Терминът ESG, водещ своето начало от бизнес устойчивостта, навлиза все повече в корпоративния свят през последното десетилетие. ESG предоставя рамка на корпоративната устойчивост и критерии, по които да бъде дефинирана и възможност да бъде измерена.
Устойчивото потребление означава използване на необходимите ресурси по начин, който ще позволи на системите да продължат своето нормално функциониране безкрайно. Поради липса на конкретика и ясни показатели, тази дефиниция може да доведе до по-свободни интерпретации, т.е. до грийнуошинг.
Трите стълба на ESG
Трите стълба на ESG – грижа за околна среда, грижа за хората и обществото и устойчиво прозрачно управление – предоставят ясна структура на иначе всеобхватния и неясен термин устойчивост.
ESG оценката на една компания дава ясна представа за въздействието от дейността ѝ, тъй като носи информация за:
- прозрачността на политиките ѝ (данъци, управление на риска, анти-корупция, лобизъм, състав на борда и т.н.);
- отговорността ѝ към служители и клиенти (стандарти за работа, човешки права, социално разнообразие, здравословни рискове, защита на данните и поверителност и други);
- въздействието ѝ върху околната среда (биоразнообразие, замърсяване, ресурси, енергийна ефективност, климатични промени и т.н.);
- веригата ѝ на доставки.
През 2004 г. Кофи Анан, секретар на ООН по това време, поиска от големите финансови институции да си партнират с ООН и Международната финансова корпорация (IFC). Целта на партньорството е идентифициране на начините, по които да се интегрират екологичните, социалните и управленските проблеми в капиталовите пазари.
Кога се ражда ESG?
В резултат на това през 2005 г. излиза проучването “Who Cares Wins”, в което за първи път се използва терминът ESG.
След като финансовите институции осъзнават необходимостта от опазване на околната среда и поддържане на висок социален морал за постигането на устойчив финансов успех, ESG намира своето място в развитието на бизнеса. Етичните и отговорни бизнес практики спомагат дългосрочното икономическо развитие, затова и ESG стандартите постепенно навлизат в корпоративния живот, предоставяйки нова перспектива за справедливо управление.
Проблемите, свързани с ESG, се споменават за първи път в доклада на ООН „Принципи за отговорни инвестиции“ (PRI) през 2006 г., когато стартира и изискването ESG критериите да бъдат част от финансовите отчети на компаниите. Това позволява по-нататъшното развитие на устойчивите инвестиции. Корпоративната устойчивост, която ESG навигира, носи дългосрочна добавена стойност на акционерите и всички заинтересовани страни.
ESG критерии
Имплементирането на устойчива бизнес стратегия в предприятието дава възможност на екосистемата, от която е част, заедно със социалната и финансовата система да работят по най-добрия начин и да се развиват устойчиво. ESG предлага набор от специфични критерии, заради което е и предпочитан от инвеститорите термин.
С развитието на ESG ефективността и отчетността инвеститорите започват да залагат и на нефинансовите фактори за идентифициране на материалните рискове и възможностите за развитие. Чрез ESG критериите компаниите работят за намаляване на бизнес риска и за увеличаване на устойчивостта си на промените. Трите аспекта на ESG са взаимосвързани и поставят вниманието върху разнообразните социални, технологични, политически, екологични и икономически рискове за бизнеса.
С приемането на Парижкото споразумение значимостта на действията, които компаниите предприемат във връзка с въздействието си върху околната среда, се увеличава неколкократно. То влиза в сила през 2016 г., когато 192 страни заедно с Европейския съюз се съгласяват на поставените дългосрочни цели за намаляване на въглеродните емисии в стремеж за овладяване на покачването на глобалните температури до 1.5°C. Споразумението предоставя трайна рамка, даваща насока на глобалните усилия в дългосрочен план, като с това се бележи началото на целенасочените действия за постигане на нетно нулеви емисии в световен мащаб.
Според изследване на State Street Global Advisors от 2017 г. 80% от собствениците на активи вече имат ESG компонент в своите инвестиционни стратегии, като споделят, че интегрирането на ESG е подобрило значително възвръщаемостта.
Единен стандарт за ESG отчитане
Въпреки конкретиката на критериите, обуславящи ESG, все още няма единен стандарт за отчитане на ESG.
Инвеститорите и финансовите институции прилагат разнообразни аналитични подходи за изчисление на прогреса на бизнеса в съответните направления на ESG.
80% от водещите компании подготвят отчети, измерващи устойчивостта им по три основни направления – риск от загуба на биоразнообразието, изменение на климата и въглеродна редукция, отчитане на Целите за устойчиво развитие на ООН. Това сочи проучване на KPMG от 2020 г., според което Глобалната инициатива за отчитане (GRI) продължава да бъде доминиращ глобален стандарт за отчитане на устойчивостта.
През 2020 г. на конференцията в Давос „Голямата четворка“ (четирите големи счетоводни фирми Deloitte, PwC, KPMG и Ernst & Young) в колаборация със Световния икономически форум (WEF) и Международния бизнес съвет (IBC) създават ESG метрична пазарно-ориентирана система с 22 показателя. Те се фокусират върху основни цели, които са във възможностите на самата компания. Във втората фаза на системата има 34 показателя – по-разширен и по-амбициозен набор показатели, засягащи по-широка верига на стойността. И двете фази с показатели са в съответствие с Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Показателите обхващат четири ключови области – принципи на управление, планета, хора и просперитет.
Стандарти за ESG измерване
Тази стъпка ускорява ESG трансформацията, като задава организационна рамка за стандартизирано измерване и отчитане на резултатите по нов начин, наричан още „капитализъм на заинтересованите страни“.
Чрез тази нова система 120-те мултинационални компании, част от IBC, се ангажират да представят на своите заинтересовани страни дългосрочната стойност, която създават.
Стандартизираните отчети обобщават количествено и качествено данните, измерващи ESG ефективността на дадена компания, за по-лесно и прозрачно проследяване на дейността. Това позволява на инвеститорите да подберат компании, които са по-малко рискови заради своите екологични, социални и управленски практики.
Други методи за ESG отчитане са гореспоменатата Глобалната инициатива за отчитане (GRI), новосъздадената Директива за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) на Европейската комисия, както и Регламентът за устойчиво финансово разкриване (SFDR), който дава възможност на инвеститорите директно да сравняват инвестиционни оферти на ниво устойчивост.
През 2021 г. Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (IFRS) обяви, че започва разработването на глобален стандарт за отчетност на устойчивостта с цел унификация на наличните ESG отчети в световен мащаб.
