Докато Европейската комисия се готви да актуализира стратегията си за биоикономика, източноевропейските страни призовават за повече подкрепа в развитието на биорафинерии на тяхна територия и преодоляване на пропастта със Западна Европа, предава Euractiv.
Биоикономиката може да се определи като преобразуване на възобновяеми ресурси – от селско стопанство, гори и морета, остатъци и отпадъци – в хранителни продукти, материали на биологична основа и енергия.
Европейската комисия вярва, че продуктите и химикалите на биологична основа ще бъдат необходими за намаляване на употребата на изкопаеми горива в индустрии като пластмаси и за постигане на целите за климата.
Европейската комисия работи върху актуализиране на стратегията на ЕС за биоикономика до края на мандата“, обяви Петер Верхайм, ръководител на отдела за биоикономика и хранителни системи в дирекцията за изследвания на Европейската комисия. “Целта е да се развие устойчива биоикономика в 27-те държави-членки, за да се допринесе за постигане на целите на ЕС за декарбонизация до 2030 г.“, каза той.
Конкуренцията в този сектор нараства, като президентът на САЩ Джо Байдън наскоро подписа указ относно биотехнологиите, биопроизводството и биоикономиката.
Предизвикателството пред следващата Европейска комисия, която ще бъде назначена след изборите за ЕС през юни, ще бъде да хармонизира развитието във всички държави-членки на ЕС, което означава ускоряване на нейното разполагане в Източна Европа“, каза Верхайм.
През последните десет години повече от 10 милиарда евро са изразходвани за изследвания в областта на биоикономиката. Въпреки това по-малко от 7% от европейската рамкова програма за изследвания в тази област са разпределени за 11-те източни страни на ЕС.
Изоставаме, когато става дума за изследвания и иновации в биоикономиката“, каза Барна Ковач, генерален секретар на инициативата BIOEAST, която има за цел да насърчи изследванията и иновациите в биоикономиката в страните от Централна и Източна Европа. “Съществуващата биомаса в Източна Европа се изнася като суровина. Не се обработва на местно ниво. Ние нямаме капацитет да направим това. Това е мястото, където трябва да се съсредоточим в бъдеще“, казва още Ковач.
Например Словения няма биорафинерии за преобразуване на биомаса в други полезни продукти и химикали.
Ние произвеждаме много дървесина, но я изнасяме, защото нямаме капацитета да я експлоатираме в Словения“, каза Симона Вревц, съветник по земеделие в постоянното представителство на страната към ЕС в Брюксел.
Поради тази причина Ковач призовава изследванията и иновациите, които вече са произведени в западната част на Европа, да бъдат прехвърлени в Източна Европа.
Трябва да прехвърлим знания и да ги използваме, за да можем да обработваме биомаса на местно ниво“, настоя той, като каза, че това ще подобри стратегическата автономия на Европа.
Актив за селските райони
Сред силните страни на биоикономиката е нейното социално и икономическо измерение.
Биоикономиката е много важна за поддържането на динамични селски райони; помага за добавяне на стойност към биомасата и остатъчните продукти, но също така създава работни места в селските райони“, каза Кристина Нордеус, съветник по селското стопанство в Постоянното представителство на Швеция в ЕС.
Професор Юстъс Веселер, изследовател от университета Вагенинген, се съгласи, като каза:
Биорафинериите са разположени в селските райони и могат да предложат допълнителна възможност за доход за фермерите и лесовъдите.“
Изследователят отбелязва, че в регионите с биорафинерии нивото на доход на глава от населението е малко по-високо, отколкото в други региони. Увеличаването на производството на биопродукти обаче поражда и опасения относно наличието на земя за отглеждане на храна, която е ограничена в страни като Словения.
Ако стимулираме използването на биомаса в селското стопанство, ще се отрази ли това на производството на храни?“, попита Симона Вревц.
Другото безпокойство се отнася до дървесните ресурси и риска горите да се секат по-често, поставяйки ги под по-голям натиск.
Ако горската биомаса се използва по неконтролиран начин, гората, разбира се, ще изчезне“, предупреди Кристина Нордеус, която каза, че развитието на биоикономиката през 90-те години е довело до въвеждането на по-строги правила за експлоатацията на горите в Швеция. “Трябва да се съсредоточим върху тази точка, когато развиваме биоикономиката, защото ако използваме биомасата по неустойчив начин, няма да ни остане нищо, за да развием нашата биоикономика“, каза тя.
Следващи стъпки
За Барна Ковач е необходимо по-силно участие на ниво ЕС за разработване на устойчива стратегия за биоикономика в страни, които нямат такава. За професор Юстус Веселер приоритет е да се насърчи сътрудничеството между компаниите, работещи в този сектор в европейски мащаб.
Политиците трябва да предприемат допълнителни мерки за опростяване на стимулите за частния сектор в биоикономиката“, предложи той.
В перспектива някои призовават следващия изпълнителен директор на ЕС да назначи комисар или координатор на високо ниво за развитието на биоикономиката в Европа.
Това беше предложението, направено от Жулиет Жак, заместник-генерален директор на Starch Europe, търговска група, представляваща интересите на производството на нишесте в ЕС.
Прочетете още:
Европейският парламент постигна споразумение по ключов законопроект за биоразнообразието