Слънчевата енергия е един от най-бързо растящите енергийни източници в света и все повече хора се стремят да инвестират в тях, както и да оборудват домовете или сградите си с тях. Също така, към момента представлява най-евтиния източник на енергия в Европа. Според проучване по проекта „Соларни градове“ (Solar Cities), тази инвестиция вече е малко по-достъпна и в България.
Проучването показва соларния потенциал на София и Бургас с покривни фотоволтаици, правейки анализ на покривни пространства и възможностите им за производство на енергия от ВЕИ. Проектът има за цел да подкрепи зеления преход на енергетиката в България за домакинствата.
Потенциалната енергия на кварталите
По-рано през юни „Соларни градове“ публикува карти на двата града, показващи всички покриви (блокове, детски градини, училища, супермаркети и т.н.) в определени квартали. За София това са Люлин, Връбница и части от Надежда. В Бургас обхватът е по-широк и включва около 50% от всички сгради в града.
Картата също показва колко е подходящо да се инсталират фотоволтаици на всеки един покрив и колко енергия се очаква да произвеждат. Всеки може да види изготвен финансов анализ индивидуално за своя блок, ако е влязъл в рамките на проучването в София и Бургас.
Колко „струва“ соларен покрив на един блок?
Според проучването на „Соларни градове“, в северната част на София соларните инсталации са по-производителни. Това е заради сянката, която хвърля Витоша. Ако например вземем произволен блок от проучването в ж.к. “Люлин 9”, на ул. “Николай Масалитинов“, данните показват, че в рамките на една година фотоволтаичната инсталация би произвела 61 MWh енергия. В пиковите месеци между май и август, очакваното производство е между 7.7 и 8.2 мегават-часа на месец. В зимните месеци, между ноември и февруари, най-ниските нива варират около 2 мегават-часа на месец.
Площта на системата би заемала 208 квадратни метра, без да покрива плътно целия покрив и би използвала 96 индивидуални модула и един инвертор. Такава инсталация ще покрие 37.2% от консумацията на електроенергия на блока и ще спести 26 тона въглеродни емисии годишно.
Общият инвестиционен разход е изчислен на 64 800 лв. като прогнозата е той да се изплати в рамките на 4.8 години, при цена от 0,0642 лв. на киловат от фотоволтаиците – над два пъти по-малко от цената на киловат за битови потребители на ЕРП.
Варианти за бизнеса
Близо до този блок в ж.к. “Люлин” се намира голям супермаркет, на Бул. Царица Йоана №72. За него няма изготвен финансов проект, тъй като обектът е частен, а „Соларни градове“ има идеални цели да подпомогне домакинствата. Въпреки това, според изчисленията, направени за площта на покрива, потенциално той може да произвежда над 10 пъти повече енергия (790 MWh), която да захранва не само нуждите на магазина, но и голяма част от жилищните сгради в района с нулево-въглеродна енергия.
Потенциални рискове
Едно от основните предизвикателства на зеления преход в България е липсата на преносна мрежа. В страната ни има проекти за 40 гигавата фотоволтаици, но разполагаме само с 10 гигавата преносими мощности по мрежата. На практика, това би означавало, че при включване на големи мощности ВЕИ с нестабилно производство, Българската енергийна мрежа няма да може да се справи с претоварването или ниското напрежение.
За малки производители, като блокове например, това би могло да значи, че при рязко увеличаване на дела на ВЕИ в енергийния микс на страната, енергийните преносители биха изключили ВЕИ от енергийната мрежа. А това ще затвори една от най-съблазнителните перспективи за бързото прилагане на зеления преход – възможността всеки да стане малък производител и да изкарва дивиденти от това, че продава неизползвана енергия.
Още по темата тук:
Асен Христов: Зеленият преход в България се характеризира с тотална анархия
