Съединените щати официално се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата за втори път, затвърждавайки отношението на президента Доналд Тръмп с основната световна платформа за справяне с глобалното затопляне, предава Гардиън.
Този ход оставя САЩ като единствената страна, която се е оттеглила от пакта, поставяйки ги редом с Иран, Либия и Йемен като единствените държава, които не са част от споразумението. Въпреки че решението няма да спре глобалните усилия за климата, експерти посочват, че може значително да ги усложни.
Обявено за първи път в първия ден от завръщането на Тръмп като президент миналия януари, оттеглянето на САЩ идва в момент, когато Вашингтон предприе мащабна атака срещу вътрешната политика в областта на климата. Този месец администрацията на Белия дом обяви и че ще напусне Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC), по силата на която беше приет Парижкият договор. Взети заедно, тези действия представляват пълно оттегляне от управлението на климата.
„Все едно ни казват: „Не ни интересува какво искате от нас, ние ще бъдем лошите и не можете да ни оспорвате, защото точно това казахме, че трябва да очаквате от нас“, заяви Басав Сен, директор на проекта за климатична справедливост в прогресивния мозъчен тръст Институт за политически изследвания.
Глобалните усилия продължават
Оттеглянето на САЩ от действията по отношение на климата не е спряло глобалните усилия за намаляване на емисиите. Инвестициите в нисковъглеродна енергия далеч надхвърлят разходите за изкопаеми горива. Възобновяемите енергийни източници са представлявали над 90% от новите мощности за производство на електроенергия миналата година и в голяма част от света сега са най-евтиният източник на нова електроенергия.
Китай все повече оформя зеления преход. Въпреки че остава най-големият потребител на въглища в света, емисиите му изглежда са достигнали своя връх миналата година. Този месец китайският производител на електрически превозни средства BYD изпревари Tesla по продажби на електрически превозни средства, докато китайските фирми вече произвеждат повече от 80% от слънчевите панели в света и около 70% от вятърните турбини, което им дава доминиращ контрол върху веригите за доставки на чиста енергия.
Но политиките на Тръмп рискуват да изтласкат САЩ в периферията на глобалните усилия за климата – и да забавят инерцията другаде, опасяват се експерти.
„Да, реалната икономика се движи в посока на възобновяеми енергийни източници, чиста енергия и т.н., но все още има роля за глобалния режим по отношение на изпращането на политически сигнали и подтикването на реалната икономика. Сега тази амбиция ще изостане“, казва Сю Биниаз, бивш заместник-пратеник по въпросите на климата при Джо Байдън.
През септември например Китай се ангажира да намали производството на парникови газове със 7% – 10% в рамките на едно десетилетие. Експертите широко критикуваха обещанието като недостатъчно.
„Абдикацията на САЩ по отношение на климата дава на защитниците на изкопаемите горива в Китай повече глас, за да забавят енергийния преход. Един президент, подкрепящ климата, в Белия дом би тласнал Китай да бъде по-амбициозен“, смята Джереми Уолъс, професор по китайски изследвания в университета Джонс Хопкинс.
И други страни се готвят да последват САЩ
Други страни може също да използват липсата на климатични амбиции на САЩ, за да оправдаят своите собствени.
„Мисля, че други държави гледат на факта, че САЩ се оттеглят от международния климатичен режим и използват това като причина да правят по-малко“, добавя Биниаз.
Миналата седмица стана ясно, че и външното министерство на Израел обсъжда евентуалното оттегляне на страната от Парижкото споразумение.
И все пак оттеглянето на САЩ също подтиква някои страни да предприемат по-смели действия в областта на климата. На миналогодишните преговори на COP30 в Бразилия, Колумбия и Нидерландия обявиха планове да бъдат домакини на първите по рода си международни преговори, фокусирани върху постепенното премахване на изкопаемите горива, заедно с тихоокеанските островни държави.
„Трябва да вярвам, че реакционната позиция на САЩ е действала като допълнителен тласък за тези страни да се активизират. Въпреки това, всяко увеличение на емисиите, предизвикано от разширяването на изкопаемите горива на Тръмп, ще се усети в световен мащаб, което ще направи целите от Парижкото споразумение по-трудни за постигане дори за най-амбициозните страни. Ако вътрешният пазар в САЩ продължи да бъде доминиран от изкопаеми горива чрез указите на авторитарно правителство, това ще продължи да оказва влияние върху останалата част от света“, казва Сен.
С напускането на Парижкото споразумение, САЩ, които са най-богатата страна в света, също се оттеглят от глобалните усилия за подпомагане на по-бедните нации да се откажат от изкопаемите горива, като по този начин отдалечават целите за финансиране на климата от постижимостта.
„Ще бъде много по-трудно за страните с ниски доходи, които са много зависими от производството и износа на изкопаеми горива, да могат да направят своя преход, като САЩ казват, че няма да финансират нищо от това“, посочва Сен.
Оттеглянето също така засилва възприятията за САЩ като ненадежден партньор в глобалната политика.
