Несъзнателните предразсъдъци са стереотипи, които хората имат за определени групи, без да си дават сметка за това. Тези пристрастия могат да съществуват към хора от различни раси, етнически групи, полова идентичност, сексуална ориентация или физически способности. Несъзнателното пристрастие на работното място може да повлияе отрицателно на многообразието и приобщаването в компанията, както и на практиките за набиране, наемане и повишение.
Кои обаче са най-често срещаните неосъзнати предразсъдъци и как да бъдат преодолени? В този текст ще се опитаме да дадем отговори на тези въпроси.
Ефект на закотвяне
Който е гледал куиз предавания по телевизията със сигурност е ставал свидетел на ефекта на закотвяне. Водещият пита въпрос: през коя година се е случило нещо, след което първия участник отговаря неправилно. Останалите, в опит да налучкат, казват години, съседни на първоначално предположената. Верният отговор се оказва, че е няколко десетилетия по-рано. Това е един от класическите примери на ефекта на закотвяне. Въпреки че за него се говори от 1958 година, той добива популярност чрез книгата на Даниел Канеман от седемдесетте години.
Ефектът на закотвяне се наблюдава, когато се разчита прекалено много на първата информация, с която човек разполага по дадена тема. Тя става „котва“ и всичко ново, което чуем по темата, се сверява с първо наученото. Това пречи да бъдат интерпретирани обективно данните, а също така се изкривява преценката на човека. Ефектът на закотвяне лимитира, тъй като когато човек има „котва“, филтрира новата информация и това намалява склонността му да взема решения и изкривява усещането за ситуацията.
Този ефект е на подсъзнателно ниво и е наистина трудно човек да не се поддаде в определени ситуации. Когато е ясно колко голямо влияние върху решенията на хората има този ефект, е важно да се обмислят добре решенията и да се търсят повече алтернативи преди да се вземе окончателно решение. Така хората биха могли да намалят въздействието на ефекта на закотвяне.
Склонност за потвърждаване
От къде идват мненията и вярванията на хората? Едно обяснение е, че те са съвкупност от опита, логиката и анализа на наличната информация, но всъщност всеки би могъл да се поддаде на склонността за потвърждаване. Това е склонност на хората да вярват повече и да обръщат повече внимание на информация, която потвърждава предварителните им идеи, концепции или хипотези, независимо дали информацията е вярна, като в същото време игнорират детайлите, които се противопоставят на тях.
Тази склонност ограничава, тъй като не позволява на хората да видят разнообразните гледни точки на останалите. Когато хората събират информация, склонността им за потвърждаване ги провокира да търсят доказателства само в полза на тяхната гледна точка. Това им пречи да вземат обективни решения и може да доведе до грешки или неправилни избори.
За да се справи с този тип склонност, първо трябва човек да осъзнае, че може да я има. Тази осъзнатост позволява активното търсене на фактите, а не просто твърдения, подкрепящи специфични виждания.
Склонността за потвърждение може да лимитира. Ако например трябва да бъде изберан човек, който да работи върху креативна задача, но избиращият има неосъзната склонност за потвърждаване и вярва, че хората, които пишат с лявата ръка винаги са по-креативни тези, които пишат с дясната, те ще бъдат ощетени.
Ефектът на групата
Вероятно на много хора се е случвало да направят нещо против своите убеждения само защото другите го правят. Името на този вид предразсъдък идва от английската дума bandwagon, която най-общо казано означава фургон. Има се предвид, преносно казано, че човек се качва в това имагинерно превозно средство заедно с още хора, които поддържат това поведение, защото той е увлечен от това да се впише. Ако много хора правят това, значи е добро, нали така? Психологията нарича това „стаден манталитет“ или „групово мислене“.
Защо много хора попадат в хватката на този предразсъдък? Заради нуждата да се чувстват като част от групата, заради желанието им да са от правилната, печелившата страна. Ефектът на групата, обаче, ограничава, тъй като не позволява да се мисли кое всъщност е най-доброто за човека. Хората могат да се справят с този ефект, като държат на мнението си и убежденията си и не се увличат по предложенията на другите с надеждата да се впишат.
Академия за “Разнообразие, равнопоставеност и приобщаване”
“Преодоляване на неосъзнатите различия” e един от модулите в първата в страната сертификационна академия за „Разнообразие, равнопоставеност и приобщаване“ на Съвета на жените в бизнеса в България и Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Академията ще стартира на 26 януари и ще продължи до 20 април 2023 г. в седем тематични модула. Те ще обхванат темите за равнопоставеността, ползите от приобщаването, преодоляването на неосъзнатите различия и включващата роля на лидерството и комуникациите. Записването продължава до 15 януари 2023 г.
