Несъзнателното пристрастие е, когато човек прави преценки или взима решения въз основа на предишен опит, на собствени лични дълбоко вкоренени мисловни модели, предположения или тълкувания, но не е наясно, че го прави заради това. Вече споделихме някои от най-често срещаните неосъзнати предразсъдъци, но ефектът на други е изненадващ.
Ефектът “ИКЕА”
Много са чували или дори пазарували от шведския гигант. Докато хората са в магазина, виждат мебелите сглобени, но преди да се отправят към касата, шкафът, който харесват, взимат в кашон в насипно състояние. Има възможност да се плати допълнително на специалист да го сглоби, но повечето хора предпочитат да спазват инструкциите и да направят монтажа сами. Какво общо има това с психологията? Има предразсъдък, кръстен именно на ИКЕА, който гласи, че когато човек е създал (или сглобил) нещо сам, той или тя му отдава по-голямо значение и стойност. В ежедневието човек попада под ефекта “ИКЕА”, ако смята, че неговата идея е най-добра, именно защото е негова.
Ефектът “ИКЕА” ограничава, защото пречи да бъде оценено реално колко качествено е свършена работата, тъй като времето, което човека е инвестирал в задачата, го прави много уверен в качеството ѝ. Хората търсят начини да демонстрират колко компетентни са, както и усилията им да бъдат оценени и да имат стойност.
За да бъде избегнат ефектът “ИКЕА”, човек може да прави по-добри проучвания преди да избере какво да купи. Разглеждането на алтернативи и търсенето на съвет от близък човек също помага. Преди да направи избора си, нека човек да вземе предвид и времето, което ще трябва да инвестира, докато продуктът получи завършен вид.
Дилема на потъналите разходи
Вероятно много хора са си казвали някога, че щом вече са започнали, ще трябва да продължат, дори и когато виждат, че нещата не се получават и вътрешното им усещане е, че трябва да спрат до тук. Въпреки усещането, че това е правилното решение, не спират, защото са инвестирали време, пари, усилия в начинанието. Това е дилемата за потъналите разходи.
Този ефект се случва, тъй като хората не обичат да губят. Изпитват неприятното чувство за вина и разочарование, когато са изправени пред такава дилема. В желанието да предотвратят загуба, губят и възможността да спечелят от това решение. Докато са фокусирани върху свършеното в миналото, не забелязват бъдещите изгоди. Попаднат ли в цикъла на дилемата за потъналите разходи, ще продължават да влагат сили, енергия и пари и също така ще се затвърждава усещането им, че вече са инвестирали прекалено много, за да се откажат точно сега. Този омагьосан кръг може да бъде прекъснат, като фокусът се обърне върху настоящето и се направи опит да бъдат елиминирани емоциите при вземане на решение и не се мисли за разочарование и за загуба, а се гледа напред към ползите от това решение.
Склонност към влошаване
Понякога се случва човек да изпита усещането, че миналото е в пъти по-добро от това, което се случва в настоящето. Тенденцията да се гледа на миналото в крайно позитивна светлина, докато настоящето изглежда крайно негативно, се нарича склонност към влошаване. Предвид динамичните времена, в които живеем, е трудно човек да се абстрахира от лошите новини. Важно е обаче хората да не се поддават на склонността към влошаване, защото тя може да повлияе негативно на работа и проекти им.
Когато хората виждат света само в лошата му светлина, те губат способността да взимат рационални решения за бъдещето си.
Не бива да бъде противопоставяно потъналото в сивота ежедневие срещу обсипаното с розови нюанси минало. Самото разпознаване, че това е склонност към влошаване, е добра отправна позиция, от която човек може да започне да взима мерки срещу нея. Като следваща стъпка, хората трябва да се опитат да се фокусират върху оптимистичните новини и тенденции – както в своя живот, така и в обществото като цяло.
Склонността към влошаване може да попречи на хората да формират обективно мнение по дадена тема. Например, ако човек чува новини и чете заглавия как климатичните промени са сравними и дори по-опасни от тероризма, може да приеме нагласата, че бъдещето е изгубено и да не вземаме никакви мерки за подобряване на околната среда, което е грешно и дори по-опасно от това да имат предразсъдък като склонност към влошаване.
