Пчелите все повече се използват като ключов играч в поддържането на биоразнообразието чрез опрашване. Технологията за векторизиране на пчелите е само една иновация, която повишава защитата на културите и семената. Много алтернативни методи за контрол на вредителите обаче остават в изследователските лаборатории, пише Euractiv.
Според ООН опрашването е от решаващо значение за продоволствената сигурност, храненето и здравето на околната среда. Пчелите и другите опрашители допринасят за 35% от общото производство на култури в света, опрашвайки 87 от 115 водещи хранителни култури на планетата. Опрашването е отговорно за почти 90% от дивите цветя и 75% от ядливите растения.
Използването на пчели и опрашване за защита на културите
В момента една компания е пионер в използването на пчели и опрашване за защита на културите. Технологията за векторизиране на пчелите е система за прецизно земеделие, която използва пчели, отглеждани за търговска цел, за целенасочен контрол на културите чрез опрашване. Земните или медоносните пчели носят и доставят естествени биопестициди или агенти за биоконтрол директно на цветята на културите, докато опрашват.
Пчелите получават праха за биоконтрол от дозатори, поставени на входа на техните кошери. Докато пчелите посещават цветята, за да събират цветен прашец и нектар, прахът попада върху цветовете, което позволява на биоконтролиращия агент да предпазва културите от болести и вредители.
Тази целева система за подаване използва значително по-малко продукт от конвенционалното пръскане, намалявайки драстично използването на химически пестициди, което е важен фактор, допринасящ за намаляването на над 40% от видовете насекоми.
През 2020 г. канадската компания Bee Vectoring Technologies откри свой европейски офис в Швейцария. Този февруари бяха обявени опити в Испания, финансирани от Horizon Research and Innovations Action на Европейската комисия в сътрудничество с испанска биофабрика, която отглежда насекоми за борба с вредителите.
Това е само една от няколкото ключови иновации, които се изследват за защита на семената и културите – иновации, които стават все по-необходими за постигане на амбициозните цели за намаляване на пестицидите, предвидени от Европейската комисия.
Предизвикателствата
На 22 юни 2022 г. Европейската комисия публикува своето предложение за нов Регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита (SUR). То включва общоевропейски цели за намаляване на употребата и риска от химически пестициди с 50 % до 2030 г., което е в съответствие със стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ и опазването на биоразнообразието.
Новите предложения бяха част от пакет от мерки за намаляване на екологичния отпечатък на хранителната система на ЕС и спомагане за смекчаване на икономическите загуби и загубите на биоразнообразие от изменението на климата.
Регламентът беше подкрепен от хиляди учени и над един милион граждани на ЕС, които гласуваха за по-значително намаляване на пестицидите в Инициативата на европейските граждани „Спасете пчелите и фермерите“ (ECI).
Въпреки това няколко заинтересовани страни се противопоставиха категорично на новите разпоредби, включително лобито на пестицидната индустрия и промишленото земеделие. След седмици на протести на фермери в началото на 2024 г. Комисията в крайна сметка оттегли предложението през февруари, след като то не успя да събере необходимата подкрепа в Европейския парламент.
Въпреки липсата на позиция на парламента, министрите на земеделието от ЕС се опитаха да продължат работата по регламента под ръководството на испанското председателство на Съвета на ЕС. Испанското председателство промени първоначалния текст на Комисията, като дори премахна националните цели за намаляване.
През януари тази година, когато белгийците поеха председателството на Съвета от испанците, те предложиха да запазят части от регламента, особено тези, свързани с продуктите за биоконтрол и алтернативите на химическите пестициди, но с малък успех.
Земеделските производители се фокусират върху целите
Означава ли този неуспех, че фермерите не желаят да постигнат целите си? Краткият отговор е не, тъй като много земеделци са наясно с вредните последици.
Според Ема Браун, директор „Връзки с обществеността“ в CropLife Europe, голямото предизвикателство е премахването на селскостопански инструменти като химически пестициди, които трябва да бъдат заменени. Според нея запазването на сегашния инструментариум рискува да върне производството на храни назад, обратното на това, от което се нуждае Европа. Тук влизат в действие новите селскостопански технологии, които се развиват по-бързо от всякога.
Биопестицидите, например, са нов клас продукти за растителна защита, които използват естествени живи организми, като микроби и насекоми. Други технологии включват нанасяне на нови покрития на семената преди засаждане, което също може да предпази от вредители и болести, отричайки необходимостта от пестициди като цяло.
Освен това новите изследователски проекти включват секвениране на геноми на вредители за идентифициране на специфични за вида целеви протеини и използване на LED лъчи за точно идентифициране на видове насекоми за програми за наблюдение.
Подкрепа и успех
Въпреки потенциала, ще бъде нужно повече от десетилетие, за да могат новите продукти да бъдат сертифицирани и пуснати на пазара.
Според Сам Кук, еколог в Rothamsted Research Center, алтернативните методи за борба с вредителите всъщност не се прилагат и се „забиват“ в изследователски лаборатории.
„Целият този контрол на вредителите на практика е безплатен. Проблемът е, че ние не го използваме правилно за фермерите“, смята Кук.
Според нея регулацията е голяма част от проблема. Компаниите не желаят да инвестират в алтернативи, защото знаят, че регулаторният процес е труден и скъп и приемат, че инвестицията не е оправдана.
„Това означава, че тежестта на риска остава изцяло върху плещите на фермерите. В момента изглежда няма достатъчно възнаграждение за онези земеделци, които се опитват да направят правилното нещо. Това трябва да се промени. Ако ЕС наистина се стреми към целта за 2030 г., трябва да се опитаме да изградим видове алтернативен контрол“, казва Кук.
Според Комисията „ключовото препятствие пред приемането на интегрираното управление на вредителите (IPM) и новите технологии е несигурността, пред която са изправени фермерите по отношение на тяхната ефективност и правилна употреба“.
