Европейският парламент гласува за бюджет на ЕС, надвишаващ 2 трилиона евро за следващия седемгодишен цикъл. Германия и нейните пестеливи съюзници ще се борят усилено, за да не се случи това. Преговорите за следващия бюджет на ЕС се разгорещяват, като евродепутатите и националните правителства се борят за размера на средствата и как да ги изразходват, пише Политико.
Във вторник огромното мнозинство от законодателите на ЕС гласуваха за увеличаване на общия размер на бюджета с 200 милиарда евро; заделяне на повече средства за специфични програми на ЕС; и за налагане на нови данъци в целия ЕС срещу технологични гиганти като Amazon и Google. Германия и нейните съюзници отговориха на тези три идеи с познати отговори – не, не и не.
Парламентът иска да увеличи размера на предложението на Комисията за периода 2028-2034 г., което предвижда 1,8 трилиона евро да бъдат изразходвани в области като субсидии за земеделски производители, индустриално развитие и международни схеми за помощ. Освен това, планът на Комисията заделя около 165 милиарда евро за изплащане на общия дълг, емитиран за финансиране на пакета за възстановяване на ЕС след Covid – мярка, която увеличава общия бюджет до 1,984 трилиона евро.
Като призовава за изразходване на повече средства, планът на Парламента отвежда бюджета над границата от 2 трилиона евро, без да се изплащат дълговете.
Обичайно е националните столици да отхвърлят исканията на Парламента за допълнителни средства – в края на краищата по-голямата част от бюджета се финансира от правителствата на ЕС, които имат предимство в преговорите.
Различното този път е скорошният опит на Парламента да играе твърдо и да протака процедурата – за голямо огорчение на националните лидери.
„В други случаи се приема, че след като Съветът приеме позицията си, едно телефонно обаждане е достатъчно, за да се уредят нещата в Парламента. Всеки, който мисли, че това е така и сега, не познава много добре този Парламент“, заяви Ираче Гарсия, лидер на социалистите и демократите, втората по големина група в Парламента.
„Никога не подценявайте Парламента“, предупреди неговият председател Роберта Мецола на пресконференция след гласуването, настоявайки, че законодателите няма просто да „одобрят“ бюджета, предложен от столиците.
Проевропейските партии в Парламента – консервативната Европейска народна партия (ЕНП), Социалистите и демократите, центристката група Renew и Зелените –подкрепиха призива за повече пари за ЕС, за да се преодолеят предизвикателства като отбраната и конкурентоспособността.
„Вярваме, че не можем да направим повече с по-малко; това е мит. Очевидно мнозинството от членовете могат да гласуват в подкрепа само ако нашите искания бъдат включени в бюджета в задоволителна степен“, заяви Зигфрид Мурешан, преговарящ по бюджета от ЕНП.
Но тези призиви не бяха чути във фискално консервативни страни като Германия и Нидерландия, които настояват за по-малък бюджет.
„Тъжно е да се види, че Европейският парламент иска да се справи с геополитическите и геоикономическите предизвикателства на XXI век с бюджетни приоритети, дълбоко вкоренени в миналия век“, каза дипломат от ЕС, пожелал анонимност.
Дни преди гласуването в Парламента, германският канцлер Фридрих Мерц – чиято страна допринася с една четвърт от общия бюджет на ЕС – отхвърли предложението на Комисията от юли като твърде голямо.
„В момент, когато почти всички държави членки предприемат най-строгите усилия за фискална консолидация у дома, масивното увеличение на бюджета на ЕС, както е предложено от Комисията, не се вписва в картината“, каза Мерц след срещата на върха на лидерите в Кипър миналата седмица.
Данъчна главоблъсканица
Парламентът формално няма голяма дума относно размера на бюджета, което е прерогатив на лидерите на ЕС. Теоретично, евродепутатите могат или да отхвърлят, или да потвърдят окончателното споразумение на лидерите с подсилено мнозинство – но в миналото те никога не са правили това.
Макар че желанието на Парламента за 10% допълване на общия бюджет вероятно никога няма да види бял свят, няколко от неговите искания вероятно ще бъдат изпълнени от правителствата. Позицията на евродепутатите е широко подкрепена от страни като Полша, Испания и Италия, които са за голям бюджет със значителни плащания за традиционни бенефициенти, като фермери и по-бедни региони.
Също така националните лидери възложиха на Комисията да проучи предложените от Парламента нови данъци – известни на брюкселски жаргон като „собствени ресурси“ – по време на срещата на върха в Кипър.
Европейските депутати подкрепиха нови данъци в целия ЕС върху онлайн хазарта, технологичните гиганти и крипто фирмите. Те твърдят, че новите такси ще позволят разширяване на бюджета, без да се изискват допълнителни вноски от националните правителства.
През юли Комисията предложи пет нови данъка – върху тютюневите изделия, нерециклираните електрически отпадъци, вноса на въглерод, въглеродните емисии и корпоративните печалби – за да се наберат допълнителни 65 милиарда евро годишно. Но повечето от тези идеи не успяха да съберат достатъчна подкрепа сред правителствата.
В друго важно развитие, лидерите в Кипър поискаха от Комисията да проучи възможността за отлагане на около 165 милиарда евро погасяване на общ дълг, който беше издаден за финансиране на пакета за възстановяване на ЕС след Covid.
Идеята за отлагане на плащанията – на която се противопоставя Германия, но която е подкрепена от Франция и Испания – би била приветствана от много членове на Европейския парламент, тъй като това би освободило повече разходи за ЕС.
