Държавите-членки на ЕС и Европейския парламент постигнаха споразумение относно нови правила за възстановяване и запазване на деградирали местообитания в ЕС.
Европейските законодатели приветстваха споразумението, постигнато преди полунощ след няколкочасови дискусии, започнали в четвъртък следобед, но критиците посочиха с пръст елементите, които бяха разводнени.
Министърът на екологичния преход на Испания Тереза Рибера Родригес каза, че се „гордее“ със закона, който е „първият по рода си“.
Това ще ни помогне да възстановим здравословните нива на биоразнообразие и да запазим природата за бъдещите поколения, докато се борим с изменението на климата“, каза тя.
Цели за възстановяване на природата
Текстът ще изисква от държавите-членки да прилагат мерки за възстановяване на най-малко 20% от сушата и 20% от морските зони до 2030 г. и всички екосистеми, нуждаещи се от възстановяване до 2050 г. За да постигнат тези цели, държавите от ЕС трябва да възстановят най-малко 30% от типовете местообитания обхванати от новия закон до добро състояние до 2030 г., увеличаване на 60% до 2040 г. и 90% до 2050 г.
Държавите членки ще трябва да приемат, чрез открит, прозрачен и приобщаващ процес, национални планове за възстановяване, в които подробно се описва как възнамеряват да постигнат тези цели. В съответствие с позицията на Парламента, държавите от ЕС трябва да дават приоритет на зони, разположени в зони от Натура 2000 до 2030 г.
Преговарящите също така се споразумяха, че след като дадена територия достигне добро състояние, държавите от ЕС трябва да се стремят да гарантират, че няма да се влоши значително.
Селскостопански екосистеми
За да възстановят природата в земята, използвана от селскостопанския сектор, страните от ЕС ще трябва да въведат мерки, които имат за цел да постигнат до края на 2030 г. и на всеки шест години след това в два от следните три показателя:
- индексът на пасищната пеперуда
- делът на земеделските земи с голямо разнообразие на ландшафта
- запасите от органичен въглерод в минералната почва на обработваемата земя
Възстановяването на пресушените торфища е една от най-рентабилните мерки за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор и подобряване на биоразнообразието. Поради това страните от ЕС трябва да въведат мерки за възстановяване на органични почви в селско стопанство, представляващи дренирани торфища на най-малко 30% от тези площи до 2030 г. (поне една четвърт трябва да бъдат повторно навлажнени), 40% до 2040 г. (поне една трета трябва да бъдат повторно намокряне) и 50% до 2050 г. (най-малко една трета трябва да бъде повторно навлажнено), но повторното навлажняване ще остане доброволно за фермерите и частните собственици на земя.
Страните от ЕС трябва също така да обърнат спада на популациите на опрашители най-късно до 2030 г. и след това да постигнат нарастваща тенденция, измервана поне на всеки шест години.
Други екосистеми
До 2030 г. страните от ЕС ще трябва да въведат мерки с цел постигане на положителна тенденция по няколко показателя в горските екосистеми. В същото време в ЕС трябва да бъдат засадени още три милиарда дървета и най-малко 25 000 км реки трябва да бъдат възстановени в свободно течащи реки.
Държавите от ЕС също така гарантират, че до 2030 г. няма нетни загуби в общата национална площ на градските зелени площи и в покритието на короните на градските дървета в районите на градските екосистеми в сравнение с 2021 г. След 2030 г. те трябва да увеличат това, като напредъкът се измерва на всеки шест години.
Предстои промените да бъдат приети от Парламента и Съвета, след което новият закон ще бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС и ще влезе в сила 20 дни по-късно.
Прочетете още:
