Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Завършила е магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Професионалният ѝ опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. Тя разказа пред ESGnews.bg за предизвикателствата пред подобряването на енергийната ефективност на сградите в ЕС и България и постигането на въглеродна неутралност.
Г-жо Пенкова, защо Директивата на ЕС за енергийните характеристики на сградите е толкова важна?
Това не е поредният документ на хартия, а има реално отражение върху реалния живот. Има амбицията да създаде качествено нова среда на живот. Директивата за енергийните характеристики на сградите цели да намали разходите за енергия, както и насърчава използването на по-енергийно ефективни материали и технологии в нови и съществуващи сгради. Чрез нея ЕС добавя реален принос към енергийната сигурност чрез намаляване на търсенето на енергия и увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Енергийната ефективност се превръща в елемент на енергийна сигурност. Геополитическата обстановка ни провокира повече от всякога да разчитаме на наши собствени източници на енергия – за България това означава повече инвестиции във ВЕИ-та, ядрена енергия и възобновяеми източници.
Стъпките за намаляване на въглеродните емисии от сградите, заложени в този документ, помагат да се изпълни общата цел на ЕС за намаляване на емисиите. Според Парижкото споразумение Европа трябва да стане въглеродно неутрална до 2050 година, а до 2030г. да намали до 55% емисиите спрямо равнищата от 1990г. Сградният фонд в ЕС консумира 40% от произвежданата енергия и образува 36% от емисиите на парникови газове.
Директивата ще стимулира и процеса за създаването на работни места, и икономическия растеж, като насърчи инвестициите в енергийна ефективност. ЕК предвижда, че до 2030 г. 35 милиона сгради могат да бъдат реновирани, което ще създаде до 160 000 допълнителни работни места в строителния сектор.
Във водещата комисия на Европейския парламент – тази по енергетика, работихме по директивата в продължение на почти една година. Преговорите бяха изключително тежки, защото трябваше да намерим баланса между амбициозните цели и определена гъвкавост на държавите да ги по най-удобният за тях начин. В директивата говорим и за финансова подкрепа и специални финансови инструменти – включихме специални стимули и помощи за най-уязвимите и енергийно-бедни домакинства. Изключително се радвам, че в четвъртък (09 февруари 2023 г.) директивата получи подкрепа в Комисията по енергетика и беше
гласувана с огромно мнозинство. Сега остава тя да бъде гласувана и подкрепена от целия Европейски парламент по време на следващата пленарна сесия през март тази година.
Какви са най-големите предизвикателства пред ЕС за постигане на въглеродна неутралност?
Стара индианска поговорка гласи, че земята, върху която живеем, сме я взели назаем от децата си. Въглеродната неутралност е голяма цел, която ще осигури чисто бъдеще. Това е философията на множеството политически усилия, регламенти, директиви и закони за справяне с климатичните изменения. Най-важното обаче е, че чрез тези политически стъпки и послания, ще се промени мисленето и мотивацията на обществата. И това ще доведе до още инвестиции и развитие на зелената енергетика. Съществен принос имаше признаването от Европейския парламент на ядрената енергия за зелена и устойчива. Това ще осигури и енергийна независимост, и опазване на околната среда от замърсяване.
Директивата за енергийна ефективност на сградите поставя амбициозни цели – нулеви емисии от сградния фонд на ЕС до 2050 г., всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии. Има изискване за реновиране на най енергийно неефективните 15% от сградния фонд до 2030 г. за жилищни сгради и до 2027 г. за нежилищни сгради. Проблемът е, че за България и за много други държави членки няма дори достъпен регистър или база данни, които позволяват да бъдат определени сградите с най-лоша и ниска енергийна ефективност.
Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (това са националните планове за възстановяване и устойчивост) ЕС ще инвестира близо 800 милиарда евро, 37% от тези средства са за инвестиции, свързани със зелени проекти и климатична неутралност.
Секторът на сградите е сред най-големите консуматори на енергия (около 40%). Как Директивата ще допринесе за намаляване на потреблението на домакинствата?
Директивата въвежда стимули за домакинствата да инвестират в цялостно и устойчиво енергийно обновяване на жилищните си сгради. Това са т.нар. дълбоки ремонти, които включват освен смяната на външната изолация и сериозни подобрения във вътрешните инсталации, включително отоплителните и охлаждащите системи на сградите. Тази по-добра ефективност води до намаляване на потреблението на електроенергия и значително намалява сметките на домакинствата. Анализи на ниво Европейски съюз показват интересна статистика. При добра енергийна ефективност на сградите (около 60% и постигната чрез цялостни дълбоки ремонти), сметките биха паднали с 50%. В допълнение това води и до повишаване на себестойността на имотите. Директна корелация между механизъм и ефект за потребителите. Представете си го като „ефект на доминото“. Тези мерки са реална инвестиция за бъдещето на европейските жители.
Какви са ползите от възобновяеми енергийни източници за сградите?
