Джордж Кремлис е член на Борда на Европейската организация за публично право и председателства нейния Институт за климата и кръговата икономика. Той също така е член на екологичния и социален консултативен съвет на ЕБВР и в момента е председател на Бюрото на Конвенцията от Еспо; Председател на MOPs през 2019 г., избран за председател на MOPs през декември 2020 г. и преизбран за председател за периода 2021-2023 г.
Джордж Кремлис е почетен директор на Европейската комисия (ЕК) и е действал в това си качество като активен старши отговорник за кръговата икономика на островите. Той е председател на комисията по кръгова икономика на AmCham и е съветник на комисията по околна среда на гръцкия парламент. Доскоро беше специален съветник на гръцкия министър-председател по въпросите на енергетиката, климата, околната среда и кръговата икономика. Вижте какво разказа той пред ESGnews.bg за зеления преход и предизвикателствата, пред които сме изправени вследствие на климатичните промени:
Г-н Кремлис, кои са най-големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС при справянето с климатичната криза?
Цената на енергийния преход и в крайна сметка на климатичната неутралност е изключително висока и наличните средства – дори и да са щедри – не са достатъчни, за да я осигурят. Междувременно, продължаването на операцията в Украйна влошава ситуацията. Необходимо е време, за да може Fit for 55 да разгърне напълно своите ефекти, това важи и за плана REPower EU.
Можете ли да ни разкажете повече за модела на Гърция за зелен преход? Оптимистично ли е страната да постигне целите за въглеродна неутралност до 2050 г.?
Гърция има много изчерпателен закон за климата с цели и етапи, дори по-амбициозни от тези на Регламента на ЕС за климата. Допълнителна цел е намаляване на емисиите на парникови газове с 80% до 2040 г. и постепенно премахване на лигнитните въглища до 2028 г. Енергийната ефективност се подкрепя от амбициозна програма, озаглавена „Аз спестявам“, а електромобилността се подкрепя чрез стимули.
Капацитетът за съхранение на енергия се развива заедно с разширение на мрежата, за да обслужва зелена енергия, която ще бъде донесена от Египет – произведена от вятър и слънце – благодарение на подводния кабел на проекта GREGY, проект от общ европейски интерес, който ще бъде от полза и за България. Затова сме оптимисти, че целта ще бъде постигната.
Гърция успя да достигне 45-50% от произвежданата енергия в страната да бъде от възобновяеми източници. Как успяхте да постигнете този добър резултат и защо според Вас България изостава драстично в това отношение?
Гърция е сред страните с най-добри резултати във ВЕИ. Страната иска да се достигне целта от 80% ВЕИ до 2030 г. Вятърът и слънцето – наред с другото – са до голяма степен налични и в момента се разработва вятърна енергия в морето. Правната рамка е благоприятна за ВЕИ проектите и е осигурена финансова възможност.
България има много обширна мрежа от Натура 2000 и въпреки че ВЕИ не са принципно несъвместими със зоните от Натура 2000, тяхното прилагане става изключително трудно поради много активно зелено движение и проблеми с общественото приемане. Пространственият план(ове) за ВЕИ със сигурност ще улесни навлизането на ВЕИ, както и разработването на морски пространствени планове за офшорна вятърна енергия.
Закриването на въглищните централи е един от големите проблеми в България в момента, заради това, че толкова много хора ще загубят работата си в региони, в които трудно ще си намерят нова професия. Как Гърция се справя с този проблем?
Предвижда се постепенно премахване на лигнитните въглища в Гърция до 2028 г. В законодателството на ЕС няма фиксирана дата за затваряне на въглищни електроцентрали. Те могат да работят, стига да отговарят на Директивата за промишлените емисии, която изисква най-добрите налични техннологии за работа на инсталацията.
В други държави-членки на ЕС фиксираният срок е 2038 г., а Полша има най-дългия възможен срок.
Фондът за справедлив преход е на разположение, за да осигури плавен преход и да предостави подкрепа на онези региони, които постепенно ще премахнат лигнитните въглища, като подкрепя нови дейности и нови работни места. Трябва да се гарантира, че България ще го използва успешно.
Как можем да засилим сътрудничеството в региона и кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени нашите държави?
Между Гърция и България вече има много добро сътрудничество. Чрез тръбопровода ICGB се доставя газ за България и този тръбопровод се планира да увеличи капацитета си от 3 на 5 млрд. куб. м газ и да работи в бъдеще също като двоен тръбопровод (газ и водород), благодарение на удвояването на капацитета на тръбопровода TAP.
България има резервирани количества газ в LNG на Ревитуса, а Гърция има складове в Чирен. Постепенно се развива енергиен съюз между нашите две страни. Солидарността беше прилагана напълно в миналото, когато България имаше нужда от газ.
Смятате ли, че енергийният преход трябва да се ускори?
В идеалния случай да, тъй като климатичната криза става все по-тежка и температурата се покачва по-бързо от очакваното. На COP28 в Дубай международната общност ще трябва да вземе важни решения, за да спре тази тревожна тенденция. Въпреки това, тъй като енергийният преход не може да бъде осигурен без постепенното прилагане на модела на кръговата икономика, е много трудно да се съкрати допълнително настоящата пътна карта. Надяваме се, че решението ще бъде постигнато чрез по-бързо проникване на зеления водород и в крайна сметка чрез синтез, който ще реши енергийния проблем на планетата.
Кои са законодателните промени, които ще помогнат за постигане на целите?
В светлината на мониторинга на съществуващата правна рамка и постигнатия напредък, както и в светлината на международните развития, правната рамка най-вероятно ще трябва да бъде преразгледана. Най-важното е, че ако решението за преразглеждане на Договора от Лисабон най-накрая бъде взето от Европейския съвет, ще бъде важно да се създаде истински енергиен съюз, използвайки като източник на вдъхновение Европейската общност за въглища и стомана, заедно със силна глава в новия Договор за смекчаване на климата и адаптиране/устойчивост и силни инструменти за устойчивост на климата в контекста и на таксономията на ЕС.
