Европейският съюз трябва да гарантира, че технологичните компании разкриват екологичния отпечатък на своите центрове за данни, казва изпълнителният директор на Европейската агенция по околна среда Леена Юла-Мононен.
Докато Европа се надпреварва да настигне Китай и Съединените щати в надпреварата за изкуствен интелект, Брюксел се надява да осигури необходимата изчислителна мощност с трикратно увеличение на капацитета на центровете за данни в рамките на седем години.
Тази цел повдигна опасения за устойчивостта, предвид големите количества енергия и вода, необходими за функционирането на тази инфраструктура.
ЕАОС, орган със седалище в Копенхаген, предоставящ независима информация по въпросите на устойчивостта, се тревожи, че бумът на центровете за данни ще застраши зелените цели на ЕС. Агенцията предупреди в документ по-рано този месец, че бързото разрастване на изкуствения интелект представлява нарастващо предизвикателство за постигането на климатична неутралност.
Юла-Мононен, директор на агенцията, смята, че липсата на прозрачност около въздействието на центровете за данни върху околната среда усложнява нещата.
„Това, което не можеш да измериш, не можеш да управляваш. Все още ни липсват наистина ясни измервания и стандарти за най-добри практики. Какво очаква ЕС от всички нови центрове за данни, които се строят? Мисля, че има празнина и, разбира се, това е нещо, което политиците трябва да оправят. Но когато имаме повече данни, тогава можем да започнем да разбираме каква е тенденцията и дали тя заплашва целите“, заяви тя пред Политико.
Европейската комисия работи по законодателство за регулиране на потреблението на енергия на центровете за данни и стимулиране на по-добра производителност. Представянето на правилата, част от пакет, който включва закона за утрояване на изчислителния капацитет, беше многократно отлагано и сега е насрочено за началото на юни.
Но изпълнителният орган на ЕС наскоро беше подложен на критики от законодателите на Европейския парламент заради клауза за поверителност, позволяваща на центровете за данни да крият потреблението си на енергия. Клаузата беше поставена в светлината на прожекторите след скорошен доклад на Investigate Europe, който установи, че е била включена в закон от 2024 г. след лобиране от американски технологични гиганти, включително Microsoft.
Комисията скоро ще публикува схема за оценяване на центровете за данни като част от новите правила, проправяйки пътя за обвързващи минимални стандарти за енергийна ефективност от 2030 г. Проектната версия вече предизвика предупреждения от индустрията, че ще занули инвестициите.
Проблеми с прозрачността
Оценката на устойчивостта на моделите с изкуствен интелект и центровете за данни досега е възпрепятствана от липсата на прозрачност относно потреблението на енергия и вода. Отделен документ на Комисията, видян от Политико, показва, че само 36% от центровете за данни, които са задължени да разкриват своята енергийна ефективност, са го направили.
Юла-Мононен заяви, че би помогнало, ако технологичните компании бъдат по-прозрачни относно екологичния отпечатък на своите модели с изкуствен интелект и центрове за данни. Според нея ЕС е отговорен да гарантира, че те публикуват такава информация.
„Много е трудно за потребителите или организациите дори да разберат какво е въздействието. Политиците, ЕС, имат инструменти да се справят с това. Сега е важно Комисията да изготви Закона за изкуствения интелект и други мерки, които също разглеждат центровете за данни. Центровете за данни вече консумират 3% от електроенергията в ЕС, достигайки до 20% в Ирландия. Ако това ще се разрасне експоненциално, ще имаме сериозни проблеми с достатъчността на електроенергията – търсенето ще расте твърде бързо и ще започне да се конкурира с други индустриални сектори. Вече чувам някои опасения от страна на индустрията – имаме ли достатъчно енергия, особено зелена енергия? И разбира се, за производството на енергия за центровете за данни трябва да използваме енергия без изкопаеми горива“, казва изпълнителният директор на ЕАОС.
Все пак Юла-Мононен признава, че бмът на изкуствения интелект може да има и положителни аспекти, като например подобряване на ефективността в енергийните системи на Европа:
„Трябва наистина целенасочено да гарантираме, че тези ползи надвишават нарастващото потребление на енергия. Изкуственият интелект може да се използва за добро или за лошо и ние, разбира се, искаме да се използва повече за добро и по-малко за безсмислени неща, като например за видеоклипове с котки.“
