Заливът Гьокова в Турция някога е бил екосистема на ръба. Прекомерният риболов, интензивният туризъм, инвазивните видове и покачващите се температури на морето са изчерпали някога процъфтяващите му води и са унищожили начина на живот на местните рибари, предава Евронюз.
През 2010 г. той става първата защитена морска зона (ЗМЗ) в страната и сега е доказателство за силата на опазването на океана. Кристалните му води в момента са дом на близо 73% от видовете риби в Турция. Застрашените средиземноморски тюлени монаси са се завърнали, за да се размножават там. Доходите на местните рибари са се увеличили с 300%, съобщава неправителствената организация „Да възродим нашия океан“.
Не всички от шестте хиляди защитени морски зони в Европа обаче са толкова образцови. Дънните траулери (риболовен кораб за влачене на трал – б.р.) продължават да действат в повече от половината от тях поради пропуски между политиките за опазване на околната среда и рибарството, лобиране и липса на прилагане на защитните мерки на хартия.
Тези риболовни кораби влачат тежки мрежи, снабдени с метални вериги – някои с размерите на 12 Boeing 747 – по морското дъно, като безразборно разрушават морските екосистеми.
Финансираният от данъкоплатците дънен риболов струва милиарди
Подкрепяни от 1,17 милиарда евро субсидии от данъкоплатците, дънните траулери под европейски флаг отделят средно 112,4 милиона тона CO2 в атмосферата всяка година, като изразходват гориво и нарушават седиментите, задържащи въглерод, на морското дъно.
Всичко това струва на европейското общество до 16 милиарда евро годишно – най-вече под формата на климатични въздействия, от покачване на морското равнище до човешкото здраве и намалена производителност на труда, се казва в ново проучване на National Geographic Pristine Seas. Това означава, че нетните разходи за дънното тралиране за обществото са 90 пъти по-големи от 180-те милиона евро годишни печалби, генерирани от самата индустрия.
Това също така създава планини от хранителни отпадъци – до 75% от морския живот, уловен в тези мрежи, се изхвърля, което се оценява на 220 милиона евро годишно.
И въпреки всички тези разходи, дънните траулери генерират само 2% от животинския протеин, консумиран в цяла Европа, като същевременно осигуряват пряка заетост на по-малко от 20 000 души. За контраст дребномащабният риболов генерира приблизително три пъти повече работни места.
Икономическата нестабилност на индустрията беше разкрита наскоро, когато поне половината от нидерландския флот за дънен риболов остана в пристанището поради нарастващите цени на дизела на фона на войната в Иран – сурово напомняне за това колко зависима е практиката от изкопаемите горива.
„Нашето проучване показва ясно, че дънното тралиране в европейски води не е просто екологично бедствие, а икономически провал“, казва професор Енрик Сала, резидентен изследовател на National Geographic и един от авторите на изследването.
Как заливът Гьокова е премахнал дънния риболов?
Когато Гьокова стана защитена морска зона през 2010 г., бяха създадени зони, забранени за риболов, и почти половината от залива беше затворен за дънно тралиране.
Прилагането на тези правила зависи до голяма степен от участието на общността. Морски рейнджъри, много от които са местни рибари, патрулират ежедневно 100-километровия му участък.
Заливът вече не е преследван от инвазивни видове, а пясъчните акули и средиземноморските тюлени-монаси – и двата са застрашени видове – са се завърнали, за да се размножават там. През 2017 г. Гьокова беше призната за една от 16-те най-добри морски защитени зони в света на Конференцията на ООН за океаните в Ню Йорк.
Оттогава Турция разшири своите защитени морски територии и зони, в които е забранен риболовът, надграждайки успеха на залива Гьокова.
Какво може да научи Европа?
В цяла Европа обаче повечето защитени морски зони нямат силна защита срещу дънен риболов. В Белгия, България, Франция, Германия, Нидерландия, Румъния и Испания над една четвърт от цялото време, прекарано в дънно тралене, се извършва в тези защитени зони.
Предложенията за ограничаване на дънния риболов в някои защитени морски зони в Обединеното кралство напредват бавно, като „Грийнпийс“ отбелязва „огромна разлика между политическите обещания и реалността“. Между 2020 и 2024 г. в защитените морски зони на страната са уловени 1,3 милиона тона риба, 250 000 тона от които с дънно теглени уреди.
Съгласно своя План за действие в областта на морското дело за защита на биоразнообразието, Европейската комисия планира постепенно да премахне дънното тралене в защитените морски зони в целия ЕС до 2030 г. През 2024 г. Гърция стана първата европейска държава, която се ангажира да забрани дънното тралене във всички свои защитени морски зони. Швеция последва скоро след това.
Въпреки това много от европейските защитени морски територии са само минимално защитени, се посочва в доклада на National Geographic.
Премахването на дънното тралене от защитени морски територии – особено тези с богати на въглерод седименти – би могло да доведе до незабавно намаляване на емисиите и да помогне за възстановяване на екосистемите, се посочва още в доклада. От своя страна това би повишило производителността на близките риболовни стопанства.
Сезонни забрани, ограничения на лицензи, квоти или ограничения на пътуванията биха могли да се използват за намаляване на траленето в защитените зони.
Докладът обаче предупреждава, че ще е необходимо внимателно управление, за да се предотврати простото изместване на дънния риболов в други райони.
„Въпреки че в крайна сметка трябва да намалим дънното тралене във водите на Европа, за да отключим обществените ползи, забраната му в защитените зони е критична първа стъпка – победа за климата, океана и дори самата риболовна индустрия“, казва Сала.
