специални охладени пространства, които да се ползват от уязвими жители и посетители на града.
Жълт и оранжев код за опасни жеги беше обявен в Румъния в средата на миналата седмица. В същия период за екстремни температури предупредиха още властите на Сърбия и Северна Македония.
Смъртните случаи от горещини в Европа могат да се утроят до края на века
Топлинната вълна следва серия от счупени рекорди за екстремни горещини, включително най-горещия март в историята на Европа, според климатичната служба на ЕС „Коперник“. В резултат на затоплянето на планетата екстремните метеорологични явления, включително урагани, суши, наводнения и топлинни вълни, стават по-чести и интензивни, предупреждават учените.
Миналата година беше най-горещата в регистрираната история досега и доведе до световни бедствия, струващи над 300 милиарда долара. Проучване на Lancet Public Health, публикувано миналата година, установи, че смъртните случаи от горещини в Европа могат да се утроят до края на века, като броят им се увеличава непропорционално в южните страни като Италия, Гърция и Испания.
Смъртните случаи от топло време биха могли да убият 129 000 души годишно, ако температурите се повишат с 3°C над нивата от прединдустриалния период. Днес смъртните случаи, свързани с жегата в Европа, са 44 000.
Но годишният брой на смъртните случаи от студ и жега в Европа може да се увеличи от 407 000 души днес до 450 000 през 2100 г., дори ако световните лидери постигнат целта си за глобално затопляне от 1,5°C, установи още проучването.
