Христина Георгиева управлява вътрешните комуникации в Кока-Кола ХБК България, където започва професионалния си път преди 19 години. Първоначално привлечена от конкретна позиция, тя остава заради хората и възможностите за развитие, преминавайки през различни роли с разширяващ се обхват и отговорности. За нея професионалното израстване означава да водиш с личен пример и да допринасяш за култура, в която комуникацията има реална стойност и влияние. Тя е дипломиран лингвист и преводач с бакалавърска степен по „Английска филология“ от СУ „Св. Климент Охридски“, с допълнителна специализация в Roehampton University London и магистърска степен по „Финанси“ от УНСС. Тя разказа пред ESGnews.bg за ролята и управлението на вътрешната комуникация в големите компании, както и за силата да обединяваш отвъд ролите.
Mожете ли да ни споделите как виждате ролята на вътрешните комуникации в голяма компания като Кока-Кола ХБК България? Как успявате да адаптирате комуникацията към различните типове служители – офис, търговски екипи, производство?
Често вътрешната комуникация се възприема като функция, ограничена в рамките на конкретна роля, но за мен тя е много повече – споделена отговорност, в която всеки колега, има своя принос за откритата и ясна връзка в екипите, от които е част, и в същото време – е посланик на културата и ценностите, които ни отличават. В голяма и многообразна организация като Кока-Кола ХБК България работят колеги с различни профили – от производство и търговски екипи до офис функции, дигитални и AI специалисти, както и представители на различни поколения. Истинската стойност на вътрешните комуникации идва тогава, когато успяваме да синхронизираме посланията така, че да ангажират всички еднакво силно – независимо от ролята – около обща цел и ясно разбиране за посоката на компанията. Именно тогава вътрешните комуникации се превръщат в стратегически партньор на бизнеса.
И ако си представим организацията като жив организъм, то вътрешната комуникация е „кръвта“, която достига до всяка част – поддържа процесите живи, изгражда доверие, насочва фокуса там, където е най важно, и устойчиво укрепва културата и ангажираността. В динамичния свят на бързооборотните стоки това означава комуникации, които са също толкова гъвкави – с правилните канали, ангажиращи послания и дълготрайно въздействие, но винаги водени от силата на автентичния разказ, който ни отличава като личности и ни свързва като един екип.
„Моят зелен град“ е една от най-разпознаваемите инициативи на компанията – можете ли да ни разкажете как я преживяват служителите отвътре и как ги мотивирате да се включват?
Тениската на „Моят зелен град“ е нещо повече от брандиран артикул – за екипа ни и всички наши партньори доброволци тя носи усещане за принадлежност и връзка с нашата мисия. Вече 18 години имам привилегията да съм част от тази инициатива, защото вярвам, че когато обединяваме усилия около значими каузи, резултатите не закъсняват, а реалното им въздействие остава дълго. И защото делата значат повече от хиляди думи – от старта си до днес с доброволците на „Моят зелен град“ сме почистили над 1550 декара замърсени площи в близост до водни басейни, събрахме разделно над 11 тона битови отпадъци, засадихме над 3000 дървета и залесихме над 7 декара гори, почистихме повече от 30 км крайбрежни зони и дори превърнахме 10 спирки на градския транспорт в София в места за събиране на пластмаса.
През годините инициативата ни се утвърди като устойчива кампания, която привлича все повече съмишленици – партньори, клиенти, колеги и техните семейства. Заедно залесяваме, почистваме, облагородяваме и вдъхваме нов живот на градските пространства. И когато споделяме обща визия и вярваме в мисията си за устойчиво бъдеще, мотивацията идва естествено. Така успяваме да ангажираме колегите от цялата система на Кока-Кола в страната, която обхваща над 3300 души – не по задължение, а с истинско желание.
Много често чуваме за устойчивите активности на различни компании, насочени към външни аудитории, но по-рядко за вътрешните. Какво се случва „зад кулисите“ и до каква степен служителите са активни участници, а не просто аудитория на тези инициативи?