Ще обобщя в 5 точки:
- Отпечатъкът върху околната среда. Сградите, които използват възобновяеми енергийни източници, ще имат много по-малко въздействие върху околната среда от тези, захранвани с изкопаеми горива.
- Спестяване на разходи. Възобновяемите енергийни източници, като слънчева и вятърна енергия, стават все по-конкурентни и по-евтини, в сравнение с традиционните такива (природен газ и въглища). Това означава, че сградите, използващи възобновяеми енергийни източници, могат да спестят ресурси именно от сметки за ток, отопление и т.н. Както вече отбелязах, енергийната ефективност на сградите, която включва насърчаването на използване на възобновяеми източници на енергия, може да намали сметките на домакинствата с 50%.
- Развитие на собствени ресурси. Възобновяемите източници на енергия дават възможност на държавите да развиват собствени енергийни източници и да не са зависими от външни доставчици и потенциални турбуленции, включително прекомерно завишаване на цените на определени вносни суровини. Пример са процесите, които наблюдаваме последните 18 месеца и завишената цена на природния газ. В допълнение, за държави като България, това е още едно основание за повече инвестиции и развитие както на възобновяеми източници, така и на нови ядрени мощности за производство на евтина електроенергия. Това несъмнено е сфера, в която имаме експертиза и професионалисти. Също така ние трябва да продължим да бъдем износител на електроенергия в региона.
- Намалена зависимост от изкопаеми горива. Последните няколко години ни показаха, че е необходимо да намалим зависимостта си от определен тип източници на енергия, заради глобалния им недостиг, несигурните доставки и непредвидимите флуктуации в цените.
- Подобрено обществено здраве. Възобновяемите енергийни източници не произвеждат емисии, което означава, че сградите, захранвани с възобновяема енергия, няма да замърсяват въздуха.
Директивата предвижда всяка нова сграда, било то блок, училище или болница, да е с нулеви емисии до 2030 г. Но 75% от сградите в Европа не са енергийно ефективни и са построени много преди въвеждането на действащите изисквания. Как ще се подобри тяхната енергийна ефективност?
Директивата предвижда всички нови сгради, строящи се след 2030 г., да бъдат с нулеви емисии. Това, обаче, не означава, че вече построеното преди тази дата ще трябва да отговаря на тези изисквания и да гони този срок. Основният фокус на директивата е именно да помогне на държавите членки да създадат свой план за поетапно и постепенно реновиране на вече съществуващите сгради.
Предвиждат се т.нар. „дълбоки реновации/ремонти“, за да може да се гарантира, че тези сгради ще се превърнат в енергийно ефективни. Не говорим просто за „саниране“, а за тотална подмяна на отоплителни системи, вътрешни инсталации, изолация и др. Цел на ЕС е така нареченото дълбоко реновиране на сградния фонд да достигне поне 60 %, което гарантира подобряването на енергийната ефективност. В момента нивото на дълбоките реновации в ЕС е под 1%. За постигането на тази цел трябва да се ремонтират и подобряват поне 10% от сградите годишно.
Около 85 – 95% от съществуващите сгради в ЕС имат срок на експлоатация до 2050 г. Какво се случва с тях след това?
По правило след като дадена сграда достигне края на експлоатационния си живот, тя трябва да бъде или разрушена, или напълно реновирана, за да остане безопасна и използваема. Точните предприети стъпки зависят от вида на сградата и състоянието, в което се намира. При всички положения това е предизвикателство за някои страни членки, където е налице застаряваща инфраструктура и предстои да се мисли по-сериозно в тази посока.
Идеята на директивата е именно в такива ситуации, когато сградите трябва да бъдат тотално реновирани, за да се удължи техният живот, те да претърпят и ремонт на енергийните си системи.
Това не важи само за Европа, скоро бях на посещение в Япония. На срещата с кмета на Токио – г-жа Юрико Койке, тя ни представи дългосрочната стратегия за сградния фонд на метрополиса. Местните власти планират до 2050 г. около половината от съществуващите сгради, от който 70% са жилищни, да бъдат заменени с новопостроени такива.
Все още процентът на саниране на сградите у нас е нисък. Каква е причината и как този процес може да се ускори?
Процесът може да се ускори с реални стимули, точна информация и кампания за ползите от санирането. В България вече имаме опит с програми за саниране, които разбиха митовете, че тези ремонти ще доведат до вдигане на данъците, или национализация на апартаментите на хората. Хората вече виждат, че в санираните сгради сметките за отопление са значително по-ниски и стойността на имота им се е покачила при евентуална продажба. Прилагането на Директивата за енергийни характеристики на сградите за България ще означава, че следващите ремонти ще се извършват доста по-качествено и с по-дългосрочен хоризонт. Още повече, че се създават стимули за хората да правят подобрения на енергийната ефективност в домовете си – субсидии, заеми с преференциални условия, данъчни облекчения. Но е необходимо и да се провокират домакинствата да инвестират в цялостно и енергийно обновяване на жилищните си сгради.
