През 2019 г. Световната здравна организация класифицира бърнаута като синдром, причинен от хроничен стрес на работното място. Изследване на Gallup сочи, че 48% от служителите на пълен работен ден понякога изпитват бърнаут. В България проблемът с бърнаут е включен в Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. и се разглежда като заболяване, свързано с работата предимно в здравеопазването, образованието и социалната работа. В други държави например задължително се дават болнични дни на служителите за възстановяване. За повече информация каква е политиката на другите държавите членки в ЕС, свързана с бърнаут, вижте този доклад на Eurofound.
От ESGnews потърсихме мнението на специалисти по въпроса – психолог Даниела Василева и психолог Лия Панайотова, за да можем да откроим най-ключовите стъпки, които лидерите на екипи могат да предприемат, за да възпрепятстват появата на бърнаут сред служителите си.
Какви са симптомите?
Психологът Даниела Василева споделя, че бърнаутът води до промени на много нива – физическо, когнитивно, емоционално и поведенческо ниво. Ето кои симптоми могат да ни сигнализират, че е необходимо да обърнем внимание.
Промени на физическо ниво
- Главоболие – почти перманентно или често клиентите го описват като мигренозна болка
- Повишаване на кръвното наляганею
- Смущения в съня – трудно заспиване или неспокоен, повърхностен сън, кошмари
- Болки гърдите, сърцебиене
- Замаяност, дереализация
- Затруднено дишане – по-повърхностно и учестено
- Пренапрежение на врата, раменете
- Промени в теглото, напълняване или отслабване
- Липса на енергия
- Понижаване на имунитета, често боледуване
Промени на когнитивно ниво
- Намалена концентрация
- Затруднения във вниманието, намалява драстично бързопреходността на вниманието
- Намаляване обема на краткосрочната памет и затруднения в дългосрочни паметови процеси
- Усещане за постоянна умора
Промени на емоционално ниво
- Апатия
- Гняв / пасивно агресивен или открито агресивен/
- Вътрешно безпокойство, напрегнатост, тревожност
- Нестабилно настроение
- Отчаяние
- Загуба на смисъл
Промени на поведенческо ниво
- Проява на арогантност съм колеги и клиенти
- Недоволство и желание да се оплаква от колеги, работа, шефове
- Бягства във зависимости – алкохол, пазаруване, хазарт…
Психологически тест за проверка на нивото на бърнаут
Кои са най-податливите на бърнаут?
73% от служителите милениали са по-малко продуктивни в следствие на бърнаут, показва проучване на Zapier.
Дори и поставени в едни и същи работни условия, не всички хора страдат от бърнаут. Според наблюденията на Даниела Василева с бърнаут реагират хора, които имат следните индивидуални характеристики:
- Прекалено отговорни
- Перфекционисти
- Хора които не умеят да поставят лични граници
- Хора със страх от провал
- Хора, за които единственият смисъл в живота им или единственото, което ги прави ценни и значими, е работата им
- Хора, които не умеят да си почиват (въпреки че всички си мислим, че можем да почиваме)
- Хора с ограничени социални контакти и преживявания извън работната среда, теми и колеги
Какво може да направи човек превантивно, за да избегне появата на бърнаут?
Служителите, които имат възможност да правят това, в което са най-добри, са с 57% по-малко склонни да изпитват често бърнаут, по данни на Gallup.
Даниела Василева разказва за областите, на които трябва да отдаваме ежедневно време и грижа, за да водим балансиран начин на живот. Ако не е възможно на ежедневна база, то нека почивните дни да компенсираме това, което сме пропуснали през работната седмица.
Грижа за тялото – сън, храна, спорт, масаж, интимен контакт и други; например един приятен душ с хубав аромат също е грижа за тялото.
Грижа за емоциите – да се учим да се свързваме с емоциите си, да ги изразяваме, а не да ги потискаме, да уважаваме емоциите си, защото те ни учат много за самите нас. Има много литература в тази посока, както и среща с психолог би била полезна.
Грижа за дейността – не работната, а по-скоро дейности, които ни носят удоволствие и докато ги правим, не мислим за нищо друго. Това са дейности, които ни разтоварват, наше хоби, без значение дали това значи да творим нещо, да караме ветроход или да чистим прозорци.
Грижа за контакта – да осъществявам контакт ежедневно с хора, различни от тези на работа – колеги, клиенти; например да се обадя на приятел, съученичка, братовчедка или съседка.
Грижа за бъдещето – да планирам в краткосрочен план, почивка, излизане с приятели, да направим изненада на някого по случай личен празник и т.н.
Как да предпазим хората в екипа си от бърнаут?
Служителите, чийто мениджър винаги изслушва техните проблеми, свързани с работата, са с 62% по-малко склонни да почувстват бърнаут.
Съветите на психолог Лия Панайотова
Силата на общуването
Работодателите е добре да дават пространство на служители си да споделят нещата, които ги притесняват, своите лични граници. Като си дават обратна връзка в духа на отвореността и честността, служителите се чувстват сигурни, че споделянето няма да доведе до наказание, а точно обратното – твоят ръководител ще вникне в думите ти и ще се опита да те разбере. Тук може да се приложат принципите на ненасилствената комуникация (например да се говори в 1л.ед.ч.). Такъв тип подкрепа и отворена комуникация е от огромно значение за изграждането на доверие в екипа.
Добре е да се говори открито за нуждите – кои са те, как се различават от целите; какви са нуждите на всеки един от хората индивидуално и какви са нуждите на екипа като едно цяло. Когато има тази отвореност към нуждите и към това хората да могат да споделят, когато се чувстват преработени или когато чувстват, че нямат подходящи условия за работа, това вече създава предпоставка за едно много по-здравословно работно място.
Зелено пространство за почивка
Много е важна и средата, в която хората работят. Ако по цял ден сме затворени вътре, под изкуствено осветление и непрестанно пред екраните, това е предпоставка към бърнаут, към депресия и тревожност. Добре е да има някакво обособено пространство, където хората да си почиват – най-добре е да бъде зелено пространство с растения или дворче.
Разпределение на задълженията
Ръководителите могат да помислят за разпределение на задълженията по начин, който кара всеки в екипа да се чувства удовлетворен от това, че прави нещата, в които е добър и които му харесват. Разбира се невинаги можем да правим само това, което ни харесва, но все пак всеки човек е добър в нещо – един е по-добър в комуникацията, друг – в техническите задачи например. Хубаво е хората да могат поне в някаква степен да си избират какво да правят, да се почувстват овластени, да усещат, че имат контрол над задачите си.
Свободни в свободното си време
Някои компании организират служебни събития и тиймбилдинги през свободното време на своите служители, но ги правят със задължителен характер. Това само допринася към бърнаута, който хората изпитват, защото освен че са на работа през целия ден, после и в свободното си време трябва да правят нещо задължително. Тоест предложението е по-скоро хората сами да избират какво да правят – например чрез брейнсторминг на идеи за активности в следработно време.
Осъзнатост по темата
Важно е да има осъзнатост и да се говори за психичното здраве като цяло. Защото в България, както и на много други места, нямаме такава осъзнатост в културата си – малко се говори за това още от училище. Така че работната среда може да е едно прекрасно място, на което да се дава такава информация – да има психолози, които да правят уъркшопи и обучения, да има различни ролеви игри, които се правят с такава цел. Въобще темата за психичното здраве да бъде въведена и то по един разбираем начин – не само в смисъл на това как хората да бъдат по-продуктивни, но също и как да се чувстват по-удовлетворени, по-свързани с колегите си, какво да правят, когато работните и личните им задължения са по някакъв начин в конфликт, как да обръщат внимание на себе си и на емоциите си.
Емоциите!
Тази тема е много важна. Нещо просто, което могат да направят работодателите е да сложат едно колело, наречено Emotion wheel, в офисите си и да окуражават служителите да говорят за емоциите си. Защото много малко от нас можем да назовен емоциите си, какво изпитваме, а не какво правим. Много често в България като ни питат „Как си?“ отговаряме с това какво правим.
Посещения при психотерапевт
Добре е да се създава работна среда, в която хората да се окуражават да ходят на психотерапевт, а не да се порицава директно или индиректно. Това да бъде нещо, за което се говори открито, като ръководителите са тези, които могат да поставят този тон, това отношение да се говори за психичното здраве, но и за грижата към себе си. Ръководителят може да започне диалога, но все пак всеки от нас има своята лична отговорност да се погрижи за психичното си и физическото си здраве.
Спорт и хранене
Физическото движение и храната имат огромно значение – има много изследвания, които показват, че имат голямо влияние върху депресията и тревожността. Така че ако в офиса има храна, то да има и здравословна такава; да има опции хората да спортуват и да се движат по начин, който им харесва.
Отчитайте постиженията им
Предвид, че това са най-отговорните хора в екипа ви и вероятно вършат доста допълнителна или спешна работа, отчитайте постиженията им. Похвалете ги, благодарете им, в лична среща и пред колегите. Това ще им придаде важност и значимост. Бъдете искрени в благодарността си или коментара си, защото другото ще има обратен ефект.
Вслушайте се
Ако ваш служител с бърнаут реагира остро на възложена допълнителна работа, не го чувайте като човек, който ви се противопоставя, а като човек, който се защитава. В този смисъл дайте право на служителя си да каже НЕ и седнете, и обсъдете възможностите .
Заложете на качествената почивка
Насърчавайте ги да вземат отпуск поне 14 дни наведнъж. За по кратък период психиката не може да се настрои за почивка. Добър вариант за почивка е отпуск от 20 дни.
Инициирайте повече социални интеракции
Организирайте тиймбилдинги, не толкова през хапване пийване и пътуване, колкото няколко часа в парк или на морето, като организирате състезателни, забавни игри. Така ще разтоварите стреса на целия си екип, тъй като движението е много важно. Можете да включите децата на служителите си, те са ценен извор на знания за забавление и движение.
Дайте свобода
Един ден от седмицата – например петък, можете да отмените дрес кода и всеки да идва на работа в дрехи, които са му удобни и изразяват самия него (ако това не противоречи на политиката на компанията ви). Това ще направи подготовка на психиката за пълноценна почивка през уикенда.
Как да се справим с тези, които вече са в бърнаут?
„Моята препоръка е да потърсят психолог, който работи в сферата на тревожностите. Не защото не могат да се справят сами, аз силно вярвам, че всеки от нас има ресурс сам да се подкрепи, просто с психолог става много по-бързо, много по-осъзнато и устойчиво“ – споделя Даниела Василева.
От своята практика Даниела Василева твърди, че е изключително важно:
- да се намери коренът на т.нар. прекалена отговорност и да се преосмисли;
- да се създаде умение да се казва НЕ, умение за поставяне на лични граници, на заявяване;
- да се поработи за разпознаване, свързване и отразяване на емоциите;
- да се обсъдят различни варианти за релаксация – телесна и умствена
Но ако по една или друга причина човек не желае да посети психолог и е в бърнаут, психоложката предлага няколко стратегии:
Ежедневна разходка – осъзната. За онези от нас, родени и живеещи до морето – нека е край морето. Когато сме били в утробата на мама, ние сме чували движението на кръвта по кръвоносните съдове на мама. Звукът е същият като на вълните на морето. Затова, ако правите разходки край морето, на дълбоко несъзнавaно ниво се чувствате защитени, обгрижени и спокойни. За другите, които не са близо до морето или до река, нека е някъде в природата – в гора или парк с дървета.
Активности – спорт, нещо, което да е по-динамично, кардио. Може да е фитнес, танци, гонене с децата и бой с възглавници, качване по стълби и т.н; медитация, прогресивна мускулна релаксация; хоби; уширяване на контактите извън работа
Добавки – Приемане на В6, В12, магнезий; добавяне в дневното меню на банан, съдържа триптофан (незаменима аминокиселина, която не се произвежда от човешкото тяло).
Почивка – продължителен отпуск – поне 20 дни.
Грижата за служителите и отговорността към текущите задачи правят ролята на ръководителя важна и същевременно нелека. Според изследване на Gallup 32% от мениджърите съобщават, че страдат от бърнаут на работното място много често или винаги. Ръководителите на екипи е добре да следят и за своите нива на стрес, защото последиците от бърнаут не са за подценяване и може да се отразят на целия екип.
