Банките и финансовите институции смятат, че мащабните инвестиции в биобазираните технологии са неподходящи, въпреки че тези инициативи предлагат ясни пътища за постигане на поставените от правителството цели за околната среда и климата.
Европа отдавна се бори с трансформирането на зараждащите се технологии в успешен бизнес, особено в сравнение със Съединените щати. Това е особено вярно за биоикономиката – напредваща област, която не се разбира добре от инвеститорите. Този тип иновации често се нуждаят от големи, скъпи съоръжения, за да демонстрират своята ефективност, предава Euractiv.
Най-голямото предизвикателство е, че в много голям брой случаи компаниите, които трябва да построят своите съоръжения, го правят за първи път. Никой не го е правил преди в такъв мащаб, така че има елемент на риск“, обясни Йошко Бобанович от Sofinnova Partners, най-старата фирма за рисков капитал в Европа.
Бобанович говори в Брюксел на годишна среща на заинтересованите страни за Съвместното предприятие Circular Bio-based Europe Joint Undertaking (CBE JU), партньорство на стойност 2 милиарда евро между Европейския съюз и Консорциума за био-базирани индустрии, което финансира проекти за насърчаване на конкурентно кръгово био-базирано производство в Европа.
Рисков сценарий
И докато рисковите играчи може да са готови да се впуснат в подобен неизвестен сценарий, то банките не са.
За фирмите за рисков капитал това е нисък риск в сравнение с риска, който сме поели, опитвайки се да разберем как, например, да създадем химикал и да го докажем в пилотно или демонстрационно съоръжение. Но когато говорите с търговска банка, неотменно полученият отговор е отрицателен“, обяснява Бобанович.
Биоикономиката е сравнително нов термин, обхващащ широк набор от стоки, услуги и енергия, включващи използването на биотехнологии и биомаса като култури, горски остатъци или биоотпадъци.
Алекс Мичин, основател и главен изпълнителен директор на компанията MetGen, който е работил в инвестициите на рисков капитал преди да основе фирмата си, каза на срещата в Брюксел, че намирането на инвеститори с дълбоко разбиране на сектора на биоикономиката може да бъде трудно.
Трябва заедно да намерим по-опростен език за това, което правим. Сигурен съм, че всеки тук знае какво представляват ензимите. Но когато се обърна към банката, те знаят нула. Затова вместо това говоря за продуктите“, казва той.
Според Мичин има и друг аспект – тъй като иноваторите зад тези продукти и технологии често са академици, то те имат малко познания за света на бизнеса или финансите.
Наслаждавам се на всяка секунда от работата с тези малки фирми, защото има огромно предизвикателство, когато компаниите, например, са отделени от университет. Те нямат правна подкрепа, нямат екипи за продажби и маркетинг, нямат идея как да го разширят от идеята в университета до външния свят“, казва той.
Нарушен диалог
Филипо Джанкарло Мартинели, европейски посланик в Ирландската фондация за биоикономика и координатор на проекта BioeconomyVentures, каза, че процесът трябва да бъде съобразен с индивидуалния предприемач.
Според него даването на възможност на иноваторите да знаят откъде да получат капитал и на финансистите да разбират биоикономиката може да ги направи диалога по-комфоретен.
Различните етапи имат много различни предизвикателства. На ранния етап се инвестира в хора. След това преминавате към интелектуална собственост. Тогава разбирате, че не можете да говорите с банките, защото нямате материални активи. Не можете да получите заеми, ако нямате активи, за да ги обезпечите. Имате интелектуална собственост, но банките не разбират това. За това е необходима публична помощ, тъй като правителствата разбират по-добре значението на биоикономиката за постигане на целите за околната среда и климата“, заяви Мартинели.
Мичин се съгласи, като отбеляза, че има инструмент за финансиране на биоикономиката от 10 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка.
Но големият проблем е, че този фонд на ЕИБ не е за стартиращи фирми. Те не са достатъчно приключенски настроени, за да намерят био-базирана индустрия, те са доста традиционни“, каза той.
Павел Мисига, ръководител на отдела за кръгова икономика и био-базирани системи в Европейската комисия, отхвърли идеята, че ЕС няма пари за проекти за биоикономика на ранен етап.
Да, фондът от 10 милиарда евро на ЕИБ не е за стартиращи фирми. Ето защо ние инициирахме Европейския фонд за кръгова биоикономика, който има 300 милиона евро за МСП“, каза Мисига.
Той обаче призна, че Комисията все още изпитва трудности при намирането на кандидати за фонда.
Половината от капитала идва от публични източници, така че те могат да поемат огромен риск. Ние питаме как можем да помогнем на компаниите на този етап, когато дори рисковите играчи не са достатъчно смели да се впуснат в това“, заяви Мисига.
Кой се плаши от риска – публичният сектор, частните финансисти или и двете?
Мисига настоя, че правителствата са по-смели от банките и фондовете за рисков капитал, защото предоставят помощ за разработване на проекти на академици, които не знаят какво да правят с иновациите си.
Публичните институции обаче носят отговорност пред данъкоплатците и не могат да хвърлят пари за иновации, които не са показали пазарен потенциал“, добавя той.
Ако има пазар за продуктите с потребители надолу по веригата за продукти на био основа, вярвам, че рисковият капитал е там, за да инвестира без проблем. Това е ключът. Ако там няма бъдещи клиенти, това не е жизнеспособна иновация. ЕИБ предоставя дълг, собствен капитал, гаранции – всякакви инструменти – но по-голямата част от инструментите наистина не достигат до малките компании, просто защото те нямат капацитет да предоставят цялата информация, за да може ЕИБ да осигури инвестиция. Така че се нуждаем както от фондове за рисков капитал, така и от публични фондове в Европа и трябва да ги смесим“, смята Мисига.
Според него също има нужда от „ново поколение политика“, която да дава сигнали на пазара, отбелязвайки, че „целите са важни“ в това отношение. Въпреки това, той също предупреди срещу прекомерното разчитане на регулациите, за да процъфтява биоикономиката, като заяви:
Нямаме много добър опит с централно планираните икономики.“
Прочетете още:
Източноевропейските страни търсят помощ от ЕС, за да наваксат с биоикономиката