Външната комуникация действително е по-видима, но тя е отражение на всичко, което се случва вътре – на културата в организацията и на активното участие на колегите във всички процеси. Всеки от нас, чрез своите действия и ежедневни избори, показва навън какво означава устойчивостта на практика. Затова вярвам, че утвърждаването на визията за устойчивост трябва да бъде част от начина, по който живеем всеки ден. И точно зад кулисите се случва магията – в малките, но последователни промени в нагласите и поведенията на всеки човек от екипа ни и в стимула към реални действия с дългосрочен ефект. Колегите разбират колко е важно да бъдем отговорен бизнес и доверен партньор за нашите общности. И от какво значение е да не спираме да предаваме добрите примери напред.
Споменавайки пример, ще споделя един скорошен: преди броени дни надградихме партньорството ни с Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) чрез серия от вътрешни специализирани обучения за реакция при извънредни ситуации. Те дадоха възможност на десетки колеги да придобият реални, жизненоважни знания и умения. Инициативата е естествено продължение на подкрепата, която Фондацията на Кока-Кола ХБК оказа на НАДРБ с дарение от над 100 000 евро в подкрепа на борбата с горските пожари миналата година и вярвам, че показва как устойчивостта „зад кулисите“ се превръща в конкретни действия, с дългосрочна стойност за хората, общностите и обществото.
А най-хубавото е, че всеки от нас има свободата да избере кауза, която му е близка, защото в компанията създаваме редица възможности за участие. Въведохме и нова вътрешна процедура за доброволчество, която стимулира колегите да подкрепят желани от тях каузи, като използват един ден годишно допълнителен отпуск. През годините с ентусиазъм сме участвали в редица обществено значими каузи – от благотворителни спортни турнири и базари, до партньорства с неправителствени организации като фондациите „Сошъл Фючър”, „Конкордия“, „Димитър Бербатов“, „Стилиян Петров“, „БГ Бъди Активен“ и много други. А когато една кауза бъде припозната лично, участието в нея се превръща в ценност, която става част от самите нас.
Как комуникирате теми като разделното събиране на отпадъци и необходимостта от депозитна система у нас вътре в организацията? По-лесно ли е да ангажирате служителите с такива практични теми?
Темата за опаковките е неизменна част от ежедневието ни – както в офиса, така и у дома. Затова е важно регулярно да напомняме за посоката, в която се движим, по разбираем и близък до хората начин. За да обясним груповата ни амбиция за постигане на комплексния ангажимент за нетни нулеви емисии по цялата ни верига на стойността до 2040 г., ние се фокусираме върху практичното „как“ и „защо“ чрез езика на ежедневните навици.
Наскоро по повод на Световния ден на рециклирането и Деня на Земята, реализирахме вътрешна кампания, която ни напомни, че дори най-малките действия могат да доведат до големи резултати. С интерактивно съдържание и забавни предизвикателства продължаваме да насърчаваме колегите да правят по-устойчиви избори, като изхвърлят разделно своите отпадъци, използват разумно ресурсите и им помагат да се преродят отново. Защото всеки заслужава втори шанс, а ние гледаме на използваните опаковки като на ценен за всички ни ресурс.
Именно затова, като част от индустрията за производство на безалкохолни напитки и бутилирани води от години подкрепяме въвеждането на депозитна система в България – с водеща роля на производителите и в партньорство с търговците, с цел да се гарантират нейната ефективност и прозрачност. Опитът в Европа ясно показва ефекта от подобен модел – държавите, които вече са въвели депозитна система за връщане на бутилки и кенове, събират до 90% от всички опаковки на пазара. Надявам се, че скоро и България ще може да се присъедини към тях.
Какви резултати виждате от вътрешните инициативи, свързани с рециклиране? Има ли реална промяна в поведението на хората?
Вътрешните ни кампании, посветени на правилното разделяне на отпадъците дават ясно измерими и видими резултати, особено когато са последователни, комуникирани по завладяващ начин и обвързани с ежедневието на служителите. Най-ценната промяна, която наблюдаваме, е в поведението – устойчивите навици постепенно се пренасят и в личния живот. Колегите споделят идеи, добри примери и вдъхновяват другите. А личният пример е най-силният мотиватор. Виждайки как хората около нас действат отговорно, ние също се стремим да даваме най-доброто от себе си. Затова най-ценният резултат, който можем да си пожелаем, е рециклирането да не се възприема като нещо, за което трябва да мислим, а да бъде нещо напълно естествено – без което не можем.
