Неосъзнатите предразсъдъци не са като дискриминацията. Създават се несъзнателно от културата и обществото, от семейството и от групи от връстници. Несъзнателното пристрастие се основава на несъзнателни очаквания или стереотипи, които оформят възприятията на хората и поведението им спрямо другите хора. Най-често срещаните неосъзнати предразсъдъци са ефектът на закотвяне, склонността за потвърждаване и ефектът на групата. Кои са други от често срещаните пристрастия и как да бъдат преодолени?
Мъртва точка на пристрастието
Терминът, дал името на това пристрастие, идва от английския израз blind spot, който означава сляпо петно или мъртва точка. Използва се, за да бъде описано това, което буквално човек не вижда, когато например шофира и гледа само напред и в огледалата за обратно виждане. Всичко останало на пътя, което остава скрито от полезрението им, е мъртва точка. Ако се приложи в психологията, това е тенденцията да бъдат разпознавани пристрастия у другите, но не и у себе си.
Проучване, направено в САЩ от откривателите на този предразсъдък Емили Пронин и колегите й Даниел Лин и Лий Рос, доказало, че повечето участници смятали, че стават жертва на по-малко предразсъдъци от средното ниво за страната, а само един участник предположил, че това му се случва над средното равнище. Ако човек смята, че никога не се е поддавал на предразсъдъци, вероятно е изпитал мъртвата точка на пристрастието. Това неумение да бъде разпознато кога човек се е поддал на предразсъдък, го ограничава.
За да бъдат по-бдителни относно този феномен, като за начало хората трябва да разберат, че тяхната реалност не е еднаква за всички останали. Това, което човек е научил, преживял и на което вярва, формира мирогледа му, но може да органичи начина, по който вижда другите. Важно е човек да се опита да разбере останалите и да се противопостави на скритите предположения. Освен това, да бъде отворен и любопен към света, да чете и да пита въпроси, тъй като така ще разшири нагласите си. Съветът за справяне с този тип неосъзнат предразсъдък е вслушването в това, което човек говори. Когато разпознае стереотип, човек трябва да го разруши. Това е най-добрият начин да се сложи край на мъртвата точка на пристрастието.
Пристрастие към себе си
Ако на някого се е случвало да направи нещо невероятно и да се почувства горд от успехите си, но когато нещо не се е случило по начина, по който е планирал, да обвини други хора или външни фактори за провала, то тогава този човек е попаднал в капана на пристрастие към себе си. Това е тенденцията човек да си приписва заслуги за успехите, а да посочи с пръст независещото от него като виновник за неуспехите.
Склонността на хората да правят това ги ограничава както в личния живот, така и в работата. Когато нещата не се случат така, както на човек му се иска, той може да подходи по два начина – да продължи да търси други виновни или да анализирам ситуацията под друг ъгъл. Ако тази ситуация се случи сега, важно е да се запита какви са алтернативите за реакция и какъв нов начин би променил хода на събитията. Това ще ги подготви да реагират по-добре в следващи ситуации и ще им помогне да ограничат пристрастие към себе си.
Ефектът на Дънинг-Крюгер
Вероятно повечето хора са чували за ефекта Дънинг-Крюгер, но малцина си дават сметка, че всеки ден стават свидетели на неговите последствия. Кръстен е на двама психолози, които първи описват този феномен. Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер изследват защо някои хора си мислят, че са много по-компетентни от други, а всъщност нямат нужната експертиза. Хората, направили теста на Дънинг и Крюгер, които получили най-лошите резултати всъщност се самооценили като отличници и вярвали, че са се справили блестящо със задачите. В дейтвителност, те са надценили знанията и уменията си и заслепени от този предразсъдък нямали способността да се оценят реалистично. Доказало се и обратното, често тези, които имали най-добри резултати на теста се самооценили като недобре справили се. Ефектът на Дънинг-Крюгер кара хората да надценяват собствените си умения, пречи им да разпознават грешките си и липсата на знания по дадена тема, както и ги ограничава да разпознаят експертизата на другите около тях.
Ефектът на Дънинг-Крюгер органичава хората, тъй като влияе на решенията, които взимат и базират на измамно усещане за знание и компетентност. Или пък да им попречи да направят крачка, защото усещат, че знанията им са недостатъчни, въпреки че в действителност са повече от задоволителни. В проучване, в което Дънинг и друг негов колега, Ерлингер, организирали се доказало, че мъжете и жените се справят еднакво добре на тестове в научни области, но жените подценяват как са се представили и имат усещането, че не са се справили добре. Това означава, че по-малко жени биха участвали на състезания по темата. Това ги лимитира и ги лишава от възможности, достъпни за хората, които не проявяват този предразсъдък.
Всички хора са податливи на ефекта на Дънинг-Крюгер, но има стратегии как да бъде намалено влиянието му. Когато човек си мисли, че е експерт в дадена тема, важно е да продължи да чете материали и да се интересува от нея. Колкото повече знае, толкова повече разбира колко много още има да научи. Така оценката за собствени знания по темата ще е по-реалистична. Следваща стъпка е да поиска конструктивна обратна връзка от хората около себе си. Не винаги е приятно човек да чуе мнението на останалите, но това помага на човек да расте. Трето, но не последно по важност, е да бъдат подлагани под съмнение знанията, за да може човек да продължи да ги развива. Лесно е отново човек да попадне в капана на склонността за потвърждаване и да се фокусира само върху това, което иска да чуе и повтаря неговата гледна точка. Когато в ежедневието човек си даде сметка, че често може да се поддаде на ефекта на Дънинг-Крюгер, ще се отскубне от този капан и всички лимитации, с които той го ограничава.