Срещите на върха на ООН за климата COP разочароват мнозина активисти в последните си издания. Въпреки че правителствата признават необходимостта от постепенно премахване на изкопаемите горива, конференциите завършваха с малко конкретни планове, оставяйки страните и регионите да се справят с икономическите предизвикателства до голяма степен сами, предава Евронюз.
Сега Нидерландия и Колумбия събраха световни лидери в Санта Марта и ги ангажираха в дискусии, които не се управляват от процеса на ООН.
„В момента в ООН няма да постигнем голям напредък по нищо, защото сме под управлението на консенсуса“, казва Жан Льомир, пратеник на Квебек по въпросите на климата, визирайки системата, при която всички страни трябва да се споразумеят, преди да бъдат приети решения.
Първата международна конференция за справедлив преход от изкопаеми горива, която се провежда в Колумбия тази седмица, се надява да успее там, където COP се провали, като ускори прехода от изкопаеми горива към по-чиста енергия.
Защо Доналд Тръмп не беше поканен на климатичната конференция в Санта Марта?
Въпреки че 60 държави присъстваха, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп не беше поканена да участва на конференцията в Санта Марта. Организаторите заявиха, че списъкът с поканени е фокусиран върху „коалиция от действащи“ – правителства, които се стремят да ускорят прехода от изкопаеми горива.
От встъпването си в длъжност Тръмп многократно нарича изменението на климата „най-голямата измама“ и премахва всички споменавания за изменението на климата от федералните уебсайтове.
Той оттегли САЩ от Парижкото споразумение, разруши Агенцията за опазване на околната среда, номинира вътрешни лица от индустрията за изкопаеми горива за позиции, отговарящи за развитието на енергетиката и земеползването, разшири сондажите за нефт и газ, както и предприе стотици други действия, които излагат здравето на американците на риск от проблеми, свързани с климата, като замърсяването на въздуха.
Агенция AFP попита водещата на конференцията Ирен Велес Торес, министър на околната среда на Колумбия, дали отсъствието на най-големите производители на изкопаеми горива в света подкопава доверието в събитието.
„Когато най-големите емитенти са присъствали на преговорите на COP, те са били тези, които са настоявали за вето, за да предотвратят всякакво обсъждане на необходимостта от преход отвъд изкопаемите горива. Днес си струва да се съсредоточим върху повече от 50-те държави, които са тук, представляващи почти 50% от световното население, включително страните потребители, страните производителки и уязвимите страни от Глобалния Юг и Север. В този смисъл ние сме нова сила днес“, заяви Велес Торес.
Щатите се противопоставят на антиклиматичната позиция на Тръмп
Въпреки че администрацията на Тръмп не присъства на конференцията, щатите в САЩ се гордеят с напредъка, който постигат на поднационално ниво. Калифорния използва въглеродни пазари – системи, които изискват от компаниите да плащат за или да ограничават емисиите си, както и стандарти за нисковъглеродни горива, за да генерира инвестиции и да насочва прехода към чиста енергия.
„Оставаме непоколебими в ангажимента си за въглеродна неутралност до 2045 г.“, казва Сара Изант, заместник-секретар по климатичната политика в Калифорнийската агенция за опазване на околната среда, която наблюдава екологичните и климатичните политики на щата, добавяйки, че промяната носи и ползи за общественото здраве и икономиката.
Според нея Калифорния остава стабилен и надежден партньор по отношение на действията в областта на климата и посочи коалиции от щати в САЩ, които продължават да се стремят към намаляване на емисиите. Тя призна, че преходът е донесъл предизвикателства, включително прекъсвания в доставките на гориво, тъй като рафинериите се затварят. Изант потвърди и наличието на необходимост от допълване с внос в краткосрочен план.
В Канада Квебек предприе по-директен подход, като прие закон за пълно спиране на проучването и производството на нови изкопаеми горива.
„Решихме с консенсус да кажем „не“ на изкопаемите горива в Квебек“, казва Льомир.
Но Льомир предупреди, че глобалните усилия за координиране на прехода остават бавни.
„Има много пари за война. Но има един общ враг – изменението на климата, а за това не намираме тези средства“, добавя той.
Финансовата система е в полза на изкопаемите горива
Въпреки че възобновяемата енергия, като слънчева и вятърна, често е по-евтина за производство от изкопаемите горива, експертите казват, че цената на прехода се определя от други фактори.
Правителствата трябва да инвестират сериозно в инфраструктура, включително електропреносни мрежи и съхранение, като същевременно заменят съществуващите нефтени и газови системи, които все още са в основата на много икономики. В развиващите се страни високите разходи по заеми и ограниченият достъп до финансиране също могат да направят проектите за чиста енергия значително по-скъпи за изграждане, дори ако те са по-евтини за експлоатация с течение на времето.
Експертите казват, че проблемът се корени в начина, по който е структурирана световната финансова система.
„Много държави и регионални правителства не са против да се откажат от изкопаемите горива, но са ограничени от дълга, ограниченото фискално пространство и високата цена на финансирането на проекти за по-чиста енергия“, посочва Амийера Савас, ръководител на изследванията и политиката в Инициативата за договор за неразпространение на изкопаеми горива.
В много развиващи се региони разходите по заеми за възобновяема енергия могат да бъдат няколко пъти по-високи, отколкото в по-богатите икономики – средно около 15% в части от Африка в сравнение с приблизително 2% в Европа и Северна Америка – което прави по-евтино в краткосрочен план да продължат да инвестират в петрол и газ.
Тази динамика може да създаде това, което изследователите описват като „капан на дълга и изкопаемите горива“, при който държавите разчитат на приходите от петрол и газ, за да обслужват задълженията си и да поддържат достъп до енергия, оставяйки им малко място за инвестиции в алтернативи.
