ЕС има за цел да бъде неутрален по отношение на климата до 2050 г. и да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове. Тази цел е в основата на Европейската зелена сделка и е в съответствие с ангажимента на ЕС за глобални действия в областта на климата съгласно Парижкото споразумение. Преходът към климатично неутрално общество е едновременно неотложно предизвикателство и възможност за изграждане на по-добро бъдеще за всички, пише Линус Фробьозе на сайта на Euractiv.
Линус Фробьозе е главен технологичен директор и управляващ директор в Skeleton Technologies.
Независимо от това, докато е в челните редици на глобалните климатични амбиции и цели, Европа е и един от най-големите вносители на критични суровини. В съчетание с безпрецедентните нива на електрификация по света, това създава нови и решаващи предизвикателства като недостиг на критични суровини.
Към днешна дата фокусът на ЕС е върху сигурността на доставките и постигането ѝ чрез ускорено издаване на разрешителни и изграждане на партньорства с богати на минерали държави.
Въпреки че това са важни стъпки, ЕС не бива да пропуска още един лост – иновациите. Всъщност липсата на собствени минерални запаси означава, че всяка стратегия, която не успее да подкрепи напълно развитието на иновативни материали за заместване на суровините, ще се провали.
Европа трябва да гледа на това като на стратегическа възможност. За да бъдат успешни усилията за декарбонизация, Европа трябва да се преориентира като център за и да превърне зависимостите в актив.
Първата слабост на Европа – уязвимост поради липса на минерални ресурси
Бързото нарастване на технологиите, които са от съществено значение за електрификацията, е свързано с редица рискове, които могат да забавят внедряването на ключови чисти технологии или да увеличат зависимостите на Европа.
Глобалното търсене на критични суровини, които захранват чисти технологии като вятърни турбини (неодим), батерии за електрически превозни средства (литий, никел), слънчеви панели (галий) и електролизатори (иридий), процъфтява и ЕС изготвя планове за осигуряване на достъп до такива материали.
Инвазията на Русия в Украйна и експортните ограничения на Китай върху германий, галий и графит отвориха очите на европейските лидери за факта, че при сегашната политическа траектория на Европа глобалната надпревара за чисти технологии увеличава стратегическата зависимост на Европа от критични суровини.
Европа има сравнително ниски нива на резерви. Освен това мощностите за рафиниране на стратегически суровини като литий в момента не са в Европа. Всъщност Китай преработва над 60% литий и кобалт и около 90% редкоземни елементи.
В Закона за критичните суровини държавите-членки и институциите на ЕС се съгласиха, че Европейският съюз трябва да добива 10%, рециклира 15% и преработва 40% от годишните си нужди до 2030 г. за 16 стратегически суровини. Постигането на тези цели няма да е достатъчно за осигуряване на стратегически доставки. Европа трябва да стимулира и ускорява иновациите в областта на материалите.
Втората слабост на Европа – недостиг на финансиране в материалните иновации
В момента Европа изостава във финансирането и мащабирането на авангардни CRM технологии. През 2022 г. CRM стартиращи фирми в световен мащаб събраха 1,6 милиарда долара, безпрецедентно количество собствен капитал.
От тези средства 1,05 милиарда долара са събрани само в Северна Америка. Докато в Европа има изобилие от идеи и иновации, иноваторите там се борят да мащабират своите технологии. Базираните в САЩ предприемачи са събрали 45% от глобалните рискови инвестиции в критични минерали между 2018 г. и 2022 г., според анализ на IEA, базиран на данни на Cleantech Group.
Администрацията на САЩ има за цел да разшири това предимство. Инфраструктурният закон (BIL) и Законът за намаляване на инфлацията разпределиха общо повече от 8,5 милиарда долара за CRM проекти и 600 милиона долара за CRM рециклиране, иновации, ефективност на материалите и програми за заместители.
От своя страна ЕС не отговори със сравними стимули, като в Закона за критичните суровини просто липсват нови финансови ресурси. Освен това, в рязък контраст със САЩ, средствата са насочени към ранните етапи на развитие, а не към мащабиране.
Пътят напред – иновативен подход
Пътят напред за Европейския съюз трябва да се основава на два стълба: рециклиране и заместване. Добрата новина е, че нашият континент вече разполага с най-иновативните стартиращи компании в тази сфера.
Иновациите са от решаващо значение за повишаване на нивата на рециклиране и превръщането на рециклирането в по-устойчиво и банково изгодно. Според МАЕ световното ниво на рециклиране на никел, мед и алуминий е около 40%, но теоретично може да достигне над 90%. Рециклирането няма да премахне необходимостта от допълнително предлагане на първичен CRM, но може да намали търсенето.
Заместването е другият ключ към намаляване на търсенето. ЕС трябва да насърчава инвестициите в заместители на материали, за да се намали интензивността на минералите.
Въпреки че стратегията на Европа за критичните суровини в момента се фокусира върху осигуряването на партньорства с богати на минерали страни, от решаващо значение е да се сменят приоритетите и вместо това фокусът да се съсредоточи върху материалните иновации.
Като европейци трябва да започнем нова ера на иновации в материалите, ефективност и възстановяване. Ето как нашият континент ще изгради своето конкурентно и сравнително предимство и ще ускори прехода си към въглеродна неутралност, без да зависи от другите.
Прочетете още:
