Очаква се в България да има значителен добив на газ до 2030 г. Прогнозите са той да стига не само за вътрешно потребление, но също така и да може да се продава. Те са изготвени въз основа на проучванията в Черно море за наличието на газ в български води, които напредват.
Новината обяви председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев по време на “Индустриален триатлон: климат, енергетика, околна среда”, организиран от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
Решението за забрана на добив на шистов газ в България, което бе взето през 2012 г., е грешно. Времето ще го докаже“, заяви още Добрев.
12,2 тераватчаса допълнително ще се търгуват на свободния пазар годишно
С гласуваните в Народното събрание промени в Закона за енергетиката на свободния пазар допълнително ще се търгуват 12,2 тераватчаса годишно, които в настоящото ценово решение формират енергийния микс за регулирания пазар. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на същия форум.
По думите му това произтича от премахването на ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и задължението крайните снабдители да закупуват необходимите количества енергия от Българската независима енергийна борса (БНЕБ).
Новото европейско законодателство предвижда разширяване на функциите на Организациите на европейските енергийни регулатори (ACER) за съвместно разследване с националните регулатори на случаи на злоупотреба при трансграничната търговия с електрическа енергия. Този процес ще се засили с развитието на обединения европейски пазар за търговия на едро с електроенергия”, допълни Иванов.
Министър Радев: Целта ни е запазване на въглищните централи в името на електроенергийната сигурност на България
Министерският съвет (МС) и в частност Министерството на енергетиката (МЕ) се водим само от интереса на България и на нейните граждани“, заяви министърът на енергетиката Румен Радев в Народното събрание.
Според него преговорите за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“ са започнали още в първите дни на кабинета „Денков“ и продължават.
Не сме неглижирали решението на Народното събрание, гарантиращо запазването на терените на Мини „Марица Изток“, добави той.
Енергийният министър посочи, че Министерски съвет е актуализирал Пътната карта за климатична неутралност, за да отговаря на последното споразумение, подписано на 3 октомври т.г.
Тази пътна карта е прогнозна основа, върху която да стъпим, когато планираме енергийното бъдеще на страната. Тя не предвижда ликвидиране на мощности, нито излага на риск енергийната система на страната ни и нейната сигурност, напротив – дава отправна точка и то с числа и модели, за да не позволим никакъв риск за енергийната ни система и сигурност. Въпросът за работните места е този, който сме взели присърце, затова и няма да се уморим да повтаряме, че териториалните планове за справедлив преход са единственият инструмент на солидарност, който позволява да започнем да решаваме социалния проблем – този със създаването на смислени нови работни места“, заяви Радев.
Министърът посочи също, че срокът за предоставяне на Интегрирания национален план „Енергетика и климат“ към ЕК е бил 30 юни т.г. и са договорили неговото удължаване.
Ангажирахме се първите разчети и предложения за актуализацията да бъдат споделени с ЕК до края на ноември. До оформянето на пълната визия на актуализирания интегриран план съдържанието му ще бъде дискутирано с всички заинтересовани страни, включително със социалните партньори. Окончателното предложение за актуализирания план ще бъде представено през 2024 г. след постигане на публична подкрепа и обществено съгласие“, обясни Радев.
Прочетете още:
Теменужка Петкова: До 2030 г. 27,9% от енергийното потребление в България ще е от ВЕИ
