България ще участва за първи път със собствен щанд на предстоящата Конференцията на ООН за изменението на климата COP28, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в Дубай. Планира се на щанда да бъдат представени български компании от различни сектори, финансиращи институции, местни власти и учени, предава БТА.
Това е възможност България да бъде поставена на картата на климатичните преговори, да стане разпознаваема и да бъдат признати постиженията ни“, заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред представители на медиите.
Конференциите на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата се разрастват постоянно, те са кулминацията на тежък, едногодишен преговорен цикъл, в рамките на който преговорните екипи преговарят изключително интензивно до пълно изтощение. По-интересен е начинът, по който ние се представяме, за какво става дума на този форум и какви са общите тенденции. При представянето на страната ни залагаме в голяма степен на индустрията и представители на бизнеса, за които това участие ще бъде много ценно, защото те ще получат информация за целия процес. Те искат както да представят в Дубай своята дейност и своите постижения, така и – което е и нашето желание – ситуацията в България, както и да формират “наратив за себе си”, който впоследствие да използват“, посочи още министърът.
Европейският съюз е лидер в политиката, свързана с измененията на климата и предотвратяване на негативните последствия, причинени от парниковите газове. Целта на ЕС, и България като част от него, е да въвлече всички останали държави в тази политика, уточни Силвия Рангелова, директор на дирекция “Координация по въпросите на ЕС и международното сътрудничество” в МОСВ.
Финансиране на борбата с климатичните промени
Много интересен и е финансовият аспект на борбата с климатичните промени, като на следващата конференция COP29 догодина трябва да се решат някои основни въпроси, свързани с климатичното финансиране.
Става дума за значителни суми в различни направления – Зеленият климатичен фонд на ООН, базиран в Южна Корея например, се изчислява на около 12,5 млрд. долара, т. нар. ангажимент за финансиране е за сумата от 100 млрд. долара годишно от 2020 г. нататък, а необходимостта от инвестиции се оценява на приблизително между 3 и 4 трлн. долара.
По размера и точните формулировки за тези суми се водят значителни спорове, наблюдава се разделение и между т. нар. Глобален Юг и Глобален Север. Това представляват много големи финансови потоци, които се обсъждат в рамките на конференцията. При голяма част от тях става дума за инвестиционни решения, които могат да идват от публични средства, но все повече и от частния сектор. В света на климатичната политика се води ожесточена конкуренция, в която за момента печели Китай, следван от САЩ, и едва след това се нарежда Европа.
Климатичната политика има и голямо влияние върху дейността на компаниите, както и върху функционирането на градовете“, разказа министър Попов, давайки пример със София и Габрово, които са единствените два български града, присъединили се към инициативата на Европейската комисия да станат климатично неутрални до 2030 година.
Целите на България
В този контекст целите пред участието на страната ни в конференцията в Дубай, са, на първо място, България да бъде поставена на картата на климатичните преговори. Формално България води преговори като част от ЕС, участвайки във формирането на общата позиция на Европейската комисия, но в рамките на ЕК вече сме доста добре позиционирани предвид кандидатурата ни за домакинство на COP29, заради различни позиции, които сме изказвали. Искаме тази позиция да бъде закрепена, да бъде видима в рамките на ЕС и извън него. Търсим признание, разпознаване на реалните постижения на страната ни, които в голяма степен са в рамките на бизнеса.
Пример за това е т. нар. Варненски клъстер, формиран от “Солвей Соди”, “Агрополихим” и “Девня цимент” – огромни предприятия, които много амбициозно се движат към въглеродна неутралност и работят заедно. Друг пример е Тракия икономическа зона, която от пет години работи по тази концепция и се е дефинирала като въглеродно неутрална – единствената икономическа зона от този тип в ЕС. Друг пример е българската соларна индустрия, която е, може би, номер едно в ЕС по изграждане на индустриални соларни инсталации извън границите на страната“, обясни министърът.
Кандидатурата на България за домакинство на следващата конференция догодина – COP29, едва ли ще бъде успешна предвид съпротивата на Русия, но страната ни е предложила идеята за т. нар. разделен COP, която се възприема много добре от всички. Макар концепцията все още да предстои да бъде изчистена, основното предложение е отделните прояви да бъдат разпределени в различни страни, което да облекчи финансовия и административен натиск от провеждането на конференцията, което в момента могат да си позволят малко държави.
Ако въобще не се стигне до съгласие къде да бъде следващата конференция в Източна Европа, то тогава най-вероятно тя ще бъде в Бон, Германия, където ще се съберат само преговарящите екипи”, поясни министърът.
Прочетете още: