Гена Събева е бизнес дама, предприемач и ментор с над 30 години професионален опит. Завършва магистърска степен по “Интериорен дизайн” в Нов български университет. Управляващ партньор е в семейната компания за управление на проекти в строителството „Събеви Груп“ и развива собствена франчайз марка „ВИТ – Борсата за матраци“. Тя е инициатор и основен двигател на иновативния за България проект за рециклиране на матраци „Рематрак“. Разговаряхме с нея за възможностите за рециклиране на матраци в България, добрите примери в Европа и предизвикателствата пред мебелната индустрия.
Рециклирането на матраци е едно от най-големите предизвикателства в мебелната индустрия. Защо е толкова трудно да се намери устойчив начин за рециклиране на матраци?
Не бих казала, че е трудно. По-скоро сега му е дошло времето. Матракът е едрогабаритен отпадък, чиято най-съществена част е полиуретанът. Към момента все още няма политика за разделно събиране и насочване по направления на едрогабаритните отпадъци – мебели, матраци, строителни отпадъци и т.н., така че те да не попадат на депата, а директно от домакинствата да отиват в специализираните цехове за рециклиране. Работи се в тази посока и в най-скоро време това ще се случи. Трябва да се замислим, трябва общините да се задействат. За нас е най-важно да намерим правилния път на матрака от момента на неговото производство до площадката в село Петърч, където механично го рециклираме.
Коя част от матрака може да се използва повторно?
В последните 10 – 20 години матраците се състоят основно от текстил, метал, дърво и полиуретан. За метала и дървото пътят е ясен, за тях вече има намерени решения. За текстила има частични решения. Вече има фирми, които превръщат текстила във вторични продукти. И остава полиуретанът, познат на хората като дунапрен, който е най-голямото предизвикателство. Дунапрените са различни – някои се рециклират, други – не. На този етап ние работим за механичното му рециклиране, смилане и превръщането му в изолация за строителството – така наречения репрен. Този репрен ще може да се използва за настилки под мокети и килими, за топлоизолация и шумоизолация на сгради, а защо не и за производство на матрачета за домашни любимци. Това е нашата идея – да създадем и реализираме новия продукт репрен за широка употреба.
Какъв е пътят на старите матраци?
Пътят на матракът досега е: производител – склад – търговец – клиент – до кофите в кварталите – на сметището заедно с всякакви други едрогабаритни отпадъци.
Нашата цел съвпада с тази на Европа – матраците да се разделят от останалите едрогабаритни отпадъци. Но за да се рециклират, трябва да са сухи, тоест да не престояват до кофите и на сметищата. Ние търсим най-краткия път на матрака от леглото до площадката в Петърч. Затова отправяме едно предизвикателство към общините. Възнамеряваме да обявим състезание за най-много предоставени ни от тях матраци и на първите с най-много събрани и доставени матраци, да върнем рециклирани матраци за нуждите на общинските социални заведения – почистени, дезинфекцирани, обработени, готови за втори живот.
Тоест идеята е от линейна структура да преминем към кръгова, защото ние насърчаваме и производството, но в един момент можем да се задушим от твърде много продукти. Целта е да опитваме да не произвеждаме анонимни продукти, а наистина да се произвеждат не повече, отколкото са необходими. Далеч съм от мисълта да караме хората цял живот да ползват своите матраци, защото това не е хигиенично и може да отключи алергии и други заболявания. Матраците се сменят на 7-10 години. Целта е да преминем към истинска кръгова икономика и когато купиш и използваш матрак, след това да го върнеш през Рематрак.
Разкажете ни за Вашия демонстрационен проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци. Какво представлява той и каква е неговата цел?
„Демонстрационен проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на употребявани матраци“ се цели именно към това едрогабаритните битови отпадъци, в частност матраците, да бъдат намалени до минимум чрез повторното им използване след обработка и чрез рециклиране на съставните материали, които го позволяват. Създадохме център за подготовка за повторна употреба или рециклиране на матраци и генериране на вторичен продукт в село Петърч, Костинброд, което ще допринесе значително за опазването на околната среда.
Проектът Рематрак е една първа стъпка за последващо решение, генерално решение на това матраците да имат ясен път и цикъл в България. Това е ново не само за България и за Балканите, но изобщо за Европа. Твърде малко са местата с площадки за рециклиране на матраци, така че ние сме иновативни с нашия проект, който цели да събира матраци от населението и да им даде втори живот – за една малка част това е преглед, почистване, дезинфекциране и подготовка за вторична употреба, за друга – по-голямата част от старите матраци – разделянето им на съставните им части, като всяка от тях поема по своето направление за рециклиране и създаването на вторични продукти.
Освен това целим да мултиплицираме Рематрак – тоест такива площадки да се създадат и на други места в Българя и бихме могли да обучим Общини, които имат депа за едрогабаритни отпадъци да правят това, което ние правим на нашата площадка в Петърч. А също така на по-късен етап целта ни е и създаването на химичен завод, в който да превръщаме полиуретанът в полиол – химикал за производство на полиуретан.
Може ли да ни посочите добри примери от други държави, които успешно рециклират матраци?
Във Франция всеки един мебелен магазин е задължен да вземе стария матрак на своя клиент при покупка на нов, да плати и да го предаде на рециклатора. На никой не му хрумва да прави някакви други неща. Това също бихме могли да го направим тук.
В Холандия, в различни части в населените места, имат добре затворени контейнери (защото целта на събирането на матраци за рециклиране е те да бъдат чисти), като до всеки контейнер стои човек, който ги приема, защото и там има проблем с това, че хората изхвърлят всичко в специализирани за един отпадък контейнери. Контейнерите, които са само за матраци, са разположени от фирмата за рециклиране на места, след предварително договаряне с общините или търговските обекти.
Холандската компания за механично рециклиране на матраци работи от десет години. Има изключително модерна база с най-нови технологии и рециклира 1,5 млн. матраци годишно. До година се очаква Холандия да въведе продуктова такса.
Северните народи са изключително еко ориентирани и са готови да платят за рециклиране и много се гордеят с това. За тях е много важно да ги възприемат като такава нация и затова да си занесат матрака за рециклиране и да платят 10 евро за тях не е абсолютно никакъв проблем.
Фирмите за рециклиране на матраци работят все повече върху това да се произвеждат нови матраци, които да са сто процента рециклируеми. Към момента в България въобще не се говори за такова нещо.
Кога според Вас в България може да се случи това и какви са предизвикателствата, пред които се изправя бизнесът у нас? Как могат да се разрешат те?
То вече се случва. Чрез Биоком, чрез проекта Рематрак то вече се случва, ние вече имаме цикъл. И бихме искали подкрепата на Общините, защото нашата площадка ще работи В2В – тоест целта е не ние да събираме от врата на врата матраците, а да си партнираме с Общини, хотели и мебелни магазини, които да събират и да предават на Петърч старите матраци. Имаме различни варианти, които можем да им предложим – със заплащане, без заплащане. Така или иначе да се депонират матраците струва определена сума на тон, ние сме съгласни срещу тази сума да ги приемаме в Петърч и да поемем цикъла.
За да се случи, ни трябва основно добро желание и някои законови промени, които да ни дадат възможност да го превърнем в бизнес, защото, ако не го превърнем в бизнес, то не би било могло да бъде устойчиво по абсолютно никакъв начин.
Прочетете още:
