Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ) представи четвъртък първия си Доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България. Заключенията в него се фокусират върху усложненията, причинени от цялостния процес в текстилното производство, както и върху екологичните спестявания и ползите от работата на БАКТ.
В изследването се разглеждат и два сценария за развитие – единият е базов и се практикува в момента, другият е оптимистичен с поглед към бъдещето. Първият отразява естественото пазарно развитие на дейността и е заложен при запазване на 8% дял на разделното събиране на текстилни отпадъци и при продължаваща липса на подкрепа от местните власти. Тогава секторът ще отделя 96 223 т. отпадък до 2030 г.
От друга страна, оптимистичният сценарий е възможен, ако се въведат мерки в периода 2023 – 2024 г., например рециклиране на 30% от разделно събрания отпадък. Според сценария, уповаващ се на данните от базовия, има изгледи да се рециклират 12 483 тона текстил, да се оползотворят 3 745 тона и да се пренасочат за втора употреба 24 964 тона.
С тези мерки България може да има 133 хил. тона повече текстилен отпадък, но и 78 000 тона повече текстилен отпадък, пренасочен за повторна употреба, включително 39 000 тона повече рециклиран отпадък от текстил.
Севдалин Спасов, председател на Асоциацията, разказа за дейността ѝ. БАКТ работи с повече от 50 компании и подсигурява над 5000 работни места. С повече от 25 години история, организацията допринася за прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор. Годишно обработват 35 хил. тона текстилни отпадъци, като 2000 т са събрани в България. През 2021 г. асоциацията отчита 24 хил. тона дрехи втора употреба, изнесени за Африка и Азия.
“Ако е третиран правилно, 50 – 80% от текстилния отпадък е пригоден за повторна употреба. Този процент много зависи от качеството на живот на хората, които са изхвърлили текстилния отпадък. Швейцария може да достигне 80%, но в България, за съжаление, текстилният отпадък съдържа около 50% повторна употреба и е по-важно тази повторна употреба какво съдържа сама по себе си. Това е много важно, за да има добра реализация на пазара и да има икономически смисъл от това”, каза Спасов.
Той допълни, че дейността на Асоциацията е изцяло за тяхна сметка.
Чрез 20 000 контейнера – основно в Европа, САЩ и Канада – БАКТ събира дрехи и гони устойчиви цели. Повече от 1000 души са се заели със задачата в сортировъчните центрове. Препродават се дрехи в магазините Humana, Mania, Remix, Pulse и други. Очаква се следващата година да се интегрира инсталация, която да рециклира механично текстил, имаща капацитет за преработка 2.2 тона текстилни отпадъци на час. Така текстилните продукти, негодни за повторна употреба, ще бъдат рециклирани в суровина, която да се вложи в нови продукти.
Защо има нужда от текстилна кръгова икономика?
Повторната употреба на текстилни продукти пести вода, редуцира употребата на земя и генерирането на емисии. Текстилната дейност е отговорна за около 10% от въглеродните емисии в глобален мащаб. Боядисването на една тениска, например, изразходва над 100 литра вода, докато производството на чифт дънки изразходва около 8 000 литра вода. Ежегодно средностатистическият европеец употребява 26 тона текстил, но по-малко от 1% се превръща в нов продукт.
Старши консултанта в Асоциацията, Николай Михайлов, отчете по време на представянето на доклада, че в България се образуват над 100 000 тона отпадъци от текстил, едва 2% от които се рециклират.
Благодарение на БАКТ от 2019 до 2021 г. е обработен 96 000 тона текстил, като повече от половината е годен за повторна употреба.
Какви са ползите?
Най-големите ползи от рециклирането са по-малкото средства за сметоизвозване и депортиране – около 4% от генералния битов отпадък е текстил. Разбира се, по-чист въздух в градовете, по-чиста околна среда, по-ефективно управление на отпадъците в градовете, по-доволни граждани.
“Капитализмът беше хубаво нещо досега, но ако продължава по този начин, той ще унищожи планетата. Капитализмът има нужда от ремонт. Кръговата икономика е начин да се реализира този ремонт”, каза Спасов.
Той допълни, че е необходимо да се предложат няколко стимула, като избягване на повторното данъчно облагане, подобно на Австралия, Нидерландия и Дания, и да се предложат преференциални площи в търговските центрове.
Каква е крайната цел?
Стремежът на БАКТ е оползотворяването на по-големи количества ненужен текстил. Организацията си е поставила за цел годишно да се обработват 35 000 тона, а след това да стигнат 60 000 тона. Върви се в посока подобряване на управленски практики при текстилните отпадъци и да се разширят системите за разделно събиране в България.
За да бъде практиката на БАКТ максимално ефективна, е необходимо съдействие от страна на органите на местната и държавната власт.
Свръхпроизводство на текстилни продукти води до замърсяване на околната среда, в следствие на което трябва да се въведат мерки, редуциращи неговите негативни ефекти.