В Европа се надига популистка реторика от крайно-десни политически партии в Италия и Германия, насочена срещу прилагането на Директивата за енергийни характеристики на сградите. Използват се неверни факти и се играе със страховете на хората. Не, ЕС няма намерение да санира паметници на културата и защитени сгради. Трябва да се противопоставяме навреме на тези внушения и да се опровергава всяка невярна информация в тази посока.
Политиката за енергийна ефективност на сградите е ключова и важна, защото има пряко отражение върху всеки един от нас и домовете ни. Ще има реални сериозни инвестиции от ЕС, за да можем да постигнем максимално добри резултати за всеки европейски гражданин като намалим сметките за енергия, подобрим качествата на жилищата и опазим околната среда, което има пряко отражение върху здравето на хората. Нека да се фокусираме върху информационна кампания как това да се случи най-бързо и най-ефективно.
Кандидатстването по новата програма за саниране вече е факт. Колко сгради ще бъдат финансирани и кой може да участва?
Министерството на регионалното развитие и благоустройство вече обяви, че ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища в цялата страна, с минимум до 4 апартамента. Сред изискванията е и сградите да са проектирани преди 26 април 1999г. Одобрените ще получат до 100% безвъзмездна финансова помощ. Задължително условие за кандидатстване e наличието на предварително изготвени обследвания за енергийна ефективност и за установяване на техническите характеристики на сградата, архитектурно заснемане и технически паспорт.
Над 408 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост вече са достъпни за саниране на обществени сгради във всички 265 общини на страната. Очаква се с наличното финансиране да бъдат обновени повече от 600 обекта – административни сгради, сгради за култура и изкуство и сгради за спорт, държавна или общинска собственост. Крайният срок за кандидатстване по процедурата е краят на май 2023 г. Общинските администрации трябва да предприемат действия още сега. Това е усилие, което носи множество ползи за гражданите в съответните населени места.
Това е едва началото на процеса. ЕС предвижда сериозна допълнителна финансова подкрепа за подобряване на страдния фонд на Европа. Като съ-автор на директивата за енергийни характеристики на сградите успях да договоря конкретен ангажимент за включване на сериозно финансиране за енергийна ефективност на сградите като отделен раздел в следващия дългосрочен бюджет на Съюза. Ползите за хората са очевидни и измерими.
Съфинансирането от страна на собствениците в технически паспорт, енергийно обследване и други строително-монтажни работи ще ограничи част от желаещите да кандидатстват. Как ще бъдат подпомогнати най-уязвимите групи и енергийно бедните домакинства?
В компромисът, който постигнахме в Европейския парламент, специално записахме, че подобни технически паспорти за ремонта на жилищните сгради трябва да са доброволен инструмент в целия процес. Те са полезни, защото позволяват да се планират етапите на ремонт на сградата, така че да се постигне най-голямо намаляване на консумираната енергия. Все пак, не трябва да бъдат задължавани домакинствата, за които това е единственото и основното жилище и които не могат да си позволят да покрият разходите за издаване на технически паспорт, защото това ще постави под риск обновяването на цялата сграда.
Поради тази причина в директивата заложихме текстове, които задължават държавите членки да създадат програми за финансова подкрепа за издаване на паспортите, като част от националните си програми за обновяване на сградния фонд. Целта е да се позволи на уязвимите и енергийно-бедните домакинства, желаещи да се включат в програмите за обновяване на сгради, да получат всички нужни документи безплатно, посредством помощ от държавата и от ЕС.
Наскоро посетихте Япония. Може ли да ни посочите добри примери, свързани с енергийната ефективност на Япония, които могат да се приложат и в България?
Япония може да е пример за много европейски държави, най-вече с целенасочената си работа по развитие и внедряване на нови технологии. Общественият транспорт например е започнал поетапно да преминава на водород, за да премахне отделяните вредни газове. България прилага подобни програми и почти всички новозакупени автобуси в София са на газ, именно за да се намалят отделяните вредни емисии.
Още един пример, който можем да използваме тук, е даването на повече власт на местната администрация за развитие на локални планове за намаляване на емисиите. Мегаполисът Токио вече има изградена стратегия за нетни нулеви емисии до 2050 г. и методологично работи по изпълнението ѝ. Етапите на тази стратегия предвиждат намаляване на половина на емисиите до 2030 г., както и добиване на половината нужна енергия за функционирането на града от възобновяеми източници. В момента едва 4% от сградите в града имат инсталирани соларни панели на покривите, но планът предвижда за всички новостроящи се сгради те да станат задължителни.
В допълнения на предишните ви въпроси, местните власти планират до 2050 г. около половината от съществуващите сгради да бъдат заменени с новопостроени такива. Това е ясен ангажимент от държавата, който дава сигнали на инвеститорите да се фокусират в подмяната на наличните жилищни сгради, които са около 70% от сградния фонд на Токио.
