Комисарят по енергетика на Европейския съюз заяви, че компаниите, които искат да се възползват от бума на изкуствения интелект, са добре дошли в Европа, но само ако демонстрират, че са ангажирани с целите на блока в областта на енергетиката, климата и околната среда.
„Това означава подкрепа на възобновяемите и ядрените енергийни източници, а не на изкопаемите горива, и рециклиране на излишната топлина от центровете за данни за отопление на домовете и бизнеса на европейците“, заяви еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен пред Политико.
Бумът на изкуствения интелект създава огромно търсене на нови центрове за данни, като САЩ и Китай са водещи в изграждането на съоръженията, необходими за захранване на големи езикови модели като ChatGPT, Claude и китайския Doubau. ЕС иска да настигне големите си конкуренти.
Но тези центрове изискват огромни количества електричество, за да ги захранват, и вода, за да ги охлаждат. Тежестта, която това поставя върху енергийните мрежи и околната среда, направи бума спорен, особено в Европа, която има много по-строги екологични правила от САЩ или Китай.
Според Йоргенсен тези центрове не трябва да увеличават сметките за енергия или въглеродните емисии.
„Мисля, че пазарът за изкуствен интелект в Европа ще бъде много голям. Но компаниите, които са активни в Европа в изграждането на центрове за данни, просто трябва да възприемат позицията, че устойчивостта е в тяхна полза“, казва той.
Брюксел се готви да представи нов пакет за технологичен суверенитет, насочен към намаляване на зависимостта на Европа от чуждестранни доставчици на технологии в сектори като облачни изчисления, изкуствен интелект и полупроводници.
Очаква се бързото разрастване на изкуствения интелект рязко да увеличи търсенето на електроенергия в цяла Европа през следващото десетилетие.
„Наближава десетилетие, в което потреблението на енергия от центровете за данни в Европа може лесно да се удвои, може би дори повече от това. И това е предизвикателство“, смята Йоргенсен.
ЕС вече се бори с това как да доставя повече чиста електроенергия за енергийната промишленост, транспорта и отоплението на домовете, дейности, които в момента разчитат директно на изгарянето на петрол и газ. Бумът на центровете за данни ще усложни това, като добави още повече търсене на чиста електроенергия.
Европейската комисия също така подготвя нов етикет за устойчивост за центровете за данни, който ще оценява съоръженията въз основа на показатели като енергийна ефективност, потребление на вода и оползотворяване на отпадъчна топлина. Но предложението вече предизвика критики както от индустрията, така и от правителствата на ЕС, особено заради проектокритериите, които сякаш фаворизират възобновяемата електроенергия, а изключват ядрената енергия.
Йоргенсен отказа да коментира директно проектопредложението, но сигнализира, че Комисията се вслушва в критиките.
„Винаги отразяваме технологичната неутралност. Ние виждаме както възобновяемите енергийни източници, така и ядрената енергия, като част от прехода на Европа към чиста енергия. Силно очакваме центровете за данни да подкрепят нашата Зелена сделка в Европа и прехода към по-чиста енергия, както ядрена, така и възобновяема“, посочи той.
Въпреки опасенията на операторите, че по-строгите изисквания за устойчивост биха могли да отблъснат инвестициите, Йоргенсен отхвърли идеята, че зелената програма на Европа и амбициите за изкуствен интелект са несъвместими.
Притеснения относно цените на електроенергията
Докато правителствата се надпреварват да привлекат инвестиции от технологични гиганти като Amazon, Microsoft и Google, политиците са все по-загрижени за енергийните последици от растежа на сектора.
Ирландия се очерта като един от ранните предупредителни знаци. Центровете за данни вече консумират повече от 20% от електроенергията на страната – най-високият дял на глава от населението в света. Според доклад, публикуван миналата седмица от Beyond Fossil Fuels и Friends of the Earth Ireland, бумът вече е добавил разходи към сметките за електроенергия на домакинствата.
Йоргенсен предупреди, че ако секторът не стане по-интегриран в местните енергийни системи, политическата реакция може да нарасне.
„Ако големите технологични компании виждат устойчивостта като недостатък, тогава вероятно сме в лошо положение“, каза той.
Едно от основните опасения на комисарите е ограниченото използване от индустрията на отпадъчна топлина от сървърите, която често се отделя неизползвана в атмосферата.
„Ако използваме само половината от излишната отпадъчна топлина днес, бихме могли да отопляваме 4 милиона европейски домове. Това е, според мен, неприемливо“, посочва Йоргенсен.
На въпрос дали компаниите за изкуствен интелект трябва да помогнат за изграждането и финансирането на енергийната инфраструктура, необходима за захранване на техните центрове за данни, еврокомисарят заяви, че подходът в крайна сметка ще зависи от националните правителства.
„Това ще бъде много различно в различните държави членки. Но няма съмнение, че тези огромни консуматори на енергия също ще движат пазара, следователно е важно да се подкрепи преходът, който искаме“, смята Йоргенсен.
В момента Комисията разполага с малко данни за потреблението на енергия от центровете за данни. По-ранен доклад на Политико показва, че само 36% от центровете за данни, от които се изисква да докладват данни за енергийна ефективност съгласно правилата на ЕС, са го направили.
„Нуждаем се от повече прозрачност, защото те са много важен играч. В техен интерес е също да покажат колко добре се справят и че могат да бъдат част от решението, а не само проблем“, обобщава Йоргенсен.
