България е много далеч от постигане на устойчивост. Не можем да пренебрегнем глобалните цели, които стоят в основата на цялата конструкция. Последните доклади на ООН са много тревожни и наистина страната ни е далеч от постигане на целите до 2030″. Това заяви Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН, по време на Power Summit 2023, на който ESGnews.bg е медиен партньор..
По думите ѝ към момента страната ни е постигнала едва 15% от заложените цели и ако не направим нещо, няма да успеем да ги постигнем. Тя обясни още, че България заема 44-то място по този показател от 166 страни, а в Европа сме на 33-то място от общо 34.
Има още много какво да направим. Всичко в момента е насочено към бизнеса, но той иска и правителството да реагира”, допълни Дарина Георгиева.
Тя подчерта, че темата за устойчивото развитие присъства в някои от плановете, но това, което показва последният доклад за доброволен напредък от страна на България, е че “ние нямаме никакви стремежи”.
Без да си поставим конкретни цели, ние няма да можем да вървим напред. Има много създадени консултативни съвети, но искаме координиращо звено към Министерски съвет, което да отговаря за изпълнението на тези цели”, заяви изпълнителният директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН.
Българските компании се нуждаят от финансиране и информация
Главният секретар на АИКБ, вицепрезидент на SGI Europe и член на ЕИСК д-р Милена Ангелова е категорична, че преходът към устойчивост е единственият възможен избор.
Българските компании се нуждаят от финансиране, информация и конкретни решения за това, как да постигнат устойчивост в своята дейност. Първостепенната роля на предприятията е да отговарят на цели 8 и 9 (Сигурна работа и икономически растеж и Иновации и инфраструктура) и ние предлагаме ресорните министерства да планират и извършват информационни кампании, които да помагат на бизнеса”, посочи тя.
По данни на ЕК допълнителното изискване за инвестиции в устойчиво развитие е 600 млрд. евро на година.
Ние искаме допълнително усилие за бързо финансиране и бързо насочване на допълнителен ресурс за бизнеса, за да отговори на изискванията за устойчивост. Настояваме да се сключи териториален пакт за МСП, с който да им се помага за преминаване към устойчив преход и доброволно отчитане. Очакваме Съветът по конкурентоспособност да призове за гарантиране на устойчив преход за МСП и адаптиране към нуждите им”, каза още Милена Ангелова.
Създаване на депозитна система в България
Зам.-председателят на Българска Стопанска Камара (БСК) Мария Минчева предложи създаване на депозитна система в България и изчисляване на такса битови отпадъци на база генерирано количество.
Цел номер 12 е свързана със значително намаляване на генерирането на отпадъци. Темата бе поставена пред МОСВ и е хубаво да видим една година по-късно какво се случва, дали институциите са ни чули”, подчерта Мария Минчева.
Тя обясни, че през 2018 г. е създадена стратегия за пластмасите и една от препоръките е създаването на депозитна система. Година по-късно е приета директива за намаляване на количеството отпадъци и създаването ѝ ще стане задължително.
В България това е инициатива на индустрията. В нея участват редица заинтересовани страни и е насочена към управление и контрол на негативите за околната среда и здравето. Основната функция е да създава култура и навици за повторна употреба сред потребителите”, каза още зам.-председателят на БСК.
По думите ѝ през 2022 г. е учреден “Пластик пакт”, в който влизат редица асоциации и други организации. В този пакт са поставени 5 основни цели относно рециклирането на опаковки. Проведени са над 10 работни срещи в МОСВ и като резултат е постигнато включването на чуждия опит.
Таксата битов отпадък трябва да се промени. Със сегашната система не е справедливо таксуването, тъй като общините трябва да определят на база потребление, но те не знаят как да калкулират. Очакваме МС да приеме наредба от 2025 г. Когато се облекчи начинът, по който се формира таксата, ще се облекчи не само бизнесът, но и гражданите”, категорична е Мария Минчева.
Намаляване на административната тежест за бизнеса
Председателят на ИДЕС Бойко Костов обясни, че директивата за задължително устойчиво отчитане (CSRD) трябва да бъде въведена до юни 2024. Тя изисква промени в два съществени акта. В закона за счетоводството тази информация за устойчиво отчитане следва да се прилага спрямо европейските стандарти, които се очаква да бъдат приети и публикувани в официален вестник на ЕС.
От гледна точка на годишните доклади, те се публикуват заедно с годишните финансови отчети. Хубаво е да се публикуват заедно и с доклада на одиторите и предприятията само веднъж да подават отчетите си. Този въпрос трябва да бъде решен от три институции. Това ще бъде от съществено значение за намаляване на административната тежест за бизнеса”, посочи Бойко Костов.
Той поясни, че преди седмица е проведена среща с министъра на финансите и се очаква определяне на работна група, както и да се направят необходимите промени в националното законодателство.
