Ново изследване на Антарктида, включително първата карта на шелфа и отделянето на айсберги от замръзналия континент, представя плашеща картина за състоянието му. Мащабното проучване на изследователите на НАСА показва, че загубата на лед се случва два пъти по-бързо от предишните оценки и не може да се възстанови.
Най-голямата несигурност при прогнозирането на глобалното покачване на морското равнище е как загубата на лед в Антарктида ще се ускори със затоплянето на климата. Две проучвания, публикувани на 10 август и ръководени от изследователи от лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Южна Калифорния, разкриват неочаквани нови данни за това как ледената покривка на Антарктида губи маса през последните десетилетия.
Проучване, публикувано в списанието Nature, показва как отцепването на айсберги – отчупването на леда от фронта на ледника – е променило антарктическото крайбрежие през последните 25 години. Изследователите са установили, че ръбът на ледената покривка отделя айсберги по-бързо, отколкото ледът може да бъде заменен. Това изненадващо откритие удвоява предишните оценки за загубата на лед от плаващите ледени шелфове на Антарктида от 1997 г. насам – от 6 трилиона на 12 трилиона метрични тона. Загубата на лед заради отделянето е отслабило ледените шелфове и позволява на антарктическите ледници да отплават по-бързо към океана, увеличавайки скоростта на глобалното покачване на морското равнище.
Другото изследване, публикувано в Earth System Science Data, показва в безпрецедентни подробности как изтъняването на антарктическия лед, топен от океанската вода, се е разпространило от външните краища на континента във вътрешността му, почти удвоявайки се през миналото десетилетие в западните части на ледената покривка. Комбинирани, допълващите се доклади дават най-пълната представа досега за това как се променя замръзналият континент.
Отделяне на айсберги
„Антарктика се разпада по краищата си“, казва ученият от JPL Чад Грийн, водещ автор на изследването за отделянето на айсберги. „И когато ледените шелфове намаляват и отслабват, масивните ледници на континента са склонни да ускоряват и увеличават скоростта на глобалното покачване на морското равнище.“
Повечето антарктически ледници се вливат в океана, където завършват с плаващи ледени шелфове с дебелина до 2 мили (3 километра) и широчина 500 мили (800 километра). Ледените шелфове действат като подпори на ледниците, предпазвайки леда от плъзгане в океана. Когато ледените шелфове са стабилни, те имат естествен цикъл на отделяне и попълване, който поддържа техния размер доста постоянен в дългосрочен план.
Но през последните десетилетия затоплящият се океан дестабилизира ледените шелфове на Антарктика, като ги топи отдолу, правейки ги по-тънки и по-слаби. Сателитните висотомери измерват процеса на изтъняване, като записват променящата се височина на леда, но до това проучване не е имало цялостна оценка на това как изменението на климата може да повлияе на отделянето на лед около континента.
Това отчасти се дължи на факта, че сателитните изображения са трудни за тълкуване.
„Например, можете да си представите да гледате сателитно изображение и да се опитвате да разберете разликата между бял айсберг, бял шелфов лед, бял морски лед и дори бял облак. Това винаги е било трудна задача. Но сега имаме достатъчно данни от множество сателитни сензори, за да видим ясна картина за това как бреговата линия на Антарктика се е развила през последните години“, казва Грийн.
За новото проучване авторите му са синтезирали сателитни изображения на континента във видими, инфрачервени (топлинни) и радарни дължини на вълните от 1997 г. насам. Комбинирайки тези измервания с разбирането за ледения поток, получено от текущ проект на НАСА за картографиране на ледници, те начертаха краищата на ледените шелфове – около 30 000 линейни мили (50 000 километра) от антарктическото крайбрежие.
Загубите от отделянето са изпреварили толкова много естествения растеж на ледниковия шелф, че изследователите смятат, че е малко вероятно до края на този век Антарктида да може да се върне до размера си отпреди 2000 г. Всъщност, констатациите предполагат, че могат да се очакват по-големи загуби: най-големите ледени шелфове на Антарктида изглежда се насочват към големи събития на отделяне през следващите 10 до 20 години.
36 години загуба на лед
В допълнителното проучване изследователите от JPL са комбинирали почти 3 милиарда точки от данни от седем космически алтиметрични инструмента, за да създадат най-дългия непрекъснат набор от данни за променящата се височина на ледената покривка – индикатор за загуба на лед – още от 1985 г. Те са използвали радар и лазерни измервания на височината на леда, с точност до сантиметри, за създаване на месечни карти с най-висока разделителна способност на промените, правени някога на загубата на лед.
Несравнимите детайли разкриват как дългосрочните тенденции и годишните метеорологични модели влияят върху леда. Докладът дори показва издигането и падането на ледената покривка, докато подледниковите езера редовно се пълнят и изпразват на мили под повърхността.
„Фини промени като тези, в комбинация с подобрено разбиране на дългосрочните тенденции от този набор от данни, ще помогнат на изследователите да разберат процесите, които влияят върху загубата на лед, което води до подобрени бъдещи оценки на покачването на морското равнище“, каза Йохан Нилсон от JPL, водещ автор на изследването.
Синтезирането и анализирането на масивните архиви от измервания в единичен набор от данни с висока разделителна способност отне години работа и хиляди часове компютърно време на сървърите на НАСА.
Но Нилсон е категоричен, че всичко си е струвало: „Кондензирането на данните в нещо по-широко полезно може да ни доближи до големите пробиви, от които се нуждаем, за да разберем по-добре нашата планета и да ни помогне да се подготвим за бъдещите въздействия на изменението на климата.“
