Говоренето с деца за различията на другите хора може да бъде изключително неудобно. Много родители се притесняват безкрайно да отговорят на въпросите на децата си, особено такива, зададени докато са в открито, публично пространство. Това притеснение може би идва от липсата на такъв тип комуникация в собственото детство на родителя. Ако обаче родителите искат да отгледат деца с капацитет за приобщаване, тези неудобни разговори са неизбежни.
Тема за възрастни
Когато се говори за разнообразие, не става въпрос единствено за пол и раса. Има се предвид характеристики като възраст, физически способности, етнос, сексуална ориентация.
Когато родителите са изправени пред въпроси като „Мамо, защо този човек ходи така“ или „Тате, защо онзи човек изглежда така“, често първата им мисъл е, че за да защитят децата си или за да не ги объркват, по-добре е да не им отговарят. Но дори и да си мислят, че това е тема за когато децата порастнат, родителите няма как да защитят напълно децата си да не виждат или чуват примери за предразсъдъци, различия или дискриминация.
Примерите
Децата се раждат без предразсъдъци. Те биват изградени у тях с времето заради примерите, които виждат около тях, както сред хората в тяхното обкръжение, така и в книжките и играчките им. Докато в детството на тези, които сега са възрастни, е малко вероятно да е имало герои или играчки, които са различни, днешните деца имат повече примери. През 2022, Барби представи серия с кукли, които представляват хората с различни увреждания, например кукла със слухов апарат, с протеза на крака или с кожното заболяване витилиго.
Важността на включващата комуникация
Въпрос на детето или конкретна случка може да е повода да се започне разговор по темата за разнообразието. Това може да е реклама по телевизията или нещо, което се случва в парка и провокира въпрос или коментар у детето. Родителят трябва да акцентира да се използва уважителен и включващ език. По отношение на хората с различни физически способности, приобщаващият език поставя човека на първо място, а увреждането на второ. Не се препоръчва да се използват фрази като например „глух човек“, за предпочитане е „човек, който е глух“. Всяко оборудване, което човек може да използва трябва да бъде очертано като нещо, което помага на човека, а не което го ограничава. Пример за това е израза „прикован в инвалидна количка“, чиято по-приобщаваща алтернатива е „човек, който използва инвалидна количка“.
