Министерство на финансите подкрепя и трите искания на бизнеса, посочени в предишния панел. Те апелираха за нуждата от грантови програми и искам да фокусирам вниманието върху зелените проекти в Плана за възстановяване и устойчивост. Над половин милиард лева са предвидени за тях и в момента може да се кандидатства по три мерки”. Това заяви зам.-министърът на финансите Георги Клисурски по време на Power Summit 2023, на който ESGnews.bg е медиен партньор.
По думите му българският план е един от най-зелените в Европа и в него има множество мерки и ресурси към енергийна ефективност на сградния фонд, както и страхотни проекти, насочени към общините, като например за нощно осветление.
Тези инвестиции очакваме да направи частният бизнес, а ние да ги подпомогнем. Инвестицията в геотермалните източници е много важна. Топлата минерална вода, която има на много места в България, може да се използва не само за спа, но и за енергия”, посочи той.
Относно предложението за такса смет, Клисурски обясни, че законът за местни данъци и такси е внесен в МС, а практиката “замърсителят плаща” вече е залегнала.
Министърът на околната среда и водите Юлян Попов обясни, че миналата седмица е взето решение държавните дружества да се отделят от изпълнителната власт.
Един от най-големите проблеми е управлението на държавни предприятия. МОСВ е навлязло най-дълбоко в системата на ОИСР”, подчерта Попов.
Той каза още, че създаването на Консултативен съвет вече е факт и той е негов председател.
В него влизат министри, синдикати, работодатели. Той не само работи, но неговият продукт доведе до стачките на миньорите. Защо бизнесът не е забелязал, че този съвет съществува, не знам. Ние се занимаваме специално със зелената сделка. Тя е цялата индустриална икономическа стратегия на ЕС. Тя е една невероятна възможност, благодарение на която се движим”, категоричен е министър Юлиян Попов.
По думите му цялата климатична политика е предмет на невероятна конкуренция, която ражда огромния напредък на българските компании.
Призив към бизнеса
Министърът на околната среда и водите отправи своя призив към бизнеса, който гласи:
Престанете да гледате към публичния ресурс като грант. Грантът да замества бизнес логика е унищожително за икономиката”, категоричен е той.
Земеделският министър Кирил Вътев също заяви, че субсидиите отклоняват вниманието на бенефициентите от пазарната конкуренция.
Важно е кой ще спечели доверието на потребителите, така че те да избират неговите продукти всеки ден и да бъдат лоялни клиенти”, смята той.
Министър Вътев обясни, че се подготвя пакет от 7 промени в неговото министерство, но за да има устойчивост, е нужна предвидимост и по-дълъг хоризонт.
Изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков заяви, че споделя мнението на министрите.
Делът на безвъзмездната финансова помощ намалява и това прави бизнесът много по-ангажиран. Добавената стойност за икономиката е много по-голяма. Устойчивостта е колективен труд, а отговорното бизнес поведение включва много други теми. Безспорно ресурси има, но трябва да се работи повече от страна на всички в убедеността бизнесът да използва тези ресурси”, посочи той.
Властта чува гласа на бизнеса
Искрен Митев от Продължаваме промяната заяви, че властта чува гласа на бизнеса и в кабинета Денков са приети 61 от 66 мерки по Плана за възстановяване и устойчивост и са направени 21 от 22 законови промени.
Томислав Дончев заяви, че е слушал много внимателното исканията на индустрията и си е водил записки, но според него проблемът не е само в законодателството, но и в технологията.
Относно депозитната система, той посочи, че като предизвикателство вижда създаването на потребителски навици, а относно Консултативния съвет, той призна, че е малко скептичен и подозрителен към създаването на всички комитети.
Гроздан Караджов от ИТН обясни, че е притеснително, че България не посреща целите на ООН.
Приели сме програмата 2030 и този период наближава. Едва ли тази програма ще бъде изпълнена. Наличието на координиращо звено е едно възможно решение. Това, което ни притеснява, е доколко самата структра е готова да поеме такова нещо”, коментира той.
Караджов подчерта, че е скептичен доколко ще се придвижим напред в постигането на целите за устойчиво развитие на ООН.
Големите компании вървят в тази посока, но има и друг бизнес в България, който няма потребност да инвестира в този зелен преход. Властта ще трябва да погледне и към другата България, за която не е толкова лесна тази трансформация”, каза още Гроздан Караджов.
Още по темата:
Дарина Георгиева: България е много далеч от постигане на устойчивост